върши нищо вместо нея. Отначало Шантел помисли, че тази ужасна жена пак се е озлобила срещу нея, но скоро чу от другите, че Нура лично е заповядала новата робиня да участва в приготвянето на храната.
За миг й се дощя да има на разположение отрова и да я сипе в приготвеното ядене. Но когато празникът започна, беше толкова изтощена, че мръсният сламеник беше по-мечтан и от най-великолепното легло. Косите и дрехите й лепнеха от пот и тя с усилие държеше очите си отворени. Ала кухненските робини не можеха да почиват, докато и последната наложница не получеше храната си.
Накрая дори главната готвачка се смили над нея и я изпрати да си легне, вместо да продължи да помага в приготвянето на десертите. Очевидно беше, че англичанката е на края на силите си. Шантел се строполи на сламеника си и в същия миг заспа. Последната й мисъл беше за втората жена на Джамил, Нура, която трябваше да бъде опечена вместо бедното агънце. И дано всички се задавят с крехкото му месо, особено той!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
— Не знам дали трябва да ви поканя с тази омърлушена физиономия, Хаджи — усмихна се Рахин, когато главният евнух се появи на вратата. — Джамил не се ли зарадва на изненадата, приготвена от Нура?
— Изглеждаше трогнат.
— Но празникът не успя да го разведри, така ли?
— Напротив, показа се доволен — отвърна Хаджи и се разположи удобно на възглавниците.
Рахин сърдито изпухтя, защото приятелят й, изглежда, нямаше намерение да говори.
— Хайде, отворете си устата най-после! Какво се обърка пак?
— Джамил се учуди, че Жахар не присъства на вечерята заедно с другите фаворитки. Беше му неприятно, че не сме я поканили.
— Какво? — стресна се Рахин. — Да не се е пошегувал? Наложницата става фаворитка едва когато е угодила на господаря си в леглото.
— Той много добре го знае, Рахин. Но признайте, че положението е единствено по рода си. Никога досега не е викал при себе си робиня и не я е отпращал девствена. Така че в очите му Жахар е променила положението си, независимо как е протекла вечерта.
— Значи пак ще има отклонения от традициите?
— Така изглежда.
— Защо не иска да види какво смущение и гняв са завладели другите жени? Не му ли намекнахте поне?
— Разбира се.
— И какво?
— Каза, че тази нощ ще доведе нещата докрай.
— О, не! — изохка Рахин. — Трябва ли да ме обижда така? Много добре знаеше, че аз ще предприема нещо, за да накажа оная глупачка, която го разсърди и го доведе дотам да рискува живота си. Само по милостта на Аллаха и благодарение на собствената си смелост се върна у дома здрав и читав. Да не мисли, че ще оставя Жахар да си живее безгрижно, докато благоволи да а повика отново? Би трябвало да ме познава по-добре!
— Може би след всички преживени неприятности просто не му е дошло на ум, че ще накажете момичето — отбеляза Хаджи.
— Как така? — изсъска Рахин. — Тя си заслужаваше наказанието. Чудя се защо самият той не се погрижи да си го получи.
— Може би точно поради това и ние трябваше да се въздържим — въздъхна Хаджи. — По-рано реагираше с раздразнение на всяка дреболия, а сега като че ли изобщо не се засегна. Трябваше добре да размислим, преди да…
— Вие одобрихте решението ми! — прекъсна го остро Рахин.
— Знам, знам. Вече не можем да поправим стореното. Момичето прекара само два дни в кухнята. Не вярвам да му се е случило нещо лошо за толкова кратко време.
— Но Джамил не знае, нали? Или събрахте смелост да му кажете къде съм я пратила?
Хаджи поклати глава.
— Дано момичето не каже нищо — прошепна с надежда той.
— Не си правете такива сметки, Хаджи. Аз сама ще му го кажа.
— Не ставайте глупава, Рахин. Ако Жахар се оплаче, имаме достатъчно време да се подготвим за гнева му. Пък и вие действахте в негов собствен интерес. Може би момичето е променило отношението си през тези дни и няма да се сърди, а ще бъде благодарно.
— Дано — въздъхна Рахин. — Аллах е милостив, но не мога да разбера защо, откакто срещна тази англичанка, Джамил изцяло се промени. Въобще не мисли за последиците от действията си.
— Но това не е толкова лошо в положение като сегашното — отбеляза замислено Хаджи. — Щом ние не можем да предвидим какво ще направи, враговете му пък съвсем няма да могат. Сигурно ги е изненадал много с внезапното си излизане на езда.
— Омар не е успял да изкопчи нищо от негодника, когото Джамил доведе със себе си. Тръпки ме побиват, като си помисля, че е бил на крачка от смъртта. И без никакво оръжие, Хаджи! Кога преди Джамил е напускал палата без оръжие?
— Което отново доказва каква власт има над него тази руса жена и колко силно го вълнува. Мисля, че за в бъдеще трябва да се отнасяме с по-голямо внимание към нея.
— Ще се погрижа да се изпълняват всичките й желания, но тя трябва да си го заслужи — отзова се мрачно Рахин. — Няма да променям отношението си към жените му само защото на него му е хрумнало нещо.
Хаджи поклати глава пред тази несъкрушима упоритост, но иначе Рахин не би била Рахин.
— Ще се постараете ли поне да запазите известното на цял свят самообладание в отношенията си с Жахар? Тя май успя да разклати несъкрушимостта ви — и вашата, и на сина ви.
Рахин издаде някакъв не много приличен звук под носа си и евнухът се ухили. После промърмори:
— Предполагам, че сте изпратили човек да я отведе обратно в харема?
— Естествено. Празникът няма да трае дълго. Вече трябва да е в хамама.
— От нас отново се очакват чудеса Но от мен да мине. Какви цветове да изберем този път?
— Синьо — за да успокои нервите й, пък и неговия горещ темперамент, ако пак му хрумне да избяга Аллах да ни пази!
Устните на Рахин леко потръпнаха.
— Много подходящо! Човек винаги може да разчита на вас, Хаджи. Вие мислите за всичко. Ще приготвя сапфирите си и тоалетът ще бъде пълен. Дано следващия път, когато я повикат, Жахар да има вече свои собствени скъпоценности.
— Отношението ви към това момиче се подобрява с всяка изминала минута, Рахин.
— Ти се моли и нейното да се е подобрило…
Но Аллах не чу молитвите им. Още на половината път към хамама ги пресрещна една от прислужничките. Останала без дъх, женицата уплашено изхриптя:
— Побързайте, лала! Кадар едва удържа англичанката и много го е страх да не й стори зло.
— Какво означава това?
— Тя се бори с него, лала.
Рахин заплашително сви вежди.
— Нима вие, глупачки такива, сте й казали, че владетелят я вика при себе си?
Разширените от ужас очи на жената бяха достатъчен отговор.
— Не се сърдете на слугите, Рахин — отбеляза вразумително Хаджи, макар че и той се намръщи. — Всеки смята за чест…
— Целият харем знае защо затворихме Жахар в кухнята!
— Тук никой не умее да пази тайна! — Внезапно Рахин се укроти. — Ох, няма значение. По-лошото е, че пропаднаха надеждите ни. Тази млада жена никога няма да се примири. — И тя решително продължи: — Хаджи, веднага донесете успокоително! Нямаме време да разиграваме театър, трябва да свършим много
