— Да, но така ударихме с един куршум два заека. Джамил се измъкна незабелязано, хората можаха да се нагледат на безбрадия си владетел, а убийците са сигурни, че жертвата им все още е сред тези четири стени. Освен това цялото внимание се съсредоточи върху мен и никой не помисли да преследва Джамил.
— Вярно е, всичко е вярно — въздъхна Омар.
— Има и още нещо, драги.
— И какво е то?
— Тази игра ми достави удоволствие.
Омар укорително изпръхтя.
— Да се надяваме, че следващите ви удоволствия ще бъдат малко по-безопасни.
— О, разбира се — ухили се Дерек. — Започваме веднага. Казахте, че днес вече няма нужда от мен, нали?
— Да. Вашето присъствие не е необходимо.
— Добре. Ще пратя за Хаджи Ага. Или е достатъчен някой пратеник? Искам да ми доведат Жахар.
— Сега? — Омар учудено вдигна вежди.
— Не е подходящо по това време на деня, така ли?
— Не, не е това, но… Момичето сигурно още не е готово за вас, Касим. При нас обучението трае дълго, не помните ли?
— Много важно — засмя се Дерек. — За разлика от Джамил аз съм свикнал с необучени жени.
— Но тя е тук само от четири дни.
— Купихте я за мен, нали, Омар? Или не беше така?
Омар се стресна, защото резкият тон на Дерек беше същият като на брат му.
— Много добре знаете, че е ваша.
— Защо тогава трябва да чакам, щом я желая още днес, още в тази минута?
Разбира се, Омар можеше да му изброи десетки причини, поради които беше по-разумно да изчакат, но знаеше, че Дерек нямаше да ги чуе. Старецът отдавна беше забравил кога за последен път е желал някоя жена толкова силно. Но помнеше младостта с нейните неочаквани желания, а и не биваше да забравя, че през последните нощи глупавият Касим беше отказал да сподели леглото си с робинята, която му изпращаха.
Все пак направи последен опит:
— Има още десетки жени в харема…
— Омар!
Старецът вдигна ръце.
— Добре де, повикайте Хаджи Ага. Ако някой друг отнесе тази нечувана заповед, жените няма да му повярват.
От двадесет години насам Хаджи Ага не беше тичал толкова бързо. Веднага, беше казал Джамил. Какво означаваше „веднага“? Имаха ли време поне да облекат момичето както трябва? Дай Боже, поне да са я окъпали. Беше късен следобед и банята би трябвало да е най-малката му грижа. Когато нахлу в покоите на Рахин, главният евнух беше останал без дъх и едва след няколко секунди успя да промълви:
— Иска я сега.
— Кого?
— Жахар.
— Какво?
— Няма време за чудене, Рахин. Каза „веднага“.
Рахин отвори уста да протестира, но при думата „веднага“ бързо я затвори. Джамил никога не я употребяваше, когато искаше да му пратят нова наложница.
Тя пое дълбоко дъх, за да се успокои, и се обърна към жените, насъбрали се край нея.
— Чухте думите на Хаджи Ага. Нямаме време за губене. Халила, върви да избереш дрехи. Нещо в лавандуловосиньо, което да подхожда на очите й. Сарил, донеси ковчежето със скъпоценностите, най-добре онова с перлите. Ома, дай бързо благовонните ми масла. Тръгвайте, Хаджи!
Старецът се усмихна и изтича след нея.
— Отлично се справяте, Рахин.
Тя не обърна внимание на забележката му.
— Опитахте ли се поне да му обясните, че момичето не е готово?
— Разбира се.
И въпреки това Джамил я иска веднага, разсъждаваше Рахин.
— Защо бърза толкова? Жахар няма да има възможност да се подготви и това неминуемо ще се отрази на самочувствието й. Но пък, от друга страна, чест е да бъдеш избраната…
— Да не мислите, че тя смята така?
Рахин спря и кръвта се дръпна от лицето й.
— Аллах да се смили над нас! Какво ще правим, ако почне да се съпротивлява?
— Не бива да изключваме тази възможност.
— Трябваше веднага да поговоря с нея, да я предупредя какво ще стане, ако го отблъсне.
Хаджи отново тръгна напред.
— Вика я, преди да сме я подготвили, Рахин. Надявам се, че ще се съобрази с това и ще бъде търпелив.
Рахин изравни крачките си с неговите.
— Дали ще го направи? Толкова е раздразнителен напоследък…
— Точно така. Затова не губете време в празни размишления. Трябва да я облечем колкото се може по-хубаво.
Попитаха къде е Жахар и ги насочиха към хамама. Рахин ужасено си припомни, че Жахар все още е окосмена по интимните си части, но вече беше късно за това и тя реши да не го споменава пред Хаджи Ага. Никой не можеше да предвиди как ще реагира Джамил, но днес нямаше право да се сърди, защото не беше изчакал разумния срок на обучение.
Рахин въздъхна. Не можеше да се сърди на сина си, че нарушава традицията с безпримерното си нетърпение. Момчето беше в тежко положение, което траеше вече няколко месеца. Толкова се беше променил… Ако Жахар успееше да го отклони поне за няколко дни от проблемите му, майката щеше да й бъде искрено благодарна. Само се боеше, че момичето щеше да усили още повече раздразнението му, вместо да го разсее.
Намериха Жахар в главната зала на хамама, излегната върху една мраморна пейка, със скръстени под главата ръце. Личната й прислужница беше коленичила край нея и внимателно разресваше с четка разкошните сребърноруси коси, разпрострени по гърба чак до бедрата й. Ако Джамил можеше да я види така, нямаше да има в какво да ги укори, защото слабото тяло беше скрито под широк кафтан, който я увиваше изцяло. Младата жена представляваше изключително чувствена гледка със замечтаната си усмивка, отпусната на пейката в морна поза.
Лицето й беше вече гримирано, съвсем леко, както веднага отбеляза Рахин, но гримът подхождаше на бледото лице, обградено от разкошните руси коси. Трябваше да награди прислужницата, която беше съумяла да изтъкне предимствата на господарката си. Но това не улесняваше задачата й. Предстоеше им борба, това беше повече от ясно.
Като чу изненаданите викове на жените и почтителните им поздрави към високите гости, Шантел отвори очи. После уплашено примига, защото двамата се насочиха право към нея. Какво ли е станало? — запита се учудено тя. Дали пък Вашти не се е оплакала от надменното й държание? Но тя нямаше вина, че онази малка обесница придаваше толкова важност на непоносимо гадните си „уроци по любовно изкуство“.
Шантел се надигна и хвърли кратък поглед към Вашти, застанала в предизвикателна поза наблизо. Огромните й гърди с оцветени в червено върхове лениво се поклащаха. Много жени оцветяваха с къна не само връхчетата на гърдите си, но и краката и ръцете си. Една беше нарисувала яркочервен кръг дори върху обезкосмените си части и Шантел едва не избухна в смях.
Голотата не беше нещо необичайно в банята, но половината от жените бяха наметнали нещо. В голямата зала седяха двадесетина наложници. Днес никоя не досаждаше на Шантел и тя се чувстваше
