— Да не сте полудяла? Никого не съм убивала.
— Може би не със собствените си ръце, но разликата не е особено голяма. Плащате на други да вършат мръсната работа.
— Не зная за какво говорите — гласеше надменният отговор.
— Много добре знаете. Чух ви да разговаряте с Али пред парилнята — в деня, когато му заповядахте да убие нещастния Мурад. Видяхте, че излязох оттам, нали? Затова ли се опитахте да ме отровите, Мара?
Това беше само предположение, но улучи точно в целта. Жената престана да се прави на невинна и избухна:
— Ако знаете само как съжалявам, че не успях! Владетелят щеше да побеснее от гняв и да ме вика няколко нощи подред. Знаете ли колко скъпоценности щеше да ми донесе това! А те са ми много необходими.
— Предполагам, че в последно време ви е все по-трудно да крадете, защото жените се научиха да крият нещата си.
— Възприех го като предизвикателство. Беше много вълнуващо.
Шантел смаяно поклати глава. Жената почваше да се хвали с деянията си. Нима не се боеше, че ще я изобличи?
— И всичко това, за да убиете Джамил! Защо, Мара? Не вярвам, че причината е в бичуването. Казаха ми, че ви харесва.
— Какво знаете вие, нещастна глупачке! — разсърди се внезапно Мара. — Мразя го! Мразя всички мъже, но най-вече Джамил, който разкри позора ми и не се посвени да го използва срещу мен. Да не мислите, че съм горда, дето усещам удоволствие само след като са ме пребили от бой? Ако намеря мъжа, който ме направи такава, ще го насека на парченца, но бавно, за да остане жив до края. Първо ще опека тестисите му на слаб огън, а после…
— Съжалявам, че първото ви преживяване е било толкова… унизително, но Джамил е правел само онова, което сте му позволявали. Можехте да му разкриете чувствата си и той нямаше да се отнася така с вас.
— Никой няма право да отказва на владетеля, независимо какво е пожелал.
— Аз го направих.
— За колко време?
Страните на Шантел пламнаха, но гласът й беше все така твърд:
— Това е друго. Никой не ме е заплашвал. Той не ме принуди да му се отдам. Почувствах се привлечена от него.
— Прекрасно, но мен това ме отвращава — изкрещя Мара. — А Хаджи ми каза, че нямам избор.
Пак тези омразни думи, помисли си Шантел. И на нея ги бяха повтаряли до втръсване. Тя отлично разбираше мъката на Мара, но имаше и нещо друго. При нея не се беше стигнало до принуда. Само няколко празни заплахи, за да я направят по-податлива. Защо с Мара е било другояче? Нали Джамил не беше онзи жесток тиранин, за какъвто го смяташе отначало?
— Трябваше да спрете тези недостойни сцени, а не да оставите омразата си да се разрасне до тези невероятни размери. Джамил не е жесток човек. Колко често ви е използвал така, преди да вземете решение да го премахнете?
— И един път беше много!
— Но така само увеличихте собствените си страдания. Нима не предположихте, че покушенията върху живота му ще влошат още повече настроението му и ще го карат да ви вика все по-често?
— Готова съм да сторя какво ли не, за да го видя мъртъв!
— Как можете да бъдете толкова глупава! — разгневи се Шантел. — Ако Джамил умре, ние ставаме собственост на новия владетел, на Селим. А той бил безмилостен и брутален. Да не мислите, че няма да се възползва от вас по същия ужасен начин? Много мъже обичат да причиняват болка, а той явно е от тях.
Мара гръмко се изсмя.
— Не съм чак толкова глупава, англичанко! Селим няма да има възможност да прояви жестокостта си. Още преди няколко месеца е умрял в Истанбул. Един от собствените му роби го убил и го заровил.
При тази зашеметяваща новина дъхът на Шантел секна.
— Откъде знаете?
— Виновникът бил достатъчно глупав да дойде тук, да се натряска и да разкрие всичко на стария си приятел. А този приятел бил моят човек Али хитрецът и веднага го промушил с ножа си, за да не съобщи в двореца.
— Али каза само на вас, така ли?
— Разбира се. Знаеше колко мразя Джамил и реши, че имаме благоприятен случай да му видим сметката, защото всички щяха да заподозрат Селим. А мъртвият не може да се защити.
— Защо Али е толкова загрижен за желанията ви? Нали е само евнух, при това не е ваш!
— Е, и? Собственост е на Нура, но това не значи, че я обича, нали? Обича само мен — изпъчи се самодоволно Мара. — Прави всичко, което искам от него.
— Обича ви? Но нали не може… — смути се Шантел.
— Какво не може? — прекъсна я ядно Мара. — Аллах, колко сте наивна! Кастрирането не значи да ти изрежат сърцето, а импотентността не унищожава желанието. Али ме люби като истински мъж. Само дето не е много сръчен.
— Казвате го, сякаш ви е все едно.
— Точно така. Неговата любов не е заплаха за мен, но въпреки това той е мъж и аз го презирам. Омразата ми към мъжете не прави изключения.
— Жалко, че евнухът не е осъзнал това, преди да го направите предател — въздъхна Шантел. — Измамили сте го, но това няма да му помогне да се отърве.
— Няма опасност нито за него, нито за мен. Нима сериозно смятате, че ще ви пусна да си отидете, след като ви разкрих всичко?
Шантел не се разтревожи толкова от факта, че Мара беше препречила вратата, колкото от спокойствието, с което беше изречена заплахата й.
— Не можете да ме спрете, Мара. Телохранителите ми са отвън.
— Пред къпалнята нямаше никой — усмихна се злобно Мара и измъкна изпод дрехата си къса кама. — Пазачите ви май не са много усърдни.
— Лъжете! — изкрещя Шантел, когато Мара блъсна с крак вратата и тя хлопна зад гърба й.
Жената равнодушно сви рамене.
— Хайде де, крещете, щом се съмнявате в думите ми! Никой няма да се отзове. — Смехът й прозвуча зловещо. — Много подходящо място за разговор е къпалнята, макар че всичко стана случайно. Не сте ли се питали някога, защо басейнът е толкова далече от останалите помещения? Защото жените обичат да се плискат и вдигат ужасен шум. Никой не обръща внимание на писъците, които понякога се чуват вътре.
— Да не мислите, че ще стоя и ще ви чакам да ме убиете?
Мара тръгна напред и Шантел отстъпи крачка назад. Разстоянието между двете беше повече от четири метра и тя трябваше да достигне другата страна на басейна, за да се спаси. Мара щеше да я преследва около басейна и достъпът до вратата щеше да бъде открит. Но вместо да избяга, тя остана на мястото си, втренчила очи в камата.
Никога досега не беше изпадала в подобно положение. Дори в нощта, когато камата профуча на сантиметри от главата на Джамил. Тогава поне не беше сама. Сега нямаше на кого да разчита и не знаеше как да се отбранява срещу смъртоносното оръжие. Съвсем не я успокояваше фактът, че беше нападната от жена. Мара беше по-дребна от нея, но доста по-яка и изпълнена с ярост. Животът й висеше на косъм. Мара много добре знаеше, че ако не убие англичанката, тя щеше да я изобличи и присъдата на Джамил щеше да бъде безмилостна. Отчаянието й придаваше допълнителна смелост. Шантел беше като вцепенена от спокойствието, с което тази страшна жена настъпваше срещу нея.
Ръцете й се изпотиха и тя бързо ги изтри в робата си. Мара постепенно скъсяваше разстоянието помежду им.
— Чуйте… — Шантел се покашля, за да прочисти пресъхналото си гърло. — Не ме убивайте. Бягайте
