Тя не помръдна в очакване. Изражението му бе напрегнато и сърцето й заби още по-бързо, но не от страх. Най-после той спря и тя почувства само моментна изненада, когато мъжа сложи ръка на врата й, стисна гъстата коса и дръпна главата й назад. Девойката притаи дъх, когато очите му гневно се впиха в нейните.
— Защо ме изкушаваш така? — попита той сякаш себе си.
— Наистина ли, милорд?
— Правиш го нарочно — обвини я той. — Знаеше, че стоя до входа и те наблюдавам.
— Не, мислех, че сте се оттеглил.
— Лъжкиня! — процеди той, преди да залепи устни до нейните.
Кристен очакваше това. Тя искаше да усети устните му, да може да го докосне. Девойката желаеше това, но не предполагаше, че ще бъде толкова опустошително. Тя не бе подготвена за този стихиен изблик на страст, тъй като досега не бе изпитвала това усещане.
В гнева си той яростно притискаше устата й. Мъжът сграбчи косата й, за да я задържи неподвижна, но не я докосна другаде. Тя бе тази, която се притисна към него и с тялото си усети огромната му възбуда. Това я възпламени. Не я интересуваше, че не това бе неговото желание, че той я целуваше против волята си и сигурно я мразеше още повече заради това. Тя обви ръце около него, започна да гали силните мускули на гърба му и накрая сграбчи раменете му, за да го притисне още по-плътно.
Чу стона му и усети как той прекара ръка около кръста й, за да я прилепи до себе си. Езикът му се гмурна в устата й, тя го всмука и го хвана там като награда, която отказваше да пусне. Боже Господи, това бе чудесно, много по-хубаво от всичко, което бе изпитвала досега! Тя искаше да му се отдаде там в залата, на масата или на пода — за нея това нямаше никакво значение. Девойката искаше да прави любов с него сега, преди да овладял чувствата си и да е спрял.
Но той спря и Кристен въздъхна, щом устните му се отлепиха от нейните. Ройс я погледна и тя видя в очите му страст и ярост. Откритият й поглед го разяри още повече.
Мъжът я отблъсна и глухо изръмжа:
— Кучка! За Бога, нямаш ли срам?
Кристен би се изсмяла на тези думи, ако не бе толкова разочарована. Той прехвърляше вината върху нея, сякаш тя бе отишла при него. Не й бе толкова обидно, задето мъжа излъга надеждите й, но как можеше да отрича, че двамата желаеха едно и също? Откъде взе сили да стори това, когато тя стоеше и изпитваше изгарящата болка на желанието?
Той можеше да крие чувствата си, но Кристен нямаше такива задръжки.
— Не се срамувам от това, че те желая — каза тя тихо.
— Или който и да е мъж! — жестоко процеди той.
— Не, само теб — девойката се усмихна на недоверието му. После добави лукаво: — Ти си определен за мен, Ройс. Започни да свикваш с това.
— Никога няма да бъда един от любовниците ти, кучко! — заяви твърдо той.
— Много добре, милорд, щом това е желанието ви.
— Не желанието ми, а истината — настоя той. — И ти ще престанеш да упражняваш курвенските си номера върху мен.
Кристен не можа да се сдържи и се изсмя на заповедта му.
— Какви номера, милорд? Вината ми е само, че ви гледам, може би по-често, отколкото трябва, но нищо не мога да направя. В края на краищата вие сте най-хубавият мъж тук.
Той рязко пое дъх.
— Боже мой, всички викингски курви ли са нагли като теб?!
Твърде често я наричаха курва. Девойката знаеше, че не трябва да отрича това, защото той би я обладал не от страст, както тя искаше, а за отмъщение, ако разбереше, че е девствена. Но това, че сега, след като я накара разголи чувствата си, отново я нарече така й причини болка.
Раздразнението взе връх в гласа й.
— Не познавам курви и затова не мога да отговоря на въпроса ти. Това, което ти наричаш наглост, според мен е честност. Може би предпочиташ да те излъжа и да ти кажа, че те презирам или че мразя да те виждам?
— Как може да не ме мразиш? Аз те направих робиня. Аз те оковах, въпреки че знам колко много мразиш веригите.
— Затова ли все още ги нося? — запита тя.
Той не си направи труда да отговори на този въпрос.
— Мисля, че ме мразиш и че нарочно ме изкушаваш, за да ми отмъстиш, като ме омагьосаш.
— Ако си вярваш, ти никога няма да получиш онова, което искам да ти дам, саксонецо, и аз съжалявам. Мразя тези окови, но не и теб. И не за пръв път някой от семейството ми става роб — загадъчно добави тя. — Ако смятах, че винаги ще бъда окована робиня, тогава, може би, щях да те мразя.
— Значи се надяваш на бягство?
Очите на Кристен се присвиха.
— Няма повече да ти говоря за надеждите си, защото когато казвах истината, ти не ми повярва. Мисли за мен каквото искаш.
Тя се обърна с гръб към него и го зачака да се отдалечи. Той не тръгна веднага. Девойката реши, че мъжът се бори да овладее гнева си. Мъката й щеше да изчезне, ако бе видяла, че в този момент той просто я погледна и в очите му за миг можеше да се види страданието на душата.
ГЛАВА 15
На следващата сутрин Кристен не бе в добро настроение. Тя се бе държала открито и честно със саксонеца, като разкри чувствата си към него и така му даде предимство, а в отговор получи само лицемерие. Той я желаеше, но не искаше да признае това пред нея и пред себе си и по този начин караше и двамата да страдат. Еда бе чула цялата им свада и също не бе доволна.
— Не го изкушавай повече, момиче — предупреди я тя гневно. — Ще съжаляваш, ако той те отведе в леглото си, защото за него винаги ще бъдеш само една робиня.
Може би това бе истина и Кристен се вбеси. Тя бе готова да отдаде невинността си на човек, за когото нямаше да означава нищо. Вчера бе сигурна, че ще успее да събуди чувствата му, но сега изпитваше съмнение. Това я потискаше ужасно. Тази сутрин те чистеха стаите откъм предния двор, както правеха всеки ден. Тази на Ройс бе една от тях. Преди, докато гледаше леглото му, Кристен усещаше възбуда, а тази заран изпитваше желание да го разкъса. Тя започна да тупа възглавницата толкова силно, че от нея се разхвърчаха пера.
— От едната крайност в другата — отбеляза Еда и поклати глава. — Не мисли повече за него.
— Остави ме на мира — предупреди я Кристен. — Вече ми каза какво мислиш.
— Да, но явно това не е било достатъчно. Ако сега смяташ да го нараниш, по-добре помисли пак.
Това бе капката, която препълни чашата на търпението. Кристен бе прекарала нощта, като се мъчеше да овладее новите чувства, които саксонецът събуди у нея.
— Да го нараня? — изръмжа тя. — Ако нараня някого, това ще си ти, ако не престанеш да ме дразниш!
Еда уплашено отстъпи назад. Тя вече не бе нащрек в присъствието на Кристен, тъй като досега девойката не бе показвала враждебност. Дори бе започнала да я харесва, забравяйки, че тя е от народа, който сее смърт и разруха. Досега старицата се чувстваше достатъчно сигурна, за да остава сама с момичето, както бе днес. Сега, като погледна високата млада жена, чийто гняв кипеше, Еда разбра, че тя няма да се затрудни много, ако реши да я хвърли през отворения прозорец. Кристен бе достатъчно едра и силна, за да направи това. Не че ще бъде толкова глупава, за да го стори, но все пак такава възможност съществуваше.
Еда започна да отстъпва към вратата, като гласът й се засилваше с всяка крачка, която я отдалечаваше от Кристен.
— Ще заплашваш една старица, а? След като те защитавах от обидите на другите — до вратата Еда спря и се обърна. — Ще свършиш тук сама. И по-добре да промениш държанието си, когато слезеш долу,
