рисуваш и го прави колкото се може по-лошо.
Адама доволно се усмихна, вярвайки, че е успяла да защити становището си. Шантел я остави да мисли каквото си иска. Вече беше разбрала, че е почти невъзможно да се спори с Адама. Момичето беше толкова весело и безгрижно, че нищо не беше в състояние да помрачи доброто му настроение.
Адама беше причислена към нея тази сутрин, още преди скандала в банята. Чернокожото момиче беше талантлива гримьорка или поне така твърдеше. Майка й беше робиня от Нигерия, която работеше в кухнята. Баща й беше някой от дворцовите стражи, но нито майката, нито момичето знаеха точно кой. Малката не беше особено разтревожена от този факт и това не беше за чудене в странния свят, в който беше попаднала Шантел. Още една от многобройните разлики, с които трябваше да свикне.
Момичето беше красиво с екзотичната си тъмна кожа и фини черти на лицето. Макар че не познаваше баща си, той сигурно е бил доста светъл, защото черната кожа на дъщерята имаше златен оттенък, а големите й очи бяха с цвят на кехлибар. Момичето беше добро, стараеше се да се хареса на господарката си и беше възхитено от новия си пост. Шантел веднага се привърза към новата си прислужница.
Преди това Адама беше работила като слугиня в баните. Тичаше по цял ден, носеше освежителни напитки от кухните, обслужваше харемските дами, които лежаха по-килимите. Може би затова на шестнадесет години тялото й беше като на млада кобилка и тя изглеждаше малко тромавичка. Шантел нямаше да я праща тук и там, но Адама беше щастлива не само по тази причина. Момичетата, които не бяха избрани да споделят леглото на господаря, ценяха високо честта да бъдат назначени за лични прислужници на жените от харема.
Докато правеше грима на господарката си, Адама весело бъбреше и скоро Шантел се запозна с цялата й простичка история. Какъв късмет, мислеше си тя, това момиче никога нямаше да споделя леглото на владетеля. Но не изрази гласно тези свои мисли. Никой нямаше да проумее, че би предпочела да бъде проста слугиня като Адама, вместо първа съпруга на владетеля, затова нямаше смисъл да се опитва да им разяснява становището си.
Адама тъкмо беше изтрила черните кръгова около очите на господарката си, когато в стаята безцеремонно влезе някакво младо момиче. Облеклото и накитите му издаваха по-високо положение. Въпреки това Шантел се ядоса, че непознатата беше влязла направо, без да помоли за разрешение.
— Дойдох да ви обясня секса.
— Май се шегувате — отбеляза сухо Шантел, защото момичето беше с няколко години по-младо от нея.
— Това е нормално, лала — обади се Адама. — Господарката ще ви разкаже всичко, което трябва да знаете за тези неща.
Шантел неодобрително изгледа малката си прислужница, която беше подвила крака на пода и жадно очакваше започването на уроците. Макар че тя, Шантел, беше принудена да изслуша някои неприлични неща, нямаше да позволи тона на едно шестнадесетгодишно девойче.
— Излез навън, Адама.
— Ама…
— Върви!
Шантел веднага съжали за тона си, когато прислужницата изхвърча толкова бързо от стаята, че господарката й не успя да обясни какво е предизвикало неодобрението й. По-късно щеше да поговори с нея. Адама не биваше да се страхува от госпожата си, както повечето робини в харема. Но този страх беше повече от разбираем, защото за неподчинение се налагаше смъртно наказание.
Шантел въздъхна и се обърна към младото момиче, разположило се удобно на възглавниците край ниската масичка. Гривните на ръката й прозвъннаха, когато посегна към сладкишите, приготвени от Адама. По лицето й бяха изписани надменност и пренебрежение, около пълните устни имаше меки бръчици. Въпреки младостта си беше с разкошни форми: закръглена фигура, която Шантел направо нарече дебела, тежки гърди, широки бедра и пълна талия. Май отговаряше точно на ислямския идеал за жена, установи развеселено Шантел. Сафия вече й беше обяснила, че ако не напълнее, господарят никога няма да я повика.
И тя естествено не докосваше сладкишите, които Адама непрекъснато й предлагаше. След пленяването си беше доста отслабнала и възнамеряваше да си върне предишното тегло, но нито грам повече. Най-добре беше всяка вечер да играе гимнастика, а пък останалите нека се чудят, че не напълнява при тази обилна храна. Трябваше само да запази упражненията си в тайна.
— Очаквахте ме, нали?
— Мисля, че да — отговори с въздишка Шантел. Колкото по-бързо мине този „урок“, толкова по- добре.
— Казвам се Вашти — съобщи момичето и високомерно добави: — Означава „красавица“.
Вашти наистина беше хубава, призна пред себе си Шантел, но я нервираше с държанието си.
— Колко мило.
Вашти сви рамене и прие казаното като комплимент, макар че нямаше ласкателство, което би могло да направи англичанката по-симпатична в очите й. Вече я мразеше, защото Джамил лично беше купил тази отровна змия, докато Вашти беше купена от майка му и през осеммесечното си пребиваване в харема само веднъж беше повикана от владетеля. Вашти ревнуваше жените, ревнуваше фаворитките, към които нямаше честта да принадлежи, а най-много ревнуваше новодошлата, която предизвика толкова вълнения и слухове.
Беше й ужасно неприятно да обучава тази девствена чужденка как да се държи в леглото на владетеля, след като самата тя явно имаше нужда от уроци. Не беше успяла да задоволи достатъчно господаря и той никога вече не я беше повикал в спалнята си. Но Сафия не беше помислила за това. Тя просто беше заповядала на Вашти да иде при новата и да й обясни кое как се прави. Чудесно, беше си помислила Вашти, ще го сторя, и то така, че тази нахакана блондинка да трепери от страх, когато я повикат. И тя самата умираше от страх, когато онази омразна Ясмин й представи секса като нещо отвратително и болезнено.
При тази мисъл Вашти се ухили самодоволно. Не можеше да знае, че Сафия я е избрала точно поради липсата на опит. Управителката на харема кипеше от гняв срещу Жахар след случилото се в хамама и тежките укори на Рахин. Ако не беше й дала вече Адама, щеше да назначи при нея най-мързеливата и негодна робиня в целия харем. Но Вашти беше много добро решение, защото ревността и злобата на момичето бяха известни навсякъде.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Щом влезе в новата си спалня, Дерек побърза да се освободи от тюрбана и обшития с бисери кафтан. Омар, който го следваше по петите, се засмя, развеселен от жеста, с който младият мъж захвърли непривичното за него облекло, неотменна част от ролята, която трябваше да изпълнява.
— Мисля, че маневрата за отклоняване на вниманието мина успешно, нали? — заговори везирът.
— Аха — изръмжа Дерек. — Звучи доста въодушевено за човек, който дълго и шумно се съпротивляваше на осъществяването й.
Идеята беше на Дерек и беше възприета от Джамил, но не и от Омар. Но всичко мина както трябва. В ролята на Джамил Дерек се появи във външния двор, за да разгледа новите чистокръвни коне. Посвети на тази дейност няколко часа, за да разбере целият палат с какво се занимава. През това време, преоблечен в неговия бурнус, Джамил незабелязано се измъкна през главната порта.
Появата му веднага привлече вниманието на всички, защото от няколко месеца насам Джамил не излизаше във външния двор. А Дерек отиде още по-далеч: качи се на белия жребец и го язди в продължение на цял час за възхищение на смаяното множество. Така даде достатъчно време на брат си да стигне до пристанището и да се качи на кораба, който трябваше да го отведе в Истанбул. Естествено съществуваше риск да бъде намушкан с нож, ако някой фанатичен убиец се скриеше между стотиците зяпачи, но всичко мина без произшествия и Омар нямаше причини да го укорява.
Въпреки това старецът изглеждаше смутен, че мрачните му предвиждания не са се сбъднали, и се опита да се защити:
— Беше опасно, Касим, и аз все още продължавам да твърдя, че можехме да инсценираме нещо друго, без да замесваме и вас.
