— Тогава какво правя тук?
— В спалнята или в леглото ми? — усмихна се Дерек.
— О, Господи!
Той се изсмя и брадичката й се удари в гърдите му. Шантел веднага се надигна и обвиняващо го посочи с пръст.
— Не виждам защо…
В следващата секунда тя вече лежеше по гръб, а Дерек беше надвесен над нея, но не твърде близо, за да не я уплаши — още не.
— Ти не помниш нищо, нали, Жахар? Какво, по дяволите, си правила цял ден, та беше изтощена до смърт?
Защо се правеше, че не знае? Не, не, трябваше да бъде честна. Макар да я беше пратил в кухнята, Нура беше тази, която заповяда да я изтормозят докрай. Първия ден си почиваше по-често, но вчера… А може би Нура знаеше, че Джамил ще я повика през нощта, и затова беше постъпила така подло? Нура си беше злобна и от нея всичко можеше да се очаква. Ала в сравнение със случилото се в банята всичко останало й изглеждаше дреболия.
Споменът бавно се възвръщаше, а с него я завладяваше и страхът. Ако не беше преуморена, Шантел нямаше да избухне така, но това не беше извинение. Беше се противила с всички сили, само и само да не я отведат при Джамил. А те не я набиха, нито я изпратиха обратно в кухнята. Защо забрави разумния извод, до който стигна преди два дни — че заради девствеността не си струва да загуби живота си?
Как ли е реагирал той? Сигурно е бил бесен. Сигурно е питал защо са я отнели при него в такова състояние. Защо тогава не я привързаха към някой стълб, за да я би чуват? Защо се събуди отпочинала и доволна в леглото на Джамил, след като гърдите му й бяха послужили за възглавница?
Тя го гледаше с огромните си очи и се опитваше да прочете мислите му. Но в тези тъмнозелени дълбини не просветваше нито една искра. Можеше само да се потопи в тях и да се забрави. Погледът му й напомняше, че този мъж е способен да извърши странни неща, когато е в лошо настроение. Но сега се усмихваше, дори се смееше. Следователно настроението му не беше опасно, въпреки че последният въпрос беше прозвучал доста рязко. Шантел не възнамеряваше да отговори. Може би той наистина не знаеше, че предния ден са я измъчили до смърт в кухнята, но все пак му беше известно, че тя е наказана да работи там. Защо тогава питаше дали се е уморила? Но не смееше да засегне въпроса за първото наказание, докато не се разбере ще има ли второ.
— Разсърдихте ли се?
Дерек сякаш беше очаквал само да чуе гласа й, защото лицето му веднага се отпусна, очите станаха топли и ласкави.
— Страшно.
— Нямам усещането, че са ме били.
Дерек тихо се засмя.
— Може би защото наистина не са.
— Още не?
— Никога, малка луна — Мъжът се усмихваше. Гласът чу беше дълбок и успокояващ. — Би било престъпление да нараним такава нежна кожа.
Докато казваше това, ръката му нежно се плъзгаше по рамото й. Когато стигна китката, той я обхвана с два пръста и поднесе ръката й към устните си. Целуна малкото пръстче и нежно захапа безименния. Кожата на Шантел настръхна и по гърба й полазиха тръпки.
— Помниш ли как те учих да се целуваш? Сложи пръст в устата ми, Жахар.
Без да я изчака, той хвана пръста й с устни и го придърпа в устата си. Шантел усети отново онази странна възбуда от първия път и побърза да издърпа ръката си.
— Съгласен съм с теб — промърмори той и се наведе над нея. — Много по-добре е с език.
Тя вдигна отбранително ръце и се опита да отблъсне надвесените над нея рамене, но нищо не помогна. Езикът му се устреми към здраво стиснатите устни, които отказаха да се разтворят. Дерек се отдръпна и я загледа полузагрижено, полуразвеселено.
— Виждам, че си забравила — промълви добродушно той, вместо да я укори за опърничавостта й. — Но помни къде се намираш, скъпа. Ей сега мога да удовлетворя желанието си по друг начин.
Ръката й веднага се плъзна към тила му, за да привлече жадната му уста към вече разтворените й устни. Дерек се разтресе от смях. Не беше очаквал чак толкова бърза реакция.
— Аз… възхитен съм, че прояви такава страст, но…
Но не можа да довърши, защото другата й ръка уж неволно докосна бузата му. Дерек простена и устните му се впиха в нейните, завладяха ги изцяло и нежният дуел на езиците им възпламени страстта му до краен предел. Невинността на Шантел вече нямаше значение. Твърде дълго беше страдал по нея и самообладанието му беше на свършване. Трябваше да има тази жена още сега, иначе слабините му щяха да се пръснат.
Шантел се разтопи в прегръдката му, под нежния натиск на тези опитни устни. Крайниците й омекнаха, ала целувката запали в тялото й огън, който я уплаши, въпреки че нямаше желание да спре разгарянето му. Не можеше да угаси нещо, което беше толкова сладостно, толкова замайващо, което й даваше чувството, че е жива Сега не искаше нищо друго, освен то да трае вечно.
Тя беше унесена в тази неизпитвана досега сладост и не усети ръката, която се плъзна под елечето и нежно обхвана гръдта й. Тази ръка беше топла, както беше топло и тялото, притиснато в нейното, както кракът върху нейния, както устата, която я омайваше. Но след малко тази уста напусна нейната и се премести върху гърдите й, които реагираха с неочаквана сила. Това беше вече много, новото усещане беше твърде остро за нея и я разтърси до дън душа. Устните, които обхващаха зърното на гърдата, езикът, който нежно го побутваше — това страшно по своята сила усещане стресна горката Шантел и тя конвулсивно отблъсна с две ръце наведената над тялото й мъжка глава.
— Не!
Глухото ръмжене, което се изтръгна от гърлото на мъжа, я накара да млъкне, но цялото й тяло се скова. Очарованието на мига изчезна и тя още по-силно го отблъсна, когато устните му отново се насочиха към гърдите й.
Дерек спря. Веднага усети, че огънят, който беше запалил в тялото й, е изгаснал. Май беше отишъл твърде далече. Две силни усещания наведнъж бяха прекалено много за едно невинно момиче.
Естествено той разбираше положението, но това не намаляваше мъчението му. Отпусна глава на гърдите й и отчаяно се опита да се пребори с желанието си да отиде докрай още сега, веднага. Вече не можеше да издържа. Все някога трябваше да го направи. Защо, по дяволите, да чака и да страда?
Защото не искаше тя да го намрази още повече. Защото желаеше да я види мека и покорна, изпълнена със страст в обятията му. Ако се задоволеше с по-малко, щеше да се почувства ограбен. Ала колкото и да си повтаряше това, желанието в тялото му не искаше да угасне.
Дерек почувства как ръцете на младата жена меко, настойчиво се впиват в раменете му. Докато той се стремеше крачка по крачка да се приближи до нея, тя желаеше да запази разстоянието помежду им. А мъжът, чиято роля играеше в момента, не зачиташе нищо друго, освен собствените си желания. Дерек обаче не биваше да се вживява докрай в ролята му, ако не искаше окончателно да отблъсне Шантел от себе си. Слава Богу, че тя не познаваше истинския Джамил и с нея нямаше нужда да се преструва. Можеше да бъде самият той, различен от близнака си, повече европеец. Е, все пак не биваше да бъде твърде различен. Жените бяха ужасни клюкарки и с удоволствие споделяха интимните си преживявания. А всички в харема знаеха как се държи Джамил в леглото. В никакъв случай не биваше да допуска Жахар да спомене пред останалите за особеното отношение към нея.
— Опитвам се да пренебрегна факта, че си точно там, където трябва да бъдеш, Жахар. Но от теб се очаква да проявиш малко търпение и да ми помогнеш да се справя със страстта, която заплашва да ме завладее отново. Тогава ще дам воля на чувствата си и не знам какво ще стане…
Ръцете й се отпуснаха и за миг Дерек усети яд при тази бърза реакция на послушание. Очевидно беше готова на всичко само и само да не се стига до края, а това се отразяваше болезнено върху самочувствието му.
