внезапно Саманта бе изпълнена с нежност. Желанието му към нея бе истинско. С тази мисъл младата жена потъна в сън.
Ханк се събуди и веднага забеляза Саманта, застанала в другия край на леглото, с насочен към гърдите му револвер. Беше облечена само в бялата си нощница, косата й се спускаше свободно по раменете и гърба, но в очите блестеше неподправен гняв. Тя помръдна леко оръжието към него, подканяйки го с този жест да стане от леглото, и Ханк изруга тихо. Бе имал възможността да поговори с нея, но я бе изгубил, когато тя отговори на целувката му, Когато се събуди страстта, разговорът бе забравен. Наистина ли бе пропуснал шанса си да й признае чувствата си? Ядосан, той бързо облече дрехите си.
— Не играеш честно, Саманта.
— Не ми говори за честност — сопна се тя. — Ти се възползва от мен.
— Не. Само те целунах. Всичко, което се случи след това, стана между двама ни — заедно.
— Нямам намерение да говоря за това — отвърна упорито тя. — Просто си тръгни, Ханк.
Очите му се присвиха.
— По дяволите, Саманта, трябва да поговорим.
— Не.
— Но не можем да продължаваме по този начин и…
— Не можем да живеем под един покрив, в противен случай това може да се случи отново.
— Толкова ли ще е лошо? — попита тихо той.
— Да.
Ханк обаче поклати глава.
— Истинският проблем е, че с теб водим битки, когато в действителност няма за какво.
— Аз имам причина — отвърна тя. — Не ти вярвам, Ханк. Отивам си вкъщи. И без съмнение ти ще се върнеш в Хасиенда де лас Флорес, която си върна след толкова мъки. Това решава проблемите ни.
— Но ти си моя жена.
— Само по име. Това бе твое дело, не помниш ли? Ожени се за мен само за да си върнеш земята. Никога не си искал да ме видиш отново. Изобщо не се интересуваш от мен. Спомняш ли си, Ханк?
— Наговорих много неща, които всъщност не мислех, Сам. Ти също — напомни й той. — Закле се да се разведеш с мен, но не го направи.
— Ако се притесняваш, че ще те държа обвързан с този брак неопределено време, лъжеш се. Ще се разведа с теб.
— Не искам да се развеждаш с мен, Сам.
— Знам много добре какво искаш, Ханк. — Саманта повиши глас. — Но не можеш да ми вземеш Джейми.
— Сам…
— Не! Сега си върви!
— Страхуваш ли се да чуеш какво имам да ти кажа? — попита тихо Ханк. — Затова ли не ми даваш дори да започна?
— Аз не съм глупачка, Ханк. Знам много добро какви са плановете ти. Ще ми кажеш, че ме обичаш, че трябва да запазим брака си заради Джейми, Но това ще бъдат само лъжи, Ханк.
— Но аз наистина те обичам, Сам.
Саманта потрепера, чувайки го за пръв път да произнася тези думи. Но нямаше да направи грешката да му се довери.
— Не, не ме обичаш. Познавам те, Ханк. Готов си да кажеш всичко, за да получиш каквото искаш, а сега искаш Джейми. Не те обвинявам. Но ти ми го даде. Той е мой, не твой.
— Какво да кажа, за да те убедя, че те обичам?
— Нищо — отвърна упорито тя. — Доказа истинските си чувства преди дълго време.
— Гордостта и гневът ме накараха да постъпя така, Сам, кълна се.
— О, господи! — извика тя. — Вън оттук! — Тя насочи револвера към него. — Вън! Не мога да издържам повече!
Ханк я гледа известно време, след това излезе от стаята; като затръшна вратата след себе си. Саманта затвори очи с измъчено изражение. Хлопването на вратата прозвуча като финален акорд, а тя дълбоко в себе си знаеше, че никога повече нямаше да го види. Ханк щеше да напусне къщата възможно по-скоро и това ще бъде краят.
Очите й се изпълниха със сълзи, тя ги избърса с рязко движение.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА
През останалата част от деня Саманта не излезе от стаята си. Фройлана дойде по някое време, за да й съобщи, че Ханк е прибрал всичките си неща и си е тръгнал, Саманта не бе изненадана, че той не се сбогува с нея. Всъщност чувстваше се вцепенена, изцедена, нищо не й бе останало, дори съжалението.
Когато на следващата сутрин слезе при Шелдън на закуска, му съобщи, че си тръгва след седмица. Той прие думите й без видима реакция, но отговорът му я изненада.
— Защо бързаш, скъпа? — попита сухо той. — В края на краищата съпругът ти не е тук, за да има от какво да се оплакваш.
Саманта се изправи гордо.
— Сарказъм ли долавям в тона ти, Шелдън?
— Трябва да признаеш, че не беше справедлива към него — отвърна той.
Саманта изобщо не се опита да прикрие гнева си.
— Ти винаги си вземал негова страна, без дори да знаеш фактите. Някога да ти е минавало през ум, че имам сериозна причина да го отблъсна? Той ме мрази!
— Но това е смешно! На всеки е ясно, че той те обича.
— Откъде знаеш? — сопна се тя, след това добави предизвикателно. — Ти не можа дори да видиш какво става под носа ти, що се отнася до Тереза и Жан. Не съм впечатлена от наблюденията ти пък, що се отнася до Ханк.
— Забиваш удар под пояса, нали, сестричке? — Тонът на Шелдън бе привидно безразличен.
— Съжалявам. — Саманта се изчерви и в миг се разкая за думите си. — Не трябваше да казвам това.
— Всичко е наред, Саманта — отвърна той. — Този въпрос е приключен и аз със сигурност няма да скърбя за загубата.
— Но не я ли обичаше?
— Предполагам, че съм я обичал.
— Предполагаш? — Саманта не можеше да повярва на ушите си. — Тогава защо си я помолил да стане твоя жена?
Шелдън сви рамене.
— Тя щеше да ми бъде подходяща жена. Беше време да се оженя.
— Не мислиш ли, че ще бъде хубаво да се ожениш за някоя, която обичаш? — попита тя, опитвайки се да не повишава глас. — Или не искаш любов?
— Аз мога да те попитам същото.
Изумрудените й очи отново заблестяха.
— Нито Ханк, нито аз искахме да се женим. Вече ти казах, че не знаеш всичко.
— Но вие двамата се обичате.
— Глупости! Ти си не по-малко невъзможен от него, Шелдън. Сега говорехме за теб. Имаш ли нещо против да се върнеш на въпроса?
— Ако толкова искаш да знаеш, от известно време си търсех жена.
— И Тереза беше най-подходящата, която успя да намериш? Не мога да повярвам в това, Шелдън. Със сигурност е имало и други.
— Да, имаше няколко, по които бих могъл да изгубя сърцето си. Но се страхувам, че не им направих никакво впечатление.
— Мога да ти кажа защо.
