успее да си поеме дъх, Дерек я притегли в скута си и запечата устните й с изгаряща целувка, почти болезнена със своята сила. Младата жена не можеше да се изплъзне от натиска му, защото ръката на мъжа здраво обхващаше тила й и държеше главата й неподвижна.
После, сякаш някъде много отдалече, тя чу стон и се уплаши до смърт, че го е ядосала или наранила. Но това не сложи край на страстната целувка. Напротив — другата му ръка обхвана гърба й и притисна горната част на тялото й до гърдите му така, че тя почти изгуби свяст.
Внезапно мъжките ръце рязко я отблъснаха и тя политна да падне.
— Много съжалявам, Жахар, но ти не знаеш…
Дерек усети какво щеше да каже и веднага млъкна. Какво, по дяволите, ставаше с него? Джамил никога не би се извинил, дори причините да бяха наистина основателни, а той трябваше да се държи като него. Тя, разбира се, не можеше да знае, но той не играеше добре ролята си, откакто я беше повикал при себе си.
Джамил нямаше да чака, а направо щеше да я отнесе в леглото си. Щеше да удовлетвори веднага желанията си, а Дерек седеше тук и се измъчваше от копнеж по една жена дълго преди пристигането й. Но трябваше да се овладее. Не искаше Шантел да се почувства изнасилена при първото си сексуално изживяване. Невинността й изискваше повече внимание от негова страна. Но и не биваше да чака твърде дълго. Не беше в характера на Джамил да ухажва новите си робини дни наред — и той трябваше да се придържа към навиците му.
Опитваше се да се убеди, че прави всичко за нейно добро. Вярно е, че използваше положението й, но това не го измъчваше, защото така беше по-добре и за нея. Още след първата си среща с Шантел Дерек дълго и съсредоточено беше размислял над създалата се ситуация и беше стигнал до извода, че ако той не я вземе, Джамил след него непременно ще го направи. И тогава тя ще стане една от многото, а това ще бъде болезнено и непоносимо състояние за гордата англичанка. Освен това сърцето на Джамил принадлежеше на друга. Дерек не можеше да си представи, че красавица като Шантел трябва да се задоволява с второстепенна роля в живота на който и да било мъж. Жена като нея заслужаваше да я обичат и глезят, затова трябваше да й намерят истински добър съпруг. Дерек щеше да настоява този мъж да няма други жени. Това поне можеше да направи за нея.
Но това беше бъдеще. Сега малката англичанка беше уплашена до смърт и много му се щеше да й обясни, че не е искал да й причини болка, че просто е загубил контрол над себе си, макар и само за миг. Но Джамил никога не обясняваше действията си пред съветниците, та камо ли пред жените си. Дерек трябваше да се опита да поправи стореното по друг начин.
Той въздъхна и отново сведе глава към нея. Дишането й се беше успокоило, но тялото в прегръдките му беше като вцепенено.
— Да опитаме ли пак?
Шантел веднага се опита да се изтръгне.
— Не, моля ви…
— Шшт, малка луна. Мога да бъда нежен и мил. Обвий с ръце врата ми и ще ти покажа.
— Не искам.
— Направи каквото ти казах, Жахар.
Дерек веднага съжали за тона си, но, ей Богу, за него също беше мъчение да се въздържа толкова дълго. Ако продължаваха така, скоро щеше да забрави всичките си добри намерения. Затова трябваше бързо да намери път към тази вледенена жена. Трябваше да я накара да го пожелае, и то сега, преди изпепеляващата страст да го е завладяла изцяло.
Устните му се склониха над нейните и Шантел се подготви за нова атака. Усети дъха му, сетне езика, който нежно се плъзна по горната й устна, после по долната, сякаш за да заличи раните, нанесени от предишната целувка. Едната му ръка все още обхващаше тила й, но другата нежно топлеше бузата й.
Дерек се облегна назад и погледът на смарагдово-зелените очи я прониза цялата. Този път чувството беше съвсем друго, макар и не много по-различно от съкровения трепет, който предизвикаха устните му по корема й.
Сега показалецът следваше пътя, по който преди малко беше минал езикът му.
— Отвори уста, Жахар. Искам да почувстваш как част от мен прониква в теб.
— Но…
Шантел отвори уста да протестира и пръстът му веднага се плъзна вътре. Устните й реагираха незабавно, сключиха се около показалеца, а езикът се опита да го отблъсне.
— Не мърдай. — Устните му докосваха нейните. Пръстът стигна до езика й и тя усети соления му привкус.
— Опитай се да го засмучеш… Не, Жахар, не питай за причините. Забрави на какво са те обучавали ония глупачки в харема. Искам да свикнеш с езика ми в твоята уста, нищо повече. Трябва да знаеш как да го посрещнеш и какво да правиш с него. — Шантел простена и той се усмихна. — Никой не се е потрудил да ти даде урок по целуване, нали? Доколкото разбирам, говорили са ти все за едно и също. Но първо идва целувката, Жахар. Нима предпочиташ веднага да приложим на практика онова, на което са те научили?
Шантел веднага засмука пръста му. Чу дълбокия му смях, но й беше все едно. Само след секунди устните му покриха нейните и тя вече смучеше езика му.
— Нежно — промълви след малко той. — Хайде, опитай се да го хванеш. — И започна да движи езика си напред, назад и встрани, така че Шантел не можеше да го достигне. — А сега ми дай твоя.
Само Дерек чуваше надигащите се дълбоко в гърлото й звуци. Шантел се подчиняваше безмълвно, запленена от нещо, за което нямаше думи. Не знаеше колко време е минало, но нежният натиск на мъжката ръка рязко я върна към действителността Тази ръка се движеше там, където съвсем не й беше мястото.
— Как успя да запазиш тези нежни къдрици, малка луна?
Младата жена изплака от смущение и се опита да скрие зачервеното си лице в широкото мъжко рамо. С цялото си същество усещаше силните пръсти, които бавно напредваха и накрая съвсем леко докоснаха най- интимната част на тялото й. Това беше вече много. Почувства вледеняващ студ и пред очите й се изправи измъченото негърско момиче, бичувано по заповед на човека, който така нежно я милваше. Как го допусна толкова близо до себе си? Трябваше да му се противопостави още в самото начало, без да я е грижа за последствията.
— Не! — изплака тя и отблъсна ръката му.
Дерек я пусна, но не й позволи да стане от скута му.
— Какво има, Жахар?
— Не мога да го направя! — извика отчаяно тя, опитвайки се да се изтръгне от прегръдката му. — Надявах се, че ще стане, но просто не мога, не и с вас. Моля ви, пуснете ме да си отида!
Ако не беше казала „не и с вас“, Дерек сигурно щеше да се опита да я успокои. Но той помисли за същото, за което и тя — за неприятната сцена с бичуването на негърката. Трябваше да положи още много усилия, докато накара Шантел да забрави първото грозно впечатление. Днес щеше да я пусне да си отиде, въпреки че я желаеше диво, болезнено и разумът всеки момент можеше да му изневери.
Беше разбираемо, че гласът му прозвуча доста рязко, когато почти грубо я отблъсна от себе си.
— Върви! Върви бързо, преди да съм решил друго!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Седнал по турски в коридора, един евнух очакваше излизането на Шантел. Когато младата жена профуча през вратата, той скочи и хвана ръката й. Беше Кадар.
— Ще ви отведа при господаря си — проговори меко той, без да прави забележки за възбудения й вид.
Тя кимна. Не би могла да понесе, ако я беше попитал за случилото се. Хаджи сигурно щеше да я изстиска докрай и, уплашена от тази перспектива, Шантел се постара да забави крачките си.
Кадар я отведе в стаята на Сафия, където Хаджи слушаше с любопитство новите клюки на палата. Никой не очакваше Шантел да се върне толкова скоро.
— Май свършихте набързо, а?
Шантел остана на вратата и цялата се сви, като чу злобния смях на Сафия. После посегна към
