пустинни коне не можеха да се мерят с чистокръвния английски жребец, обучен от най-добрия дресьор на страната. Неговият кон беше по-бърз от всички останали и скоро щеше да ги накара да гълтат праха от копитата му.
Дерек би трябвало да се засрами от паниката, която сигурно беше предизвикал в палата, но това ни най-малко не го вълнуваше. Трябваше му известно време да размисли, да остане сам в компанията на звездите, на вятъра и безкрайната пустиня. Не се тревожеше, че излага живота си на опасност. Евентуален нападател би бил дори добре дошъл, защото беше в подходящо настроение да нарани някого или дори да убие. Ала след като натискът в слабините намаля, хладният разум се възвърна и той осъзна, че е бил доста време под властта на своя нагон, а този нов опит съвсем не беше приятен.
Когато ездачите наближиха, Дерек дръпна юздите и спря. Смаяно установи, че мъжете не бяха облечени в обичайните униформи на стражата, а носеха широки сиви одеяния. Смръщи чело, схващайки, че все пак ще се срещне лице в лице с някои от враговете на Джамил. Това не го плашеше. Но се укори, че изскочи като бесен от палата и дори не помисли да вземе някакво оръжие. Хукна към конюшните, тласкан от напора на чувствата си, и явно си загуби ума някъде по пътя. Доста глупава постъпка за човек, работил години наред в британските разузнавателни служби. Как ли ще се учуди добрият стар Марш, ако можеше да го види!
Ездачите също забавиха ход и Дерек се убеди, че му предстои битка. Най-разумно беше да препусне към палата. Никой нямаше да настигне кон като неговия. Но Дерек не избяга.
Взе решение само за частица от секундата, а в следващия миг крив турски ятаган разсече въздуха край главата му. Младият мъж се сви на седлото и с крайчеца на окото си установи, че нападателите не бяха достатъчно хитри да се нахвърлят върху него от две страни. Когато след безуспешния си удар първият мъж профуча покрай него, вторият последва другаря си от същата страна и се опита да скочи върху Дерек и да го смъкне от коня. Кракът на владетеля го улучи право в гърдите и човекът тежко се стовари върху седлото. Опита се да запази равновесие, но оръжието падна от ръката му.
Дерек светкавично се обърна към първия нападател, който се готвеше да се нахвърли върху него. Успя да изправи жребеца си на задните крака и тежките копита се стовариха с все сила върху противника му. Силен вик издаде, че целта беше улучена. Конят на противника също беше ранен, защото предните му крака се подкосиха и мъжът полетя през главата на животното към земята. Строполи се върху каменистата почва, притисна с ръка дясното си рамо и изрева от болка.
Дерек се извърна към другия негодник и ухилено установи, че страхливецът е побързал да офейка. Очертанията му едва личаха на бледата лунна светлина Дерек слезе от коня и вдигна падналия ятаган, преди да се наведе над ранения. Човекът веднага почна да моли за милост, макар че Дерек въобще нямаше намерение да го убива. Смяташе да го вземе със себе си и да го отведе при Омар. Имаше някакъв шанс да узнаят нещо за подбудителите на покушенията, ако човекът знаеше поне малко повече от останалите убийци, които бяха заловили.
Дерек вдигна ятагана и стовари дръжката му върху главата на мъжа. Веднага настъпи тишина. После набързо прегледа коня, който се беше изправил и послушно стоеше близо до тях. Животното беше ранено, но все пак беше в състояние да отнесе в града отпуснатото тяло. Иначе Дерек възнамеряваше да го влачи след себе си, вързан за коня. В сърцето му нямаше и капчица съчувствие към човека, който току-що се беше опитал да го убие.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Робите просто не знаеха какво да мислят за присъствието на Шантел в кухнята. Някои се хилеха злобно, други я гледаха съчувствено, трети дори не се осмеляваха да я заговорят. Никога преди това наложница от харема не беше пращана на работа в кухнята. По смаяните забележки на прислугата младата жена разбра, че съпротивата й срещу владетеля е единственият случай досега. След като всички жени правеха какво ли не, за да му угодят, наистина не беше за чудене, че никога не беше ставало нужда да се прилагат строги наказания.
Гледаха на Шантел като на някакъв изрод, а деянието й беше най-позорното в очите им. Господи, какъв абсурд! Младата жена не виждаше нищо осъдително в постъпката си. Естествено, когато преди два дни я свалиха в кухненските помещения и казаха на готвачката да й намери работа, тя беше изплашена до смърт. Грамадната, тежка жена презрително я изгледа и заяви, че такъв блед и мършав призрак надали ще й бъде от полза.
След прощалните думи на Рахин страхът на Шантел доби съвсем реални очертания. Девойката не беше разбрала защо съществува опасност за живота на владетеля, когато напуска палата, но мисълта, че би могла да стане причина за смъртта му, я ужасяваше. Само тя беше виновна за необмисленото му излизане от двореца и беше твърдо убедена, че ако го убият, с нея е свършено. Първата нощ не можа да заспи, защото никой не сметна за нужно да я уведоми, че Джамил се е върнал жив и здрав. Узна го едва когато слугинята на Нура — втората съпруга на владетеля се появи в кухнята и важно-важно съобщи, че господарят е повикал втората си съпруга да му прави компания през нощта. Шантел се учуди, когато при тази вест усети болезнено пробождане в сърцето. Каза си, че само безсънната нощ е виновна за това. Нека Джамил си устройва колкото си ще разюздани оргии, само да не я закача. И без това не можеше да се надява, че ще види отново лицето му. Нали той я изпрати в кухнята и безгрижно продължи да се забавлява с покорните си жени. Рахин сигурно беше права — тя беше заточена завинаги сред тези мрачни, неприветливи сводове.
Добре тогава. Нали още от началото се надяваше точно на това да бъде всичко друго, но не и жена от харема. Ала щеше да се чувства по-добре, ако беше дошла направо в кухнята, без да мине през него. Така нямаше да си навлече омразата на нещастните робини, които виждаха в нейно лице някаква високопоставена личност. Е, не всички. Вчера се запозна с майката на Адама и веднага се убеди, че тя е мила и любезна също като дъщеря си.
Файоло беше красива нигерийка, твърде млада на вид, за да има дъщеря на възрастта на Адама. Без излишен срам тя беше разказала на Шантел, че стражите в палата я заглеждали още когато била на тринадесет години. Така Шантел узна, че кухненските робини имат достъп до всички части на палата, но тази крехка надежда бързо угасна, когато главната готвачка й изфуча, че това не се отнасяло до нея — така била заповядала Рахин. Това още повече усили гнева, който бушуваше в сърцето на Шантел.
Голяма стая зад кухнята със сплъстен сламеник на студения под й служеше за спалня и затвор.
Нямаше съмнение, че беше изпратена тук по заповед на Джамил. Сигурно е наредил на стражите да я свалят в кухнята, преди да излезе на езда. Ако беше предоставил на Рахин да я накаже, вероятно щяха да я бичуват до смърт. Всемогъщата лала беше побесняла от гняв. Не, това непременно беше работа на Джамил. Той я беше напъхал в тази дупка, за да я унижи, да я накара да копнее по удобствата на харема и да се срамува, че се е отнесла зле с великодушния владетел. Глупак! Беше направил точно това, което тя сама не можа да постигне: да се отърве от близостта му. Трябваше да мине само малко време и щеше да я забрави. Пък и защо да се тормози с нея, след като останалите жени горещо се молеха да ги забележи?
Шантел се опита да прецени доколко е спечелила с преместването си в кухнята. Макар че работата беше доста неприятна, тя беше свикнала с нея, докато живееше при леля Елън, където сами си готвеха. Свадливата готвачка, която непрекъснато ругаеше и раздаваше плесници, беше доста неприятна господарка, но с течение на времето все щяха да свикнат една с друга. Главното беше, че в кухнята не я заплашваше опасността да бъде повикана в леглото на господаря. Какво значение имаше тогава, че ще я ругаят, ще й се подиграват или ще получава по някой шамар, като сбърка някъде? Освен това щеше да й бъде много по-лесно да избяга от кухнята, отколкото от харема, където всяка врата се охраняваше. Но това щеше да стане най-рано след няколко месеца, когато всички свикнеха с нея и престанеха да я наблюдават.
Днес Нура беше решила да организира празнична вечеря за господаря с участието на всички съпруги и фаворитки. Събудиха Шантел още на зазоряване и я накараха да помага на Файоло при приготвянето на агнето. Шантел едва не повърна закуската си, докато наблюдаваше как нигерийката заби ножа във вената на животното и кръвта се разплиска на всички страни. Прилоша й и когато започнаха да дерат кожата. Другите жени се смяха до сълзи на чувствителността й.
Докато агнето се печеше, й намираха каква ли не работа. Главната готвачка внимаваше Файоло да не
