— Не знам — отговори със съжаление в гласа тя.
— Но нали я видя?
— Не. Вратата беше затворена.
— По дяволите!
— Смятам, че ще позная гласа й, ако го чуя отново.
— И това е нещо. А колко евнуси носят името Али?
— За нещастие десетки — въздъхна Омар.
— Вашите способни ръце сигурно ще открият виновника, Омар. Предлагам да приключим с тази тема, поне за днес.
Омар кимна, но все пак попита:
— Нали няма да отидете на погребението?
— Не. Направете така, че да му отдам последна почит тук.
Това беше и първоначалното предложение на Омар, така че той се отдалечи с доволна физиономия. Без да губи време, Дерек притисна Шантел в прегръдките си.
— Благодаря ти — проговори сериозно той. — Без твоята помощ щяхме още дълго да се лутаме и да подозираме друг човек. Ще ни помогнеш ли пак, като внимаваш за женския глас?
— Разбира се. Но, Джамил, как е възможно една от жените да желае смъртта ти?
Той вдигна рамене.
— Знае ли човек какво става в женската душа…
— Също както и в мъжката — изфуча Шантел.
— Ала жените много по-често си противоречат и никой не ги разбира… Щом заговорихме за жени… — Той я притисна силно до себе си и потърка бедра о нейните. — Липсваше ми.
Шантел се усмихна с истинска нежност.
— Само една нощ.
— И цели два дни! Трябва да ги наваксаме.
— Трябва ли?
— Ако не си твърде слаба.
— Така ли изглеждам?
Дерек се засмя.
— Бъди сигурна, че скоро ще загубиш здравата опора под краката си.
И тя наистина я загуби, защото мъжът я грабна и веднага я отнесе в леглото си.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Минаха седмици, но Шантел не чу нито веднъж онзи сърдит женски глас. Джамил я държеше в течение на разследването, но и то беше стигнало до мъртва точка. Бяха ограничили до петима броя на заподозрените мъже на име Али и непрекъснато ги наблюдаваха макар и без успех засега. Джамил не позволи да ги подложат на мъчения и всички очакваха някой от противниците да допусне грешка.
Следяха и жените, чиято собственост бяха заподозрените евнуси. Важна точка в разследванията беше произходът на парите, с които се плащаше на нападателите, и коя харемска дама има достатъчно средства да си позволи такива големи разходи. Макар че това не беше решаващият фактор, защото в последно време кражбите в харема драстично се увеличиха и изчезналите скъпоценности струваха цяло състояние. Сега надеждите бяха съсредоточени в Шантел и това ужасно я изнервяше. Джамил я питаше всяка нощ и тя беше отчаяна, че не може да му съобщи нищо ново. Шантел познаваше само две от заподозрените жени. Първата беше фаворитка на име Задира, която щеше да роди след по-малко от месец. Младата жена не вярваше, че една бъдеща майка би могла да таи в сърцето си планове за убийство, вместо за щастлив живот на детето си. Как можеше да се мисли за смърт, когато в утробата ти се движи новият живот? Не беше Задира. А и гласът й беше съвсем различен.
С втората жена въпросът стоеше другояче. Шантел изобщо не се изненада, че Нура също беше сред заподозрените. Но гласът й беше спорната точка. Беше я чувала да говори по най-различен начин — и сърдито, и злобно, — но не и да навиква някого.
Шантел беше станала нейна сянка. Където и да беше, се вслушваше внимателно. Опитваше се дори да предизвика пустинната красавица да се разгневи, но Нура никога не се поддаваше на уловките й, сякаш усещаше, че трябва да се пази.
Шантел вече не знаеше какво да мисли. Най-после се престраши и се обърна към Рахин за съвет. Но майката на Джамил не пожела да й помогне.
— Само си губите времето, Жахар.
— Откъде сте толкова сигурна?
— Познавам Нура — отговори спокойно Рахин. — Не е тя.
— Не съм съгласна. Един от братята на Джамил умря. Другият може би също е мъртъв, щом толкова време не сте чували нищо за него. Значи на пътя на Нура са останали само Джамил и първородният му син.
Рахин вдигна вежди.
— Нищо не се знае за Селим. Може и да е жив. Вярно е, че на пръв поглед в дъното на тази история стои жена, но… Сигурна съм, че не е Нура. Впрочем — усмихна се Рахин, — тя се оплака от хапливия ви език и предложи да ви изпратим обратно в кухнята.
— О, това е съвсем в неин стил. Тогава ще организира отново празнична вечеря и ще ме задължи да я приготвя сам-сама.
— Съжалявам за това, което трябваше да преживеете. — Този път Рахин говореше сериозно. — Не знаех…
— Леля ми винаги казваше, че малко физически труд не вреди никому — отговори бодро Шантел. — А и това не беше наказание, Рахин. По онова време бях възхитена, че ме пращат на работа в кухнята.
— Но днес не бихте го посрещнали така
Шантел сърдито изпухтя. Знаеше си, че някой ден непременно ще чуе прословутото: „Нали ви казах.“
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Този ден басейнът беше празен. За Шантел това беше най-приятното място в харема. Подобно на другите жени, тя вече прекарваше голяма част от времето си в хамама, където цареше райско спокойствие. Винаги се намираха грижливи ръце, които да съживят чрез умел масаж уморените мускули и да втрият благовонни масла в чисто измитата кожа. Но Шантел се наслаждаваше най-вече на басейна, чиято синя вода болезнено й напомняше океана. Тя плуваше с часове, изпробваше различни стилове, потапяше се под водата, докато се изтощеше. Много малко от дамите в харема умееха да плуват и водата в басейна достигаше едва до раменете. Но тя беше хладна и ободряваща и понякога Шантел имаше чувството, че се гмурка край скалите на Дувър.
Днес ушите й бяха пълни с вода. Тя изскочи от басейна и затръска глава. Когато и това не помогна, наметна набързо робата си, уви косата си с кърпа, наведе глава настрани и задърпа ухото си.
В този миг някъде отвън прозвуча гласът, ясен и гневен:
— Така си и знаех, че къпалнята не е празна. Все се мотаят тук разни… Защо сте още в банята, а не пред огледалото? Да не би Джамил най-после да е повикал друга?
Шантел беше толкова смаяна, че не можа да промълви нито дума. Отпусна се на мраморната пейка, впери поглед в застаналата на входа жена и се опита да подреди лудо блъскащите се в главата й мисли. Но как така тази личност се оказа търсената престъпница? Името на евнуха й беше Орджи, не Али. Какво щеше да спечели тя от смъртта на Джамил? Във всичко това нямаше никакъв смисъл. Но гласът беше същият. Не можеше да го сбърка с никой друг, особено когато жената изфуча:
— Какво зяпате така, англичанко?
— „Зяпам“ една убийца — отговори смело Шантел и се надигна. — Бях сигурна, че е Нура, а се оказахте вие. Защо го направихте?
