работа. Чакам ви в хамама.
Рахин измина тичешком останалия път до банята, която по това време беше празна. Гледката, която се разкри пред очите й, приличаше на любовна прегръдка, защото робът Кадар беше обгърнал с две ръце Шантел и беше свел глава към ухото й. Но илюзията веднага се разрушаваше от кървавите ивици по бузите на младежа, от издрасканите му рамене, от здравите ръце, които притискаха свитите юмруци на младата жена до гърдите й. Лицето на Жахар пламтеше в огън от дивата, макар и безполезна борба да се освободи от желязната хватка. Девойката изобщо не чуваше успокоителните и умолителни слова, които евнухът шепнеше в ухото й.
— Значи стигнахме и до насилие, така ли?
Шантел изгледа неодобрителната физиономия на Рахин и изсъска:
— Вървете по дяволите, мадам!
Рахин удържа напиращите остри думи.
— Надявам се, че няма да почнем отново да предъвкваме добре познатите ви аргументи. Последствията от съпротивата ви срещу господаря си остават същите, момиче.
— Моят така наречен господар не е тук, а дори и да беше, щях да му кажа да върви по…
Шантел не можа да се доизкаже, защото Кадар притисна колкото се може по-силно гърдите й, за да спре неприличните думи.
Рахин пристъпи напред и я хвана под брадичката Присвитите виолетово-сини очи пламтяха от гняв. Младата жена положително би я убила с поглед, стига да можеше.
— Вие явно не сте се поучили от грешките си. Дори не се зарадвахте, че ви върнаха сред по-приемливи условия.
— Как ли пък не! — изсъска Шантел и обвинително прибави: — Нали казахте, че ще ме забрави.
— За съжаление това си остана само мое желание — отговори сухо Рахин.
— Какво ще стане, ако и този път откажа да вляза в леглото му?
— Честно казано, не знам, мила. Достатъчно си поиграхте с търпението му. Той не е свикнал да чака, когато е пожелал нещо.
— Ау, колко страшно! — произнесе подигравателно Шантел. Но когато Рахин се засмя, гневът й избухна с нова сила. — Този път отказвам да отида при него. Кажете му, че съм паднала в бъчва с вода и съм се удавила.
— Не ставайте смешна, дете. Много добре знаете, че нямате…
— Нямам избор, знам! — изфуча Шантел. — Но този път ще ме отвлечете за косите. Кълна ви се, че ще насиня и неговото око, ако се осмели да ме докосне!
— Защо „и неговото“? — попита объркано Рахин и хвърли поглед към евнуха, който направи опит да се усмихне. — Ах, Кадар, окото ви май е подуто?
Момъкът не отговори, макар че дясното му око наистина беше подпухнало. Рахин смаяно заклати глава.
— От вас явно може да се очаква всичко, Жахар. Но това не бива да продължава вечно.
— Точно така — потвърди зад гърба й Хаджи. Беше чул достатъчно, за да разбере, че Рахин беше права, като поиска да упоят упоритата англичанка. Тя не одобряваше употребата на наркотици, пък и откакто Джамил пое властта, вече нямаше нужда от прилагането им. Затова и този път Хаджи се опита първо да сплаши момичето с надеждата, че накрая все пак ще се усмири.
— Щом и без това ще я влачим, нека първо я накажем с бастонадата.
Но евнухът не постигна желания ефект, защото Шантел му хвърли унищожителен поглед и изкрещя:
— Хайде, започвайте! Все ми е едно какво ще ме правите. Няма да е по-лошо, отколкото да ме хвърлите в леглото на онова чудовище, по което се прехласвате. На онзи двуличен сладострастник, но онзи проклет от Бога тира…
Тя не успя да довърши, защото Хаджи ловко използва удобния случай и пъхна в отворената уста тънък гумен маркуч, от който наркотикът пръсна в гърлото й. Шантел изписка и диво зарита с крака. Ритникът й улучи глезена на Хаджи и евнухът отскочи назад. Младата жена веднага изплю маркуча.
— Негодник! — Очите й бавно се затваряха, но тя не се предаваше. — Проклет… — Този път не можа да довърши и главата й клюмна на рамото на Кадар.
Като видя бързото действие на наркотика, Рахин стреснато посегна към ръката на Хаджи.
— Колко й дадохте, човече? Кълна се в брадата на Пророка, та тя веднага заспа!
Хаджи също се изплаши.
— Не повече от обичайното.
— Защо не взехте предвид колко е слаба?
— Слаба! — изсъска евнухът и потърка глезена си. — Права сте, но аз много бързах и дори не помислих, че е мършава като…
— Простете, че ви прекъсвам, господарю — обади се Кадар. Шантел мирно спеше в обятията му. — Една от слугините ми каза, че англичанката е работила цял ден без почивка. Когато отидох в стаята й, тя спеше дълбоко на сламеника си и едва успях да я събудя.
— Аллах да ни е на помощ! А се бореше като дявол — промълви с уважение Хаджи. — Откъде толкова издръжливост?
— Тя е англичанка — отговори Рахин, сякаш това беше достатъчно обяснение.
Хаджи гневно изръмжа при тази проява на национална гордост.
— Англичанка или не, не ми се вярва да остане дълго в безсъзнание, колкото и да е изтощена. Волята на тази млада особа е толкова силна, че тя няма да се поддаде на физическата слабост дори когато е подпомогната от успокоително. Нека използваме мирния й сън, за да я изкъпем и облечем както подобава. — Той кимна на Кадар да отнесе Шантел в близкия басейн и повика жените, както и ужасената Адама, която притискаше към гърдите си табличката с гримовете.
— Ние лесно ще се справим с нея — промълви Рахин. — Но Джамил ужасно ще се разгневи, като я види в това състояние.
— Ще я наливаме с кафе, докато дойде на себе си — предложи Хаджи Ага.
— Дали ще й помогне?
— Кой знае? — промърмори скептично евнухът. Рахин пое дълбоко въздух.
— Поне ще махнем всички останали по тялото й косми. Слава на Аллаха, че Джамил още не е открил този грях…
— Открил го е, Рахин — прекъсна я меко евнухът. — И ме попита как е успяла да запази русите кичурчета между краката си.
— Казахте ли му?
Той кимна и лицето му изрази смущение.
— Джамил избухна в смях.
Рахин вдигна вежди.
— Искате да кажете, че историята го е развеселила?
— Точно така. И заповяда сребърните кичурчета да останат по местата си.
— Забранено е! — извика възмутено Рахин.
— За владетеля забрани няма — изрече сериозно Хаджи.
— Нали жените ще я видят, като се къпе!
— Да. И ще поискат и техните косми да израснат, за да заприличат на новата фаворитка.
— Ох! — въздъхна Рахин. — Наистина ли вярвате, че Жахар ще стигне до положението на първа икбал?
Хаджи изкриви устни и тихо отговори:
— Ако не я убие в пристъп на ярост, преди да направи своя.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Двамата мъже поведоха Шантел по дългия коридор, придържайки я за лактите. Краката й се движеха от само себе си, но тя не забелязваше нищо наоколо и сякаш не разбираше къде я водят. Пък и не я
