— Но Джамил има синове — възрази Шантел, макар че тази тема не й беше особено приятна.
— Вярно е, ада децата са още малки. Тук не е Англия, дете. Почти винаги се предпочита възрастният брат пред малолетния син. Имало е и случаи, когато майки са купували подкрепата на армията, за да издигнат сина си, но в Барка не се помни такова нещо.
— А Шейла?
— Шейла никога не би го направила!
Шантел се учуди с каква жар Рахин защити първата съпруга на Джамил. После очите й се разшириха от ужас.
— Синът на Нура е втори по ред, нали?
— Да, но… Това е смешно, Жахар.
— Шантел.
Рахин изкриви устни.
— Добре, Шантел. Няма защо да правим подобни предположения. Освен това след Селим има още един полубрат на Джамил. Ясно ли ви е колко души трябва да умрат, за да дойдат на власт Нура и синът й? Дори ако останалите смъртни случаи не събудят подозрение, не виждам защо Джамил трябва да умре пръв.
По гърба на Шантел пробягнаха студени тръпки. Не можеше да се говори толкова спокойно за смъртта на Джамил. А тя дори не подозираше каква опасност то заплашва…
— Предпочитам да не бяхте ми казвали нищо за това.
Рахин вдигна рамене.
— Вие ме попитахте, мила. — После се приведе и стисна ръката й. — Благодарна съм ви, че го откъснахте от проблемите му, макар че не мога да одобря поведението ви.
Шантел разбра, че това беше намек за упорството й, но дали Рахин знаеше, че след последната нощ то си беше отишло завинаги? Сигурно. Тя беше осведомена за всичко.
Бузите й пламнаха и тя реши, че е време да сменят темата. Рахин я изпревари.
— Не биваше да оставам толкова дълго. Лекарите ви предписаха пълна почивка поне за една седмица.
— Цяла седмица?
Рахин неволно се засмя.
Трябва да я спазвате, няма как.
— Джамил ще се разсърди.
— Защо?
Шантел смутено отмести очи и прошепна:
— Обеща ми да не вика в леглото си никоя друга.
Рахин вдигна вежди, защото знаеше, че в този момент Джамил вечеря с Шейла. Как е могъл да даде подобно обещание? Но трябваше да бъде честна и да признае, че той не го беше нарушил явно. Не беше повикал Шейла в покоите си, а беше отишъл при нея. Да не мислеше, че никой няма да узнае само защото имаше специален коридор към апартаментите на съпругите му?
Рахин мълчеше и Шантел изпитателно я изгледа.
— Спазва ли той обещанието си, Рахин?
— Сигурно, доколкото му е възможно.
Какво друго би могла да каже?
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
Дерек нежно люлееше бебето в ръцете си. Този път всичко беше по-лесно. Стана му смешно, като си помисли колко нервен беше, когато за първи път взе на ръце едно от малките дечица. А брат му имаше три пеленачета.
През изминалите дни беше викал децата на Джамил на малки групички в покоите си. Това му помогна да преодолее скуката на дългите следобеди, когато нямаше какво да се прави. Общуването с децата му доставяше голямо удоволствие и той се чудеше на самия себе си.
Малкото момиченце в ръцете му имаше пламтяща червена коса и огромни смарагдовозелени очи. Беше възхитително, както и всички деца на Джамил. Харесваше му най-вече това, че откриваше у тия дечица и част от себе си. Собствените му деца също щяха да изглеждат така. Някои от тях щяха да приличат повече на Джамил. А ако той се беше родил пръв, сега щеше да има също толкова деца, колкото имаше брат му.
Беше малко смешно и не особено приятно, че трябваше да се ожени само за да дари с внук дядо си, а в това време Джамил се пъчеше с шестнадесетте си деца, четири от които биха синове. Но той не можеше да разпространи тази вест в Англия, защото скандалът около робството на Мелани Синклер щеше да разруши доброто име на рода. Всички знаеха, че тя е мъртва. Рахин не се наричаше с това име дори в мислите си.
По този въпрос въобще не се дискутираше. За съжаление Дерек отново изживяваше момент на ергенска нерешителност. А му беше време да се ожени. Нямаше защо да обвинява милия си дядо, че го е принудил. Беше свикнал да си позволява всякакви волности, а сега трябваше да ограничи удоволствията и толкова. Никой не го принуждаваше да върши каквото и да било. Той не протестираше, защото Каролайн беше най- добрият възможен избор.
С майка като Каролайн собствените му дъщери щяха да изглеждат също като кукличката в ръцете му. Внезапно чувствата му се промениха и той реши, че трябва да се ожени колкото се може по-скоро след завръщането си в Англия.
После в ума му се промъкна неканената мисъл как биха изглеждали децата, родени му от Жахар, и Дерек се намръщи. Джамил нямаше руси наложници и не можеше да направи сравнение. И въобще защо ли му дойде в главата тази глупава мисъл?
— Още ли се тревожиш за нея?
Дерек вдигна глава и видя, че Шейла го наблюдава. Побърза да изтрие бръчките от челото си и върна детето на бавачката.
— Вече не. Увериха ме, че скоро ще се възстанови напълно.
— Радвам се да чуя такава добра новина.
Шейла говореше искрено. Каква учудваща разлика между тази жена и неговата малка англичанка, която, въпреки че кипеше от ревност, упорито отричаше такова дребнаво чувство. Шейла одобряваше всичко, което правеше любимият й, и то с цялото си сърце. Искаше само да го вижда щастлив.
Ама че глупаво положение! Защо послуша Омар, който настояваше да не пренебрегва Шейла, за да не възникнат подозрения? Естествено сега тя очакваше господарят да остане при нея и да я прегърне. Но той гледаше да стои колкото се може по-далече и в никакъв случай да не остава насаме с нея, затова беше повикал трите деца и бавачките им. Когато жените понечиха да се оттеглят, той ги задържа. Трябваше да има свидетели, които да потвърдят, че двамата само са вечеряли. Джамил не биваше да заподозре, че любимата му жена е принадлежала на друг.
Но как да обясни на Шейла, че не бива да се люби с нея? Тя много добре знаеше, че тази вечер Жахар не е на разположение, и с право предполагаше, че щом е дошъл при нея, ще остане там цялата нощ. Не можеше просто така да си отиде и да нарани чувствата й.
Проклетият Омар, той го беше въвлякъл в тази бъркотия!
— Благодаря ти за прекрасната вечеря, Шейла, но сега… трябва да вървя.
— Почакай! — Тя скочи, заобиколи масата и седна в скута му, преди да може да я спре. — Нека ти помогна, Джамил. Твоята болка е и моя.
— Зная това — отговори тихо Дерек и меко свали ръцете й от бузите си. — Но не мога…
Шейла притисна устните си в неговите, но той стреснато се обърна настрана. Чувстваше се ужасно неловко. В дъното на стаята се чуваше хихикането на бавачките.
— Ей сега ще ги отпратя — прошепна младата жена.
— Недей! Исках да кажа… — Дерек се опита да се овладее. — Не искам. Не тази нощ, Шейла.
— Не тази… — Тя спря насред изречението и сапфиреносините й очи се разшириха от ужас. Устните й се разтвориха.
