Облегна се назад и я загледа изпитателно.
— Ще приема, че отказваш да те любя на светло, а не, че се отвращаваш от прегръдката ми. Прав ли съм?
Гласът му трепереше от трудно сдържана ярост и Шантел не се осмели да му откаже исканото извинение, камо ли пък да замени с истината. Вярно, тя не се отвращаваше от милувките му, но те разтърсиха цялото й същество и това я уплаши. Младата жена не проумяваше какво става с нея, когато Дерек я докосваше, не разбираше защо се чувства толкова добре, когато устните му я целуваха, защо кожата й става чувствителна и пламти, защо попада все повече под властта на този опасен човек.
— Защо не отговаряш?
Шантел вътрешно изстена, защото не понасяше новия начин, по който Дерек я нападаше — с невъзмутимо спокойствие и фалшива загриженост.
— Мога ли вече да си вървя?
— Не. Сега ние с теб ще разговаряме за неща, които ме интересуват. Искам да узная защо в един момент си толкова топла и чувствителна, а в следващия — студена и твърда като камък.
— Не съм била… Не искам…
— Да, да, точно така беше, Жахар. Искам да ми разкриеш тайната си. Може би тя ще ми помогне да овладея страстите си. Когато си до мен, все по-трудно запазвам спокойствие. Затова ми обясни как го правиш. Много искам да зная.
По начина, по който го каза, Шантел разбра, че няма да се задоволи с нищо друго, освен с истината. Сега не беше време за лъжи. Господарят искаше да узнае защо го е отблъснала по такъв начин.
— Страх ме беше.
— От какво? — Тонът му се смекчи. — Все още ли не проумяваш, че няма да ти сторя нищо лошо?
— Заболя ме.
— От какво?
— От горещината.
Дерек любопитно се взря в деколтето й.
— Толкова ли е чувствителна кожата ти, Жахар? Значи докосванията ми те изгарят.
Шантел пое дълбоко въздух и се опита да се отдръпне. Ръката му обхвана гърдата й. Как не беше забелязала, че през цялото време е била разголена пред него?
— Моля ви.
— Усещаш ли да гори? — попита тихо той, после я пусна и придърпа синия плат над гърдите й.
— Не — призна тя и затвори очи, защото се чувстваше ужасно неловко. — То беше… когато устата ви…
Дерек се усмихна, но тя не можа да го види.
— Устата е една от най-топлите части на тялото, малка луна. Боиш се от топлината й, защото не си свикнала. Уверявам те обаче, че кожата ти няма да изгори и че това, което си почувствала, е съвсем естествено, макар и малко по-силно от обичайното. Следващия път вече няма да се стряскаш.
— Следващия път? — повтори Шантел с разширени от ужас очи.
Дерек се опита да се усмихне на уплахата й.
— Много си сладка, знаеш ли? Нима мислиш, че след като съм вкусил този сладък нектар, вече ще се лиша от него?
— Аз…
— Шшт! Кажи ми какво усещаше, преди да те стресна. Беше ти приятно да те целувам, нали?
Шантел понечи да поклати глава, но Дерек я изпревари:
— Не ме лъжи, Жахар.
Беше й ужасно неприятно, защото той явно знаеше отговора.
— Тогава не ме питайте какво съм усетила.
Дерек се изненада от буйността й, но всъщност не биваше да се чуди. Много трудно щеше да изтръгне от устните й признание, че милувките му й доставят удоволствие. Особено докато така упорито се бореше срещу него.
— Тогава ще говоря аз — заяви меко той и положи ръка върху корема й. — Почувства се топла и слаба, тялото ти се разтрепери. Пулсът се ускори, кръвта лудо се блъскаше в слепоочията ти, в сърцето ти лумна пламък.
— Откъде знаете… — Шантел стреснато прехапа устни, защото разбра, че се е издала.
— Защото и аз почувствах същото — отговори тихо той. Ръката му продължаваше да я милва. — Това се нарича желание, жажда за любов и човек не може да избяга от странната му сила. Усещаш ли я пак?
Шантел сведе очи към ръката му и се разтрепери, защото по тялото й отново пълзеше топлина.
— Не! — проплака тя и посегна да го отблъсне, но пръстите им се сплетоха. Напразно разтърсваше ръката му и скоро се озова притисната на леглото. Опита се да се изплъзне от прегръдките му, но чу дълбокия му смях и разбра, че няма да постигне нищо.
— Хайде, опитай се да се нахвърлиш върху мен, както вчера върху Кадар. Но те предупреждавам. Той разполагаше с много малко средства, за да те укроти. Аз обаче не съм ограничен в действията си. — По лицето й се изписа страх и Дерек гневно смръщи вежди. — Не ме гледай така, момиче. Сторих ли ти нещо лошо досега? Наказах ли те, че ме отблъсна? Не, нали? Нито първия път, нито сега. От какво се страхуваш тогава?
Шантел почувства, че дъхът й секна. Какво говореше той? Нима нямаше нищо общо с изпращането й в кухнята? Сигурно майка му го беше направила, без да го уведоми. Ами ако узнае? Тази история положително нямаше да му хареса. Искаше да й направи впечатление с великодушието си, а дребнавата отмъстителност не се вписваше в този нов образ. Но нищо чудно някой друг да му разкаже как са я мъчили в кухнята. Не искаше гневът му да се излива върху никого, най-малко пък върху нея, и то в тази неудобна и подчинена поза в собственото му легло.
— Защо си учудена, Жахар? — промълви замислено Дерек. — Не ми ли вярваш?
Да му вярва? Какво беше казал — че не й е сторил нищо лошо? Вярно беше — засега. Но този човек имаше много лица и тя вече беше видяла едно от тях, което я изпълни с ужас.
— Не, не съм учудена, само… само съм объркана… да, точно така. Непрекъснато ми повтарят, че вие можете да се ползвате от тялото ми… че не бива да ви отказвам. Сега пък вие твърдите, че няма нищо лошо, като съм ви отблъснала. На кого да вярвам?
— На мен естествено. — Усмивката му беше омайваща и Шантел не усети, че очите й останаха дълго приковани в устата му. Когато най-после вдигна очи, откри, че неговите я гледат усмихнато. — Ах, ти, сладко момиченце, кажи ми какво да те правя! Естествено, че не ти е позволено да се противиш, когато те желая толкова силно. Целият харем ще се разбуни, като узнаят. Затова ти казвам, че не е редно да го правиш, макар че няма да те накажа.
— Тогава…
— Остави ме да се доизкажа. Скоро съпротивата ти ще отслабне. Когато настъпи моментът, ще станеш моя по свое собствено желание. — Дерек бързо сложи ръка на бузата й, за да й попречи да поклати глава. — Ще ме желаеш силно, Жахар, обещавам ти го. Тази сутрин се разтопи в ръцете ми. Преди малко също усети топлина. Чувствата ти са по-силни от теб и няма дълго да им се противиш. — Пръстите му се плъзнаха по врата й и напипаха пулса. — Ето, докосването ми те вълнува и сега.
— Това е страх — прошепна задъхано Шантел.
Дерек тихо се засмя.
— Ти си една малка лъжкиня, Жахар. Естествено лесно е да объркаш едно чувство с друго, защото проявленията им си приличат. Но ми се струва, че дори ти вече се разбрала разликата. Не се самозалъгвай още дълго, мила. Съгласи се и нашето общо изживяване ще бъде прекрасно.
Дори упоритото сърце на Шантел се смекчи при това безкрайно търпение. Май трябваше да му благодари за проявената доброта. Никога не беше очаквала такова нещо. Дори не предполагаше, че всемогъщият владетел на Барка ще се съобрази с чувствата на една робиня. Но как да реагира на тази мекота, когато беше видяла и другото му лице?
Шантел не знаеше какво да каже и мълчаливо сведе очи. Но той очакваше отговор и тя бързо трябваше да измисли нещо. Защо да не го принуди поне за малко да премине в отбрана?
