беше домъкнала тука.
Не можеше да си обясни другояче присъствието й, освен с това че трябва да му е донесла храна. Може би подносът беше не пода? Но не беше свалила парцала от устата му. Как тогава щеше да се храни?
Това бяха въпроси, за които не намираше отговор. Нужно му беше единствено спокойствие. За каквото и да го бяха домъкнали тук, скоро щеше да стане ясно. Тогава щеше да мисли как да си отмъщава. Човекът, отговорен за пленничеството му, просто щеше да умре! Това беше клетва, изречена преди години. Още тогава душата му се беше сгърчила и умряла от опустошенията в земите му. Никой нямаше право да му стори каквото и да било зло, без да плати скъпо за това. Тази клетва беше спазвал вече шестнадесет години, половината от своя живот. Щеше да я спазва до последния си ден.
Крехката слугиня отново се настани в съзнанието му. Това му помогна да се отърве от мрачните мисли. Отначало я беше взел за ангел. Русата й коса, огряна от светлината на свещите, приличаше на ореол. Цялата беше в бяло, а къдриците й се спускаха чак до бедрата.
Сапфирените очи доминираха върху дребното й личице. Огромни и кръгли, те криеха някакви тайни. Мислите й му бяха непонятни, докато не беше станал свидетел на гнева й. Той беше провокирал любопитството му повече от неизвестността пред него. Тогава го беше обзело странното желание да бъде пазител на този ангел.
Искаше му се да я попита защо е ядосана, затова я беше помолил с поглед да свали кърпата от устата му. Отказът й го беше изненадал, после го беше ядосал. Реакцията й беше като на разглезено дете. Затворил очи, той бе проявил своето нежелание да я гледа. Истината беше, че тази прислужница странно и необяснимо му въздействаше.
Харесваше му да я гледа — тя беше приятна гледка. Това, че щеше да му каже причината за неговото пленничество, му беше послужило като оправдание отново да отвори очи. Тя се беше приближила до леглото и сега красотата й направо го зашемети. Кожата й беше бяла и гладка като алабастър. Устните й блестяха предизвикателно. Внезапно слабините му се разгорещиха и това го подразни.
После му стана смешно. Ако не беше запушена устата му, сигурно щеше да прикани момичето да го поязди, докато са сами. Тя сигурно нямаше да се съгласи. Той нямаше и една монета, с която да й плати. Когато го освободят, ще изгори тази къща до основи. Така девойката ще има нужда от подслон и той ще я покани да живее при него. Уорик с горчивина си спомни за своята годеница, която го очакваше може би точно в този момент. Но и това не промени намерението му. Той щеше да вземе тази прислужница в своя дом!
ОСМА ГЛАВА
— Сега знаеш всичко — каза унило Роина. Току-що беше разказала на Милдред цялата гадна история за смъртта на съпруга си и за неговия заместник. — Сигурна съм, че Джилбърт ще изпълни заканата си. Или ще забременея, или ще убие майка ми.
— Права си. Кучият му син! Добре поне, че няма да стои и да те зяпа. Съпругът ти би го направил, ако те беше дал на своя човек Джон. — Милдред въздъхна. — Предполагам, че трябва да се подчиниш.
Роина кършеше ръце.
— Знам, но как да го направя?
Очите на прислужницата блеснаха, после се затвориха.
— Каква съм глупачка, а? Как би могла да знаеш това? Съпругът ти е трябвало да си вземе необходимото. Сега ти ще си активната страна. Онова момче не може дори да те напътства със запушената си уста. Казваш, че лежи но гръб, така ли?
— Да, и не може дори да помръдне, защото е окован с вериги.
Милдред отново въздъхна.
— Опитвам се да си представя сцената. Никога не съм яздила мъж, разбираш ли? Струва ми се някак неестествено.
— За Джилбърт явно не е, защото той го е оковал така, че да лежи по гръб.
— Не казвам, че ще бъде невъзможно.
Язденето на мъж прилягаше повече на прислужниците в кухнята, отколкото на нейната господарка. Колкото Роина беше пребледняла, толкова Милдред беше зачервена. Този извратен Д’Амбре със сигурност на сутринта щеше да направи проверка. Нямаше спасение. Работата трябваше да стане!
— Добре, ще го измислим — продължи тя. — Ще се опитам да ти го обясня простичко: ще трябва да разтвориш краката му, после ще вземеш члена му и ще седнеш върху него Когато се разкъса девствената ти ципа, малко ще те заболи. Тогава си представи, че яздиш своята кобилка. Подскачаш… Не, не се изчервявай! Ще свикнеш с тези движения веднага щом се настаниш върху него. Само помни, членът му трябва да се движи, за да изхвърли семето си. След като той не може да те тласка, ти ще трябва да го направиш. Да седиш неподвижно върху него, когато е възбуден, просто няма да свърши работа. Мислиш ли, че ще се справиш? Трябва ли да ти обясня още веднъж?
— Не… О, не!
Прислужницата я прегърна.
— Приеми тази задача като всяка друга, сладката ми. Бих ти дала друг съвет, ако той не беше съвсем непознат за тебе и нямаше да си остане такъв. Но помни, че няма да остане в живота ти и не се срамувай от него.
Докато се връщаше обратно, Роина не можеше да свикне с тази мисъл. Страните й продължаваха да горят. Очите му я следяха още като отвори вратата, докато се приближи до леглото. У него имаше просто любопитство, а тя се постара да не издаде разбушуваните си мисли.
Работа като всяка друга? Много добре. Тогава да я свършва по-скоро!
Роина сведе очи към леглото. Не искаше да го гледа, докато му обяснява противните подробности.
— Трябва да имам дете! Необходимо е да зачена веднага. Ти беше избран за тази цел, защото очите и косите ти приличат на тези на моя съпруг. Детето трябва да прилича на него. Тази нощ трябва да се любим, следващата — също. Така ще бъде, докато семето ти даде плод. На мен това ми харесва не повече, отколкото на тебе, но и двамата нямаме друг изход.
Веригите му издрънчаха, но изобщо не й беше възможно да погледне в тези изразителни очи. Роина рязко отметна чаршафа от тялото му и го захвърли на пода. Погледът й се впи в неговата мъжественост. Очите й станаха съвършено кръгли. О, това наистина беше от онези оръжия, които биха убили жената. Сега то лежеше спокойно сред руси косъмчета.
От гърлото му се изтръгна ръмжене и това я стресна. Погледна лицето му: очите му й обещаваха най- тежко отмъщение, ако не се откаже от намерението си. Внезапно изплашена, Роина отстъпи крачка назад. Как можеше да се събере толкова гняв в тези очи?
Не беше постигнала целта си, въпреки че повечето мъже не биха имали нищо против нейните намерения. Те пилееха семето си и създаваха копелета навсякъде по земята Какво значение имаше едно в повече? Такава реакция подхождаше повече на благородник, а не на крепостен селянин. Крепостниците крадяха удоволствие, където и когато им падне. Не се интересуваха дали имат дете, защото обикновено се забавляваха със случайни момичета. Ако изобличаха някого от тях, той отказваше да се ожени за клетницата.
Дали голият мъж върху леглото не мислеше, че трябва да се ожени за нея? Или не му беше приятен начинът, но който трябваше да се чифтосат? Тя трябваше да е върху него и да контролира ситуацията. А Милдред я беше нарекла „необичайна“. Може би и той беше на същото мнение? Да, но тя не можеше нищо да промени.
— Съжалявам, че си против, но това няма никакво значение — каза горчиво Роина. — Трябва да го направя. Ще се опитам да свърша бързо, за да не те безпокоя излишно.
Погледът му изхвърли пламъци към нея, сякаш беше изтърсила съвършена глупост. Искаше й се да не чете така ясно мислите му. Искаше й се да й помогне поне малко… Но защо ли трябваше да го прави? Сигурно се чувстваше точно толкова унижен, колкото и тя. По-добре беше да не го гледа, а да действа.
Изпълнена с решителност, Роина се метна върху леглото. Засилена, тя се спъна в нещо и се пльосна на пода. Докато се бореше да възстанови дишането си, се чудеше какво се беше случило. Тогава чу звънтенето на веригите и разбра всичко. Да го вземат дяволите!
