перлената огърлица на врата си и тя й послужи да избегне прекия отговор.
— Бихте ли я върнали на лала Рахин заедно с благодарностите ми?
Хаджи пое перлите и замислено се вгледа в лицето й.
— Добре ли мина, Жахар?
Тя сведе глава, за да избегне изпитателния му поглед.
— Предпочитам да не говоря за това сега.
Малката е разстроена от загубата на девствеността си, помисли евнухът и кимна.
— Няма нищо. Върнете се в стаята и си починете. По-късно ще поговорим пак.
С удоволствие би му изкрещяла, че няма за какво да говорят, но побърза да се отдалечи, за да не започне да я разпитва още сега. Прибра се в стаята си цялата разтреперана. Отпрати с остри думи Адама и се сви на кълбо на тесния си нар. Тръпките не преставаха. О, Господи, какво беше сторила? Ей сега на прага й щеше да застане палачът с брадва в ръка! Рискува живота си, за да запази някаква си глупава девственост! Защо постъпи така? Нали вече беше разбрала, че няма да умре от тази загуба? Още на борда на кораба повярва, че са я изнасилили, почувства се омърсена и жалка, но светът не се срути над нея.
Сега обаче този край съвсем реално заплашваше да настъпи. Как можа да го нарани така! „Ако разсърди Джамил със съпротивата си… Жени са умирали и за по-малко от това“ — кънтяха в ушите й думите на Рахин. Дали е наказвал със смърт и други свои жени или майка му говореше изобщо? Сега вече нямаше значение. Тя беше направила точно това, от което настойчиво искаха да я предпазят: беше отказала на господаря да се възползва от тялото й.
Глупачка, жалка глупачка! Само да можеше да се върне и да го остави да доведе нещата докрай. Вярно е, отвращаваше се от него. Смяташе го за безсърдечен, жесток варварин. Но какво значение имаше това в сравнение със собствения й живот! Ала вече нямаше връщане назад. Можеше да излезе от харема само ако той пожелаеше да я види. А това надали щеше да стане някога. Какво щеше да прави Джамил с жена, която го мразеше, след като всички останали го обожаваха?
В този момент в леглото му сигурно лежеше друга жена. Шантел отлично разбра какво означава онова твърдо място, на което беше полегнала. Джамил трябваше да повика друга, за да облекчи желанията, които напираха в тялото му. Само дивата му страст го беше накарала да се разгневи толкова, когато тя отказа да му се отдаде.
Даже ако не заповяда да я убият, а само да я накажат, той никога вече нямаше да я повика при себе си, след като толкова ясно му показа отвращението си.
Щеше да я остави да умре в това ужасно място, загубена завинаги за света, забравена и нещастна.
Половин час по-късно, когато в стаята й нахлу Рахин, сълзите на самосъжаление бяха пресъхнали. Шантел беше заспала дълбоко посред плача си и едва отвори очи, когато майката на владетеля я разтърси и гневно извика:
— Такова глупаво същество не бях виждала през целия си живот! Нима изцяло сте лишена от инстинкт за самосъхранение? — Шантел побеля като платно и Рахин сухо продължи: — Не, още няма да умрете, макар че това би било най-доброто за всички ни. Можехме да кажем на Джамил, че сте се разболели и той нямаше да ви запомни с лошо. Той има толкова много свои неприятности, защо сега и вие го ядосахте!
— Аз… не можах — отговори смутено Шантел.
— Не говорете глупости! Вие ако сте глупачка, аз не съм. Предупредих ви, а вие въпреки това отказахте на сина ми нещо, което е негово по закон. Така се е ядосал, че без да слуша съветниците си, е излязъл от палата и е препуснал като бесен към пустинята. На кон, сам! Излага живота си на опасност! И за какво? Защото вие си мислите, че сте прекалено благородна за владетеля на Барка!
— Не е тази причината — отговори сърдито Шантел.
— Не е ли? Да не си въобразявате, че сте по-добра от жените му? Всички са дошли тук девствени. Да не би вашата девственост да е по-ценна от тяхната?
— Не, разбира се, че не.
— Е, и за какво се пазите? — извика Рахин с нарастващ гняв, примесен със страх за безопасността на Джамил. — Толкова бързо ли забравихте, че ще прекарате целия си живот тук? Единственият, който би могъл да ви отнеме девствеността, е синът ми, но жестоко се лъжете, ако смятате, че все още иска да го направи. Не и след днешния ден.
— Зная — прошепна Шантел.
— Така ли? Тогава ще се съгласите с мен, че вече не е нужно да украсявате с присъствието си този двор, да не говорим пък за двора на фаворитките. Да видим дали кухнята не ви подхожда повече.
— Това ли е наказанието ми?
— До живот, ако Джамил прояви достатъчно мъдрост и ви забрави. Разбира се, първо трябва да се върне жив и здрав в палата. Ако се случи нещо с него, свършено е с вас, защото вие сте причината за лекомислената му постъпка.
Дерек препускаше като безумен по самотната равнина. Дърпаше юздите на чистокръвния си жребец и той се носеше като вихър. Младият мъж дори не се беше преоблякъл за езда, само беше нахлузил собствените си високи ботуши. Искаше единствено да избяга по-далеч от палата — все едно накъде. Беше забравил, че вече не е Дерек, а Джамил. Не владетелят, а близнакът му търсеше сега простора, вятъра в косите, усещането за вярното животно под себе си, разстоянието, което му гарантираше, че няма да направи нещо, за което по-късно ще съжалява. За малко не беше, изпратил да доведат обратно Жахар, за да я подчини изцяло на волята си.
От време на време проклинаше силния английски дух, който й помогна да устои на магическата чувственост, която беше успял да събуди в тялото й. После започваше да проклина Джамил, който я отврати от себе си още с първата си проява. Целувките на Дерек бяха успели да я изтръгнат от вцепенението й, тя се беше разтопила в обятията му, беше отдала всичко от себе си и прояви готовност да приеме даваното от него. Мъжът не се излъга. Веднага проумя смисъла на нейната реакция, която разкриваше дълбоко страстна натура. Беше убеден в това и трябваше сега на спокойствие да помисли как да я накара да преодолее отвращението и недоверието си.
Колко рязко се отдръпна от него, като си припомни решението си да остане твърда докрай! Доброволно се отказа от удоволствието, което беше започнала да изпитва. Ето го отново проклетия английски инат в цялото му великолепие! Ако беше от друга националност, Шантел надали би спазвала така упорито веднъж взетото решение. Не, със сигурност не! Само англичаните се вкопчваха като удавници в съвсем безсмислени възгледи.
Дерек дръпна юздите и конят спря. Пред очите му се разкри величествената панорама на пустинята, но ездачът дори не забеляза безкрайната шир, потопена в сиво-синкавата светлина на луната. Дълго стоя така, а мислите само усилваха раздразнението му, вместо да го смекчат.
Ако искаше да бъде честен пред себе си, трябваше да признае, че не се сърди на Шантел, а повече на себе си. Чудовищното нетърпение да притежава една жена беше нещо ново, което никак не му харесваше. Нямаше защо да обвинява Жахар за реакцията й, нито за колебанието й да пожертва за него своята девственост. Ако само можеше да й каже, че е в неин собствен интерес да му се отдаде веднага, както и че това щеше да й осигури по-добро бъдеще, тя сигурно с благодарност би се подчинила.
Но това беше невъзможно. Само че като си помислеше колко време ще мине, докато преодолее съпротивата й, направо му идеше да заплаче. Ако можеше да й каже истината, тя щеше да отвори сърцето си за него. Но как да й разкрие най-строго пазената тайна в Барка? Господи, дай му сили да издържи! Естествено можеше да вика и други жени в леглото си, но жадуваше за Жахар и никоя от наложниците на брат му не беше в състояние да задоволи тази изгаряща жажда. Или поне не напълно. По дяволите половинчатостите! Ще чака и толкова.
Междувременно ще продължи да играе ролята на Джамил. Ще повика трите си снахи, ще се запознае с племенниците си. Ще даде на Жахар малко време да размисли над недостойното си държание. Ако страхът я направи по-податлива на страстта, той няма да предприеме нищо срещу този страх. Няма и да го увеличава. После ще й докаже, че не е имала причини да се бои от него.
Оформил в главата си този план, Дерек обърна коня и пое обратно към града. Мина само няколко метра, когато забеляза неясните очертания на двама стражи. Засмя се и настроението му веднага се подобри. Тези
