Тя не се поколеба да се подчини, но криеше очите си от неговите. Изразителният му поглед объркваха всичките й мисли.
— Значи искаш да споделяш моето легло?
— Да.
— Защо?
Господи, дали не беше решил да я подложи на разпит?
— Защо една жена би искала да го направи? — отговори с въпрос тя.
— Защото моето е по-меко от твоето?
Значи се съмняваше в искреността й. Искаше да я накара да се моли.
— Прав си — сковано изрече Роина. — Освен това в твоето не намирам много сън. Може би е по-добре да си вървя?
Тя се врътна сърдито, но Уорик я сграбчи и я притисна към себе си. Устните му веднага и показаха какви чувства беше запалила у него. Решен беше да я накара и тя да усети същото. И наистина успя.
Когато я освободи, отмаляла, Роина едва не се свлече на пода. Уорик не забеляза това. Отдалечи се от нея, погълнат от възбудата, седна на леглото и зарови пръсти в гъстите си коси. Когато я погледна, върху лицето му отново се беше настанило онова жестоко изражение.
— Продължаваш ли да ме желаеш, момиче?
Ако му отговори утвърдително, той ще я накара да съжалява за това. Прочете го в очите му. Ако му каже „не“, ще й докаже обратното. Устните й още тръпнеха от вкуса на неговите. Ако отрече, нямаше да е искрена. И в двата случая ще загуби, а може би… ще победи.
Уорик търпеливо я чакаше да поеме по пътя на страхливеца. Роина реши, рискувайки, да бъде смела.
— Все още те искам, господарю!
Той мълча дълго време. Сякаш никога нямаше да проговори. После до ушите й достигна дрезгавият му шепот:
— Докажи ми думите си!
Беше очаквала това. Тръгна бавно напред, като разкопчаваше сукмана си. Застанала пред него, го изхлузи през глава. Ризата съблече по-лесно. Погледът му не се откъсваше от нея. Сякаш я омагьосваше и й даваше сили да направи това, което при други обстоятелства нямаше да дръзне.
Вдигна крак на леглото, за да свали обувките си. Той простена, протегна ръце и я притегли към себе си. Роина се намери по гръб. Устните му се впиха в гърдите й. Тя го прегърна. Направи го несъзнателно, защото искаше да го притисне към себе си. Тогава я облъхна горещият му шепот:
— Целуни ме!
Роина обхвана лицето му с ръце и се подчини. Целувката й беше опияняващо невинна, лишена от страст. Тя продължи само няколко секунди, защото устните му след това буквално я погълнаха. Уорик я повали по гръб и бързо са настани върху нея. Пулсът й запрепуска, вътрешностите й пламнаха. Пръстите й търсеха опора сред косите му.
Когато я остави, тя изстена. Беше го направил само за да разтвори бедрата й. Устните му се впиха в нежната пъпка на женската й същност. Загубила дъх, Роина не разбираше, че се извива под него и несъзнателно притиска главата му за още.
Когато я остави, тя едва не извика от мъка. Сега върху лицето му я нямаше победоносната усмивка. Страстта му беше толкова голяма, че не беше оставила място за отмъстителността.
Дишането му стана трудно. Погледът му не се откъсваше от нея, докато сваляше дрехите си. Разкошната туника се разкъса. Роина протегна ръце да му помогне, но те трепереха. После твърдата му, привличаща мъжественост се изправи пред нея. Най-естественото нещо на света беше да го сграбчи.
Уорик отклони този жест, легна върху нея и широко разтвори бедрата й. Загубила търпение, Роина изкрещя:
— Моля те, Уорик, направи го по-бързо!
Този път той се подчини. Мигновено. Освобождаването дойде всепоглъщащо. Беше сигурна, че ще загуби съзнание.
Много по-късно, потънала в апатично задоволство, го да казва:
— Чудя се дали някога ще те имам просто за свое удоволствие, или винаги ще ме докарваш до лудост?
Пленницата само се усмихна.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Когато на другата сутрин Роина отвори очи, Уорик лежеше буден до нея. Сякаш я беше наблюдавал дълго и това я обезпокои.
— Трябваше да ме събудиш, господарю. Имам толкова много работа.
— Така ли? Е, едно от задълженията ти е точно това, което правиш в момента.
Лицето й веднага пламна.
— Означава ли това, че съм освободена от друго?
— А, ето защо си искала да споделяш леглото ми?
— Не е вярно! Запълвам деня си с работа и това все още не ми тежи.
— Все още? — Уорик се намръщи. После погледът му тежко легна върху корема й. — Още веднъж имаш глупостта да ми напомниш за детето, което открадна от мен? Или това е причината за неочакваната ти страст?
— Не мога да отрека, че те желая.
— Толкова, че ще разтваряш краката си винаги, когато поискам?
Как можа да забрави за жестокостта му? Очевидно случилото се между тях тази нощ не го е променило или той просто не вярва в искреността й! Тя не можеше да измисли нищо друго, с което би могла да го убеди в противното.
Осъзнала, че се е провалила, Роина се ядоса. Защо просто не приеме онова, което му предлага? Защо трябва да търси скрити причини? Не й оставаше нищо друго, освен да го подразни.
— Хайде, сър Дракон, разтварям крака, за да изсипеш огъня си върху мен!
— Искам причината и то веднага!
— Отвратителен си във всичките си заповеди. Действията ти са продиктувани от отмъщението, но когато ме докоснеш, си изпълнен с нежност. Трудно ми е да си го призная, още повече на теб, но жадувам да ласките ти!
Господи, колко добра ставаше в лъжите си! Изражението му се промени. Би могла да се закълне, че иска да и повярва. В гърлото й заседна буца.
— Ако наистина така копнееш по тялото ми, нямаше да чакаш толкова дълго, за да ти доставя удоволствие пак. Трябва ли да те уча на триковете на леката жена?
Роина не се обиди, убедена, че по този начин той отхвърля изкушението да й повярва. Дали не мислеше, че никоя не би го пожелала без задни мисли? Припомни си думите на Ема: жените били изненадани, че тя не се страхува от него. Милдред пък й беше казала, че половината си живот той е подчинил на отмъщението. Значи би очаквал единствено страх? Коя жена би го пожелала, ако се страхува от него?
Роина не се опита да открие защо тя самата не се страхува от него. Надвеси се над него и прошепна:
— Може би трябва да ме научиш, господарю мой? Уверявам те, че ще бъда добра ученичка!
Ръката й се плъзна надолу под завивките. Смаяна, разбра, че той съвсем не е устоял на тяхната близост. Нито пък тя. Уорик затвори очи. Дишането му се учести. Не след дълго тя отново лежеше по гръб. Устните, ръцете, цялото му тяло искаха тя да плати за мъчението, на което го беше подложила.
Точно преди да е дал на Роина онова, което тя отчаяно жадуваше, в стаята влезе Бернард. Всяка сутрин го правеше, без да чука. Момчето се смути и понечи веднага да излезе, но Уорик веднага се обърна към него и попита:
— Какво има?
