Хаджи не се осмели да се противопостави на този категоричен тон.
— Както желаете, господарю.
— А вие ще си отидете едва когато ми обясните какво е сторила моята малка икбал, та е трябвало да й дадете опиум.
Хаджи не повярва на ушите си. Дори след всичко случило се Джамил не преставаше да нарича Жахар своя фаворитка. Пък и въпросът съвсем не му харесваше. Имаше време да размисли, защото в този момент влезе слугата, който носеше на табла шишета каняк и една единствена чаша. Хаджи изумено се вгледа в Джамил, който обърна наведнъж чашата и отново я напълни.
— Е?
Евнухът смутено се покашля. Трябваше да говори, нямаше как.
— Като чу, че сте я повикали, започна да се бори.
— С кого?
— С роба ми Кадар. Целият е изподран от ноктите й. Но, кълна ви се, господарю, той беше много внимателен, макар че едва успяваше да я удържи. Тя беше полудяла.
— Защо не ми съобщихте, вместо веднага да я упоите? Щом ще се бори с някого, предпочитам да бъде с мен.
— Но, господарю! — простена ужасено Хаджи. — Нали щяхме да бъдем принудени да я накажем след това!
— По дяволите с вашите наказания! — изрева Дерек, но после дълбоко въздъхна и се опита да се овладее. — Няма нищо, Хаджи. Вие вървете. А Кадар заслужава награда за старанието си.
— Нищо няма да приеме — възрази Хаджи и извинително прибави: — Той харесва момичето.
Дерек трябваше да си повтори няколко пъти, че неговата Жахар е обичана от евнух, не от истински мъж, но това не му помогна кой знае колко.
— Така ли? — изръмжа само той. След малко нареди: — Изпратете ми момъка, Хаджи.
— Сега ли, господарю? — уплаши се евнухът. Не му се искаше гневът на Джамил да се излее върху нещастния роб, който беше искрено загрижен за английското момиче.
— Да, веднага.
— Както желаете.
Дерек изпи още една чаша от силното питие и зачака.
Младият евнух скоро почука на вратата. Владетелят му заповяда да влезе с мрачно лице, но черният великан, макар че беше свел глава, не проявяваше признаци на страх. Поклони се пред господаря си с почтително достойнство и зачака да му заговорят. Дерек с възхищение разглеждаше подутото му око и издрасканите ръце.
— В името на Аллаха, та тя била същинска дива котка! — провикна се развеселено владетелят и младият негър смаяно вдигна очи.
— Малката англичанка ли, господарю?
— Да, точно тя — отговори през смях Дерек, клатейки слисано глава. — Тя ли ви подреди така?
— Не го направи нарочно — побърза да я защити Кадар.
— Сигурен съм, че сте прав. Нито ви е посинила окото, нито ви е издраскала бузата…
— Наистина, господарю…
— Не се извинявайте вместо нея, Кадар — прекъсна го рязко Дерек. — Не и пред мен. Въпреки това се радвам, че я браните. Защото смятам да ви назнача за неин постоянен защитник.
— Не ви разбирам, господарю.
— Ще накарам Хаджи да ви изпрати при Жахар. Това би ли ви зарадвало?
— Да служа на малката англичанка? — засия Кадар. — С най-голямо удоволствие, господарю. Много ви благодаря.
— На ваше място не бих благодарил. Няма да ви е лесно да служите на това опърничаво женско същество. Пък и не съм искал от вас да й прислужвате. Вашата задача е да бдите над нея, да я пазите. Не искам да й се случи нищо, когато не е при мен.
„А когато е с вас?“ — искаше да попита Кадар, но не посмя.
— Ще я защитя с живота си — обеща просто той.
— Не мога да искам повече от това. Но я пазете и от самата нея.
— Господарю?
— Тази вечер е излязла извън себе си. Не искам това да се повтори. Колкото по-бързо свикне с мен, толкова по-скоро ще одобри новия си живот и ще се почувства поне малко щастлива. Разбрахме ли се?
Кадар леко кимна в отговор, макар че нямаше понятие как би могъл да убеди малката англичанка да отвори сърцето си за господаря, след като никой досега не е успял да го стори, нито дори самият Джамил Решид.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Дерек с мъка се изтръгна от обятията на съня. Нещо го гъделичкаше по лицето, а върху рамото му се притискаше странна тежест. Не си спомняше нищо, докато не вдигна глава и не забеляза платинено русите къдрици, разпилени по гърдите му. Отпусна се успокоено на възглавницата и морно задоволство се разля по цялото му тяло.
Поне в съня си Жахар не го отблъскваше. Не се гушеше в него, но гърдите му й служеха за възглавница, а свитите й колене бяха опрени в хълбоците му. Едната му ръка почти докосваше гърдите й, но Дерек не посмя да се помръдне, защото се боеше, че ще я събуди и тя веднага ще го отблъсне.
Не беше имал намерение да я оставя да спи в леглото му. По някое време я беше завил и беше свалил огърлицата от врата й. Не посмя да я разсъблече. Тя обаче не се събуди и мъжът седя дълго на края на леглото, загледан в спящото й лице. После изведнъж се сети, че двамата не бяха сами.
Личните му телохранители стояха в обичайните си пози от двете страни на леглото. Бяха неподвижни като статуи и Дерек не забелязваше присъствието им. Макар да бяха глухонеми и не можеха да чуват какво се говори, те имаха очи да виждат и глави да разсъждават. С езика на знаците можеха да се разберат с всеки, който беше израсъл в двореца и на когото искаха да съобщят нещо. Дерек беше решил да задържи Жахар при себе си и по тази причина. Иначе трябваше да я прати обратно в харема, защото владетелят винаги спеше в собственото си легло, независимо дали беше споделено от жена или не. Щеше да му бъде ужасно неприятно да гледа как я отнасят, макар че присъствието й в леглото му също щеше да го подложи на изпитание.
Мина доста дълго време, преди да се овладее дотам, че да легне до нея. Изпи цяла бутилка каняк, но остана трезвен и се отказа да пие още. Слава Богу, на сутринта поне не беше махмурлия, но и не се чувстваше особено добре след тази тежка нощ. Едва след много усилия беше успял да заспи и да успокои зажаднялото си тяло, пламтящо при докосването до меката женска плът.
Но с утрото възбудата му се върна, по-силна откогато и да било, и Дерек болезнено простена. Не забелязваше, че е притиснал с все сила ръката на Шантел и я е събудил.
Младата жена беше ужасена от допира на гола плът до бузата й и още преди да се събуди, разбра чия е ръката, която я притискаше. Въобще не помнеше как е попаднала в това легло.
— Събуди ли се вече?
Помръдна ли? Струваше й се, че всичките й мускули са вкочанени. Или се беше издала, като затаи дъх? Ръката му се плъзна в къдриците й.
— Зная, че си будна, Жахар. Безсмислено е да се преструваш.
Тя вдигна глава едва-едва и се опита да прочете нещо по лицето му.
— Аз… Вие направихте ли ми…
— Когато го направя, вече няма да задаваш глупави въпроси — прекъсна я рязко Дерек.
— Не ви вярвам — опълчи се дръзко тя. Беше ужасно разтревожена, че не помни нищо.
— Погледни се и ще видиш, че всяка дреха е на мястото си. Да не мислиш, че щях да си правя труда да те обличам отново след любовния акт? Уверявам те, че нямаше да го направя.
Шантел сведе очи. Всички копчета на късото синьо елече бяха закопчани, шалварите й също бяха здраво завързани. Тя смутено погледна към Дерек. Но скоро в очите й засвяткаха искри.
