интересуваше. В съзнанието й се мяркаха неясни образи, после отново потъваше в черната пропаст и заспиваше, както вървеше.
Бяха излели в устата й цял литър кафе и тя се рееше някъде из облаците на розовите сънища. Дори когато Хаджи я разтърси и й съобщи, че се намират пред вратата на Джамил, тя го изгледа равнодушно, без да прояви и най-малък страх. Кой Джамил? — мярна се в ума й, преда да я накарат да коленичи. Главата й клюмна напред и тя веднага заспа.
След като Хаджи и Кадар се отдалечиха с ниски поклони, Дерек зачака Жахар да се помръдне. Но когато минаха няколко минути и неподвижната фигурка дори не трепна, той тежко въздъхна. Значи трябваше да започне всичко отначало, да изтръгва една по една всяка най-малка проява на внимание. Как можа да повярва, че ще започнат оттам, където бяха спрели миналия път? Тялото му поне се беше надявало.
— Позволявам ти да се изправиш, Жахар. И изобщо не искам да коленичиш пред мен. Ще кажа на Хаджи.
Но ако си мислеше, че ще я зарадва — това беше привилегия, от която се ползваше само Шейла, — той се лъжеше, фигурката дори не помръдна.
— Жахар? — повтори Дерек, а след секунди извика с все сила: — Жахар!
— Какво? — промърмори в просъница тя и се опита да се изправи, но политна напред. Дерек я изгледа с ужас, когато унесено му се усмихна. — О, какво става с мен?
Без да отговори, Дерек изтича и й подаде ръка да стане.
— Сърдечни благодарности, сър.
— Моля — отговори смаяно той и я погледна в лицето. — Всичко в ред ли е?
— Чувствам се отлично — отговори тя и му подари сияеща усмивка.
Пръстите на мъжа веднага посегнаха към меката линия на устните, но младата жена сърдито се отдръпна.
— Какви са тия работи? — промълви надменно тя и бутна ръката, която я придържаше. После отстъпи крачка назад и се залюля като тръстика на вятъра. Когато най-после възвърна равновесието си, гневът й беше изчезнал и тя отново захихика: — Бях ужасно несръчна, нали? Май е по-добре да седна. — После хвърли поглед наоколо си и отново се олюля. Дерек побърза да я подкрепи, но спря насред път, когато тя прелъстително му се усмихна и зашепна със съзаклятнически тон: — Твърде неприятно ми е да говоря за това, сър, но настойчиво ви моля да си наемете добър декоратор. В двореца ви няма нито един стол! Как може човек да се настани удобно, питам аз?
Дерек вдигна вежди.
— Опитай на леглото.
— И дума да не става! — гласеше възмутеният отговор. — Какво ще каже леля Елън?
Този път чашата преля. Дерек сграбчи ухилената жена за ръката, замъкна я до леглото и я принуди да седне. Застана пред нея и със смесица от гняв и изненада видя как Шантел с доволна въздишка се сгуши в меките възглавници и очите й се затвориха.
— Не заспивай! — изкрещя той, наведе се и разтърси раменете й. — Погледни ме! — заповяда рязко и когато тя с мъка отвори очи, попита: — Знаеш ли кой съм аз?
Почти минута Шантел оглеждаше внимателно и съсредоточено всяка частичка от лицето му. Най-после промълви:
— Да?
Но това не беше достатъчно.
— Кой съм, кажи!
— Вие сте онзи проклет и безсърдечен тип, който осъжда нещастните жени на съдба, по-лоша дори от…
Шантел говореше равнодушно, без злоба, но Дерек побърза да затисне устата й с ръка. Господи, Джамил щеше да я пребие до смърт за тия думи и това нямаше да му коства особени усилия при сегашното й състояние. Очите й постоянно се затваряха.
Той я пусна, изруга тихо, после отново я сграбчи и я разтърси с все сила.
— Какво взе, та се държиш така глупашки? Какво си погълнала, по дяволите?
— Погълнала? — примигна развеселено тя.
— Не си играй с мен, момиче! Искам да ми кажеш какво изпи и кой ти го даде.
— Нима ме обвинявате, че съм пияна, сър? — отговори тя с частица от предишното величествено възмущение. — Знайте тогава, че аз…
— Млъкни! — изръмжа вбесено той и се отдръпна от леглото. В сляпата си ярост забрави дори езика на знаците, който беше изучавал като момче, и едва след няколко минути беше в състояние да прати личния си телохранител да доведе главния евнух. Докато чакаше Хаджи, владетелят се разхождаше нагоре-надолу из стаята и от гърдите му се изтръгваха какви ли не ругатни и заплахи. От време на време гневно поглеждаше сгушената в леглото му фигурка която спеше дълбоко и се усмихваше в съня си.
Ах, колко му се искаше да й извие врата! Как посмя да му се изплъзне по този долен начин! Джамил щеше да я пребие за нахалството й и помощника й също, защото сама не би могла да си набави наркотик. Дерек отлично знаеше как щеше да постъпи брат му и това го вбесяваше още повече. Това момиче беше наистина полудяло!
Останал без дъх, Хаджи се втурна в стаята, хвърли поглед към заспалата Шантел, после към разярения владетел и падна на колене.
— Трябваше да го сторя, господарю, кълна ви се! Тя беше побесняла и ужасно се боях, че ще посегне на себе си. Дадох й малка доза, за да я успокоя. Не знаех, че е работила цял ден…
— Значи не е взела наркотика доброволно, така ли?
— Не, господарю, не! Аз поемам цялата отговорност!
— Защо се е разбесняла?
Хаджи пое дълбоко въздух. Господарят вече не изглеждаше толкова ядосан.
— Причината няма да ви е приятна — промълви предпазливо той.
— И аз така мисля, но държа да чуя цялата истина. Или не. По-добре недейте. — Той хвърли зъл поглед към момичето и повика един слуга, който за щастие беше наблизо. — Донесете ми каняк, цяла бутилка — Обърна се към смаяния Хаджи и тихо проговори: — Имам нужда от него.
Ето какво се получи от глупавите му надежди, че страхът ще направи Жахар малко по-покорна! А може би тя вече изобщо не се боеше от него? Защо не я наказа веднага, вместо да я прати обратно в харема, където сигурно е стигнала до извода, че може да го отблъсне без каквито и да било последствия за самата нея? Но, по дяволите, сърце не му даваше да я наказва! Не се сърдеше на отвращението й към мъжа, когото тя смяташе за Джамил. Реакцията й беше съвсем естествена след всичко, което се случи.
— Този кучи син!
— Моля? Какво казахте, господарю?
— О, я станете, Хаджи! — изфуча Дерек. — Твърде стар сте, за да стоите на колене.
Главният евнух колебливо се надигна. Вече не разбираше промените в настроението на господаря си. Джамил не докосваше спиртни напитки — никога! Брат му Махмуд пиеше и под влиянието на алкохола нареждаше дори да убиват невинни хора. Мустафа също попийваше, но в по-късните си години, и то умерено. Ала Джамил? Решението му да успокои нервите си с поръчания каняк беше тревожно не само поради необичайността си, а преди всичко поради непредвидимите последствия и опасността от избухване. Как можеше да вярва, че алкохолът му е необходим…
— Нека да повикам Шейла, господарю. Тя е толкова мила и кротка..
— Престанете! — прекъсна го горчиво Дерек. — Желая единствено тази тук. — Посочи с глава към Жахар и при гледката на отпуснатото й тяло горчивината в гласа му още повече се засили. — Значи този път дори не пожела да дойде тук и да се пребори с мен? Знаехте ли, че англичанките са страхотно упорити, Хаджи? Разбира се, че знаехте — изсмя се дрезгаво той. — Толкова години живеете близо до най- своенравната от своенравните. Така ли е?
Хаджи беше достатъчно мъдър да не защитава Рахин пред сина й. Не и сега.
— Присъствието на Жахар е непоносимо за вас, господарю. Позволете да я изпратя обратно в харема.
— Ще остане тук!
