помисли си с досада Шантел и внезапно се сети, че в противоречие с местните обичаи тя все още не беше обезкосмена докрай. Как ли щеше да реагира Джамил? Тази мисъл накара младата жена болезнено да осъзнае, че вече се е примирила със скорошната загуба на девствеността си.
— Ще вечеряте ли с мен?
Шантел смаяно вдигна очи при този въпрос, който временно отлагаше ужасяващото събитие.
— Вечеря?
— Ако желаете — промълви меко той, взрян в устата й. Ръката му рисуваше линиите на долната й устна. Скоро очите му се потопиха в нейните. Смарагдовозелен огън — в този поглед нямаше и капка равнодушие.
— Хубаво е да вечеряме… Чудесно е… Наистина съм много гладна — промълви тя с надеждата, че думите й ще прозвучат искрено.
Джамил се засмя и това я учуди. Смехът му беше дълбок и приятен и тя сякаш почувства ехото му в собствените си гърди.
— Лесно е да ви прозре човек, Жахар. Нима мислехте, че ще ви изнасиля веднага след влизането ви?
Точно това си мислеше, но не посмя да му го каже. Всъщност нямаше нужда да му отговаря. Този път червенината стигна до корените на косите й и пролича ясно въпреки сведеното чело.
— Позволено ви е да се срамувате, но очите ви са прекрасни, малка луна. Искам да ги гледам.
— Ти явно получаваш всичко, което искаш, — помисли гневно тя, и забравила всяка предпазливост, произнесе думите на английски.
Очите му се свиха едва забележимо.
— Тук не одобряваме английския, Жахар. Френският ви е отличен, макар че не всички го разбират. Използвайте го, когато сте с мен, но иначе предпочитайте смесицата от турски и арабски, която е характерна за палата. Само този език е позволен.
Шантел не отговори. Какво можеше да му каже? Думите му бяха равни на заповед. Разбра и още нещо: майка му беше англичанка, но тя не го беше научила на своя език. Доказаха го следващите му думи:
— Какво казахте преди малко?
За миг Шантел поиска да го излъже, но ръката му улови брадичката й, вдигна главата й и я принуди да го погледне. Затова реши да каже истината, надявайки се да го ядоса достатъчно, за да я отпрати.
— Попитах дали получавате всичко, което искате.
Той не отдръпна ръката си, напротив, вдигна и другата и обхвана лицето й. Не беше обиден, пък и този път инстинктът за самосъхранение помогна на Шантел да се откаже от подигравателния тон.
— Разбира се — отговори дрезгаво Дерек. — Всичко, Жахар. Защо да бъде другояче, щом всяка жена и всеки роб в този дворец — включително и вие — ми принадлежат?
Шантел се опита да се изтръгне от ръцете му, но той я задържа и се доближи още повече, докато бедрата му докоснаха нейните. Ноздрите й се разшириха от замайващата миризма на мускус и сандалово дърво, която се излъчваше от него.
Господи, примигна Шантел, този човек умееше да хипнотизира — с близостта на тъмнозелените си очи, с топлия си дъх до нейните устни. Тя простена и в този миг Джамил рязко се отдръпна от нея.
— Ще вечеряме — заяви той, сякаш никога не беше възнамерявал да я целуне, сякаш тя никога не беше желала целувката му.
Последва го и видя, че вечерята е приготвена в малката оградена градинка, която се намираше точно пред салона. Слънцето вече беше изчезнало зад високите стени, които заграждаха този малък рай, но последните му лъчи се отразяваха в покрива на палата, който се издигаше високо над тях.
В живописно разположени лехи растяха лалета, рози и карамфили. Едно-единствено дърво, под което имаше пейка, хвърляше хладна сянка над градинката. В един ъгъл малък водопад струеше в езерце, облицовано с яркосини плочки, които бяха в приятен контраст с декоративните оранжеви рибки.
Около кованата месингова масичка бяха подредени големи четириъгълни възглавници. Мирно кътче, почти романтично, а далечната прилика с английски пикник действаше освежително и отпускаше нервите.
Шантел остави Джамил да я отведе до възглавниците, но изчака да го види къде ще се настани, за да увеличи разстоянието между тях колкото се може повече. Но нямаше защо да се тревожи. Пашата заобиколи ниската масичка и се настани на отсрещната възглавница.
— За какво мислите? — попита той, когато слугите внесоха първите табли с ядене.
— Мисля, че на вас ви е все едно, искам ли да вечерям с вас или не. —
— Права сте — промълви след минута той. — Въпросът беше зададен от чиста учтивост към вас.
— Ако бях отказала?
— Щях да настоя.
— Разбирам.
Той я погледна и се усмихна на скованата й поза.
— Не ми се вярва, че разбирате. Аз съм владетелят. Мога да изисквам какво ли не от хората и никой не смее да се опълчи срещу мен. Но аз мога да поискам някои неща и като мъж, като Джамил, за да видя докъде стига изкуството ми да убеждавам.
Шантел скептично вдигна вежди.
— Да вярвам ли, че все пак ми оставяте някакъв избор? Казаха ми, че нямам такъв.
— Може би — в някои отношения.
Шантел не посмя да попита дали в тези неща влизаше и задължението й да легне в леглото му. Много се съмняваше и не й се искаше да засяга тема, която непременно щеше да й развали апетита.
Вечерята мина спокойно. Всеки непредубеден наблюдател би забелязал, че Джамил е също така нервен като нея. Но младата жена се стараеше да не го поглежда и се зае с яденето, поставено пред нея.
Менюто се състоеше от пържено пиле и пидели кебап — парче агнешко, оваляно в меко тесто и опечено. Като че това не беше достатъчно, та им поднесоха и пуйка, пълнена с ориз, дробчета, фъстъци и стафиди. Гарнитурите също изглеждаха съблазнителни. Сладки чушки, пълни с късчета месо и богато подправен ориз, бял фасул, аспержи и два вида салати.
Напитките бяха разнообразни. Предложиха на Шантел каняк — нещо средно между бренди и вино, единственият позволен порок на мюсюлманите; бадемово мляко, подсладена вода и настойка от портокалови цветчета; после сладко кипарисово вино и натурален черешов сок. Младата жена забеляза, че господарят пиеше само бадемово мляко и за първи път й мина през ума, че той строго се придържа към правилата на исляма и не се докосва до спиртни напитки. Самата тя избра каняка с надеждата, че той ще й помогне да издържи докрай този страшен изпит. Щеше да изпие цялата бутилка, но Джамил й разреши само две малки чашки.
Когато донесоха десертите, Джамил учтиво я обслужи и сложи в чинията й от всички видове. Имаше сиропирани пасти, баклава, халва — гъста смес от масло, мед, сусам и орехи, освен това няколко вида желирани сладости, наречени рахат локум, което означаваше нещо като „отмора за слюнката“ и въздействието му беше точно такова. После им сервираха турско кафе, което свариха направо на масата — горещо, сладко, с дебел каймак. Шантел започваше да го харесва.
По време на вечерята младата жена изяде повече, отколкото през всичките седмици на пленничеството си, и беше готова да погълне още толкова, само и само да удължи още малко агонията пред края. Но все пак вечерята свърши и цяла тълпа слуги разчистиха масата.
Внесоха наргилето на Джамил, но той не го докосна. Подпъхна няколко възглавници зад гърба си, облегна се на лакът и се загледа в Шантел. Лекият бриз развяваше черната му коса и една немирна къдрица постоянно падаше на челото му. Шантел не вярваше, че косата му е толкова гъста и къдрава, след като постоянно носеше тюрбан. Искаше й се тюрбанът и сега да е на главата му. Без него съвсем приличаше на англичанин.
Мислите на мъжа срещу нея явно кръжаха около същите въпроси, защото след малко се чу приглушеният му глас:
— Бих желал да разбера дали косата ви е толкова копринена, колкото изглежда. Елате по-близо,
