което Саманта направи знак на Лана да залегнат зад едни гъсти храсти. Сърцето й болезнено биеше в гърлите, въздухът излизаше на пресекулки от дробовете й.
— Не го чувам ла идва след нас! — прошепна Саманта.
— Аз… страхувам се, Сам.
— Знам. Мълчи сега. Моля те. Лана, не позволявай на Джейми да заплаче. Ако го чуят… — В този миг се разнесе изстрел и двете жени замръзнаха на местата си. — Господи! Жан е застрелял непознатия!
— Сега и двамата ще тръгнат да ни търсят! — обади се Фройлана, в гласа й имаше страх.
— Не изпадай в паника, Лана — прошепна Саманта — Стой спокойно. Няма да ни намерят, твърде тъмно е.
— Но не трябва ли да бягаме? Да излезем от тази гора?
— Не, ще ни чуят, без значение колко тихо се опитваме да бягаме Точно сега са ни изгубили дирите. Сега спри да говориш и стой мирно.
Двете залегнаха на влажната земя, ослушвайки се боязливо и за най-малкия шум. По земята бяха нападали много листа, а и мястото, където се криеха, беше добро, при условие че никой не дойдеше наблизо. Минутите се нижеха отчайващо бавно. От далечината се разнесе вик, бе извикано името на Саманта, но двете жени не помръднаха от местата си. Какъв абсурд да си мислят, че ще отговори!
Джейми започна тихичко да хлипа, Фройлана го залюля леко, в Саманта отчаяло се помоли детето да не заплаче.
Изведнъж близо до тях започнаха да се чупят клони и Саманта затаи дъх. Скоро доловиха шум от приближаващи стъпки, които постепенно ставаха по-силни.
— О, господи, той приближала — прошепна Саманта. — Лана аз ще го задържа, докато вие с Джейми избягате.
— Не! — Лана бе изтръпнала от ужас.
— Прави каквото ти казвам.
— Не!
— По дяволите, Лана, мога да ги задържа много по-добре от теб. Сега изчезвай оттук и спаси бебето. Тръгвай!
Фройлана трябваше да се съгласи. Бързо прегърна Саманта и изчезна в близките храсти. Няколко минути по-късно някакъв мъж се появи отдясно. Саманта не знаеше дали това бе Жан или Питърс, но това нямаше значение. Тя скочи и го хвана за краката, така, както я бяха учили, че се прави с теле. Той падна по гръб, ругаейки, а тя започна да го налага с юмруци. Той се претърколи, увличайки я със себе си. Саманта посегна към очите му, единствената й надежда беше да го ослепи, но той хвана китките й и ги притисна към земята.
— Предупредих те много отдавна да не използваш ноктите си по този начин, Сам.
— Ханк? — ахна тя. Не можеше да повярва на очите си. — О, господи… Ханк!
Ридания задавиха гърлото й. Той нежно я изправи на крака и я взе на ръце.
— Всичко свърши, скъпа моя! — започна да я успокоява той. — Ти си в безопасност. Всичко свърши.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Пътуването до града изглеждаше ужасно дълго. Шелдън бе стрелял по Жан. Това бе изстрелът, който Саманта и Лана бяха чули. Жан не бе мъртъв, а само ранен и Шелдън го върза за коня на Ханк. Шелдън лично щеше да го откара в затвора. Не желаеше да го изпуска от очи.
Най-накрая Шелдън бе показал истинския си характер. Той изпадна в ярост, след като Саманта му обясни пъклените планове на Тереза и Жан. Дълго беше чакала да го види толкова ядосан. В същото време се радваше, че брат й не приемаше твърде дълбоко предателството на Тереза. Бе ядосан, че го бяха правили на глупак, но не скърбеше за Тереза.
Питърс беше успял да избяга, освен това бе отнело време, за да настигнат Фройлана с бебето и да я върнат обратно. Фройлана заспа от умора в каретата. Ханк управляваше, а Саманта бе притиснала Джейми до гърдите си. Бе толкова близо до положението да изгуби бебето си и собствения си живот! Молеше се никога да не преживее втора подобна нощ.
Когато пристигнаха в градската къща на Блекстоун, вече се зазоряваше. Шелдън продължи с Жан до затвора. Саманта почти съжали Тереза, когато Шелдън се разправи с нея.
Фройлана отнесе Джейми в стаята му, а Ханк последва Саманта в нейната спалня и затвори вратата след себе си. Тя се обърна и го погледна в очите. Беше му благодарна. Ако Ханк не бе намерил револвера й и не се бе досетил, че става нещо нередно, тя вероятно щеше вече да е мъртва. Те, в крайна сметка, бяха сключили примирие. Но само за известно време, помисли си тя.
— Какво искаш, Ханк?
Той не отговори. Саманта го погледна по-внимателно и забеляза мрачното му изражение. Той направо кипеше от ярост. Саманта изправи гръб, готова да се защитава.
— Отговори ми — настоя тя.
— Можеш ли изобщо да си представиш колко се изплаших за теб? — избухна Ханк. — Щяха да те убият!
Саманта вдигна упорито брадичка.
— Не ми дръж такъв тон! Вината не беше моя!
— Разбира се, че беше твоя! — изкрещя той. — Ако не ме държеше далеч от спалнята си, онзи французин никога нямаше да се добере до теб. Щеше да се наложи първо да убие мен!
— О, добре. И каква щеше да ми бъде ползата, ако те беше убил?
Двамата впиха погледи един в друг, след това Саманта се засмя на абсурдността на спора, който водеха, а Ханк също избухна в смях.
— Видя ли брат ми? — изкикоти се тя. — Готова съм да се обзаложа, че Шелдън бе готов отново да стреля по него, когато Жан се опита да обясни какво е направил.
— Ами ти? Да ме събориш на земята като някое теле.
— Жалко, че нямах въже.
— Тогава щеше да ме вържеш и да се опиташ да ме убиеш?
— Не постъпих чак толкова жестоко.
— Обаче загуби.
— Така ли? — усмихна се Саманта. — Забелязах, че не ме държа дълго време на земята, мистър Победителю — Със сигурност не както… преди.
Думите й веднага и отрезвиха. Защо каза това? Напомнянето на миналото разруши краткото им примирие. Ханк също го разбра. Но не искаше магията да свърши. Тази нощ разбра по-ясно от всякога колко много я обича. Впусна се в тъмнината да я търси, почти полудял от страх, че може да пристигне твърде късно. Трябваше да й го каже.
— Саманта.
Саманта отстъпи назад, готова да се защитава.
— Не, Ханк, мисля, че е по-добре…
Той я притегли към себе си и заглуши протестите й с целувка. Тя вдигна ръце, за да го отблъсне, но още преди го докосне, съпротивата й се стопи и тя обви ръце около врата му. Всичките тези месеци, през който биха разделени сякаш се стопиха, тя отново си спомни невероятната магия и удоволствие. Саманта отново искаше да изпита всичко това, още веднъж, за последен път.
Вече нямаше време за съмнения, не и когато той я целуваше по този начин. Ханк я вдигна и я отнесе в леглото. Робата й бързо бе захвърлена настрани, както и нощницата. Нито за миг дори Ханк не спря да я целува, постепенно разпалвайки страстта й. Когато се отстрани от нея, за махне и своите дрехи, Саманта осъзна, че с болезнено нетърпение очаква докосването му. Тялото му покри нейното, тя обви крака около кръста му и изви тяло като дъга, очаквайки проникването му.
Мислеше, че няма да понесе толкова много удоволствие, което дойде само няколко минути по-късно. Екстазът я заливаше на чувствени вълни дълго, дълго, а Ханк продължаваше да я люби страстно, докато и той достигна своята кулминация. Когато Ханк се отпусна върху нея изтощен и по този начин уязвим,
