насилие — а това ставаше често, след като седмиците на принудително пленничество се превърнаха в месеци.
— А точно пристъпите на лошо настроение са съдействали за появата на тайни убийци. Истински порочен кръг.
— Много добре измислено. Никой не би заподозрял Мара, ако твоята Жахар не беше чула онзи разговор.
— Радвам се, че го признаваш — отговори Дерек. — Дължиш много на тази жена.
— Никога не бих го отрекъл, Касим. Мислех само, че възнаграждението й трябва да определиш ти, след като седмици наред беше „наша“ предпочитана фаворитка. — Дерек изкриви устни и Джамил избухна в смях. — Докато бях на път, все се надявах, че ще ми дадеш повод да намаля харема си поне наполовина.
— Не казвай това, братко. В действителност си умирал от страх, че ще се възползвам от жените ти.
— Така беше, признавам. Но ти все пак си повикал една от фаворитките ми. Странно, че си си харесал именно онази кестенява англичанка, заради която английският консул вдигна страшен шум в града.
Дерек се ухили. Брат му беше прозрял играта и той вече нямаше причини да отлага молбата си.
— Значи няма да имаш нищо против, ако я взема със себе си в Англия? Щом и без това трябва да се отървеш от нея.
— Твоите хора сигурно ще се зарадват?
— Във всеки случай няма да ми се разсърдят.
— Разбрахме се. А какво ще стане с Жахар? Няма ли да помолиш да освободя и нея?
— Честно казано, не знам какво точно искам.
Джамил вдигна вежди и Дерек продължи:
— Бях решил, че щом съм спал с нея, след завръщането си ти ще й намериш истински съпруг. Англичанките много държат мъжете им да са само техни.
— Нима не искаше да освободим и нея? — учуди се Джамил.
— Стараех се да не мисля за това. Трябваше ми извинение…
Дерек не довърши изречението си и Джамил се усмихна замислено.
— Девствеността й ти създаде затруднения, нали?
— Огромни — въздъхна Дерек.
— А аз се боях, че първата ми среща с нея още повече е усложнила положението.
— Така си и беше, но все пак успях да се справя. Трябваше ми само малко повече време. И… О, по дяволите, защо да те лъжа! Страшно ми се иска да я взема със себе си. Тя също го желае, а и си го заслужи, като реши нашия „малък проблем“. — Колкото повече мислеше за това, толкова по-малко му се искаше да я види омъжена за друг, но предпочете да запази мислите си за себе си.
— Аз ли да й го кажа, или ти ще го направиш? Може би ще се съгласи да говори с теб, ако й занесеш такава добра вест.
Дерек още повече помрачня, докато наблюдаваше как брат му едва се удържа да остане сериозен.
— По-добре е да я оставя в неведение колкото се може по-дълго. Предпочитам да мисли, че я вземам на пътешествие по море, но да не знае целта.
— Защо не?
— Защото така си купувам спокойствие поне за няколко седмици. Не можеш да си представиш какъв дяволски шум ще вдигне дамата, щом разбере, че и аз съм англичанин като нея! В тясното и затворено пространство на кораба ще настане същински ад. А пък като проумее, че можех да я освободя и без да отнемам невинността й… Дори не ми се мисли за това!
— Много си снизходителен към жените. Би трябвало…
— Да стана като теб, така ли?
Двамата се засмяха и Джамил призна:
— Аз също ще трябва да умилостивя цял куп жени, след като ти ги беше изоставил в продължение на седмици. Ще ми е нужен поне месец, за да възстановя спокойствието в харема си.
— Както чух, още първата нощ си се заел с тази работа.
— Шейла е най-важното нещо в живота ми. Слава на Аллаха, че прояви разбиране. Каза ми да те помоля за извинение, че е утежнила положението ти. Разбрала, че се чувстваш виновен, защото не можеш да й кажеш истината.
Дерек сви рамене.
— Всичко отмина. Животът ни тръгва по своя нормален път.
— В Англия те чака годеницата ти, нали? Освен това искаш да задържиш и Жахар…
Ъглите на устата му потрепваха.
— Като го чувам от теб, ми се струва, че идеята съвсем не е лоша.
Джамил сърдито изпухтя.
— Като че самият ти не мислиш непрекъснато за това! Тя ще се съгласи ли?
— Победих отвращението й към теб, надявам се да победя и отвращението й към живота на метреса. И без друго се смята за обезчестена — а това значи неподходяща за почтена женитба.
— Такива ли са наистина фактите?
— При нейната красота? Ти май се шегуваш!
Джамил промърмори нещо под носа си. Макар че бяха близнаци, вкусът им по отношение на жените беше твърде различен.
— В такъв случай ти желая щастие. Но, каза, първо трябва да победиш гнева й.
Дерек изкриви лице.
— За съжаление — да.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА
— Пригответе багажа си, Жахар. Тази вечер заминавате на пътешествие с Джамил — вие и Джамила.
Шантел погледна смаяно Рахин и майката на владетеля настойчиво продължи:
— Не ме ли чухте, дете? Ще пътувате по море.
— Къде отиваме?
— Къде ли? — повтори Рахин. — Какво значение има това? Чест е за всяка жена…
— Къде отиваме, Рахин?
— Наистина не знам. Дори Хаджи не успя да го разбере. Но целта на пътуването не е толкова важна. Джамил желае да го придружите, следователно трябва да се подчините.
— Джамила ще бъде с него. Щом взема и нея, значи няма нужда от мен.
— Ето че ревнувате.
— Не ревнувам!
— Тогава се цупите, задето снощи Джамил посети Шейла.
— Вижте какво, Рахин — проговори заплашително Шантел, но майката на владетеля невъзмутимо продължи:
— Целият харем ви одумва. Не им доставяйте това удоволствие. Не сте ли доволна, че взема със себе си вас, а не Шейла?
— И Джамила!
— Ревнувате, момичето ми.
— Не… Не ревнувам. Не и от нея. Нека си го има. Нека всички го имат. Същият е, какъвто го видях още в самото начало, даже много по-страшен. Мразя го!
Рахин изкриви устни.
— Защо още се измъчвате заради Мара? Нали се опитах да ви обясня! Нещата са много по-сложни, отколкото си ги представяте.
— Отричате ли, че всеки път е карал да я бичуват, преди да спи с нея?
— Не.
— Тогава няма нужда да продължаваме този разговор. Трябвало е да излее гнева си върху някого и
