— Какви последствия?
В отговор Ройс се наведе и отхвърли одеялото. В следващия момент той бе върху нея, а ръцете му държаха главата й, за да може да долепи устни до нейните. Кристен го отблъсна. Тя знаеше, че само неочакваността на това действие определи успеха й и веднага мина над него и скочи на крака. Бързината й не помогна, защото той се пресегна и я хвана за глезена още преди тя да успее да направи първата крачка към вратата.
Кристен падна на пода, изви се и ритна към Ройс с другия си крак, за да се освободи от хватката му. Но мъжът вече бе седнал и въпреки че сви краката си, за да не може той да ги хване, разбра, че няма да успее да достигне вратата.
Девойката стана едновременно с него и бавно заотстъпва към вратата. Ръцете й бяха вдигнати напред, за да се предпази от атаките му. Той бързо мина отстрани и застана на пътя й, като блокира единствения изход.
— Върни се на сламеника си, Кристен.
Студената заповед съдържаше сериозно предупреждение, но тя упорито поклати глава, докато се отдалечаваше заднишком към стената. Не можеше да избяга, но девойката всъщност не искаше това. Най- сетне Ройс щеше да й наложи волята си и макар че тя нямаше да се предаде лесно, искаше победата да бъде негова. Или поне той да мисли така. Гордостта нямаше да й позволи да се предаде, но грубата сила щеше да я принуди.
Сърцето й запрепуска лудо, когато той свали колана и туниката си и гневно ги хвърли настрани. Мъжът явно бе разярен. Това бе опасно, защото можеше и да я нарани. Той бе толкова голям и силен и сигурно сега искаше да я набие заради неподчинението й. Така поне правеха повечето мъже. Така или иначе тя пое този риск още когато го предизвика.
Ройс остана на място, докато не свали всичките си дрехи. Той се изправи с лице към нея и я загледа. Слабата светлина го осветяваше само от едната страна и по-голямата част от тялото му бе в сянка. Ако тя не стоеше там гола, той може би щеше да се успокои или поне да премисли отново намеренията си. Но гледката бе прекалено вълнуваща.
Девойката реши, че Ройс няма да излезе за свещ. Тя се надяваше да му се изплъзне, щом той затвори вратата и стаята потъне в тъмнина. Но мъжът не си даде труд да затваря, може би защото реши, че тъмнината ще го затрудни. Когато той тръгна към нея, Кристен реши, че ще трябва бързо да промени стратегията си.
Тя се отблъсна от стената и тръгна настрани, като се държеше на разстояние от ъглите на стаята, където можеше да се окаже в клопка. Досега бе успяла да остане извън обсега му, но това бе само защото той не се движеше по-бързо. Ройс бавно я притискаше към ъгъла, където лежеше сламеникът й, като внимаваше да не й позволи да изтича покрай него към вратата.
Кристен отново заложи на изненадата. Тя спря отстъплението си, събра ръце и като се изви бързо, замахна към него, както бе направила с Алдън. Тогава ударът й бе успял да отхвърли по-слабия мъж, но сега Ройс не бе с гръб към нея. Изненадана остана Кристен, защото мъжът хвана събраните й юмруци с една ръка. Той не спря удара, а дръпна силно. Това я накара да се завърти в кръг и му позволи да хване кръста й с другата си ръка и да я повдигне от пода.
Ройс трябваше да направи само две крачки, за да я отнесе до сламеника и да я хвърли върху него. Постелята бе доста тънка и тя се почувства сякаш бе паднала направо на пода.
За момент Кристен остана парализирана, тъй като ударът изкара всичкия въздух от гърдите й. Това време бе напълно достатъчно за Ройс да се намести между краката й и да проникне в нея, преди тя да може да го отблъсне.
Той чу как девойката обидено простена, когато успя да си поеме въздух. Ръцете й се промъкнаха между телата им и тя се опита да го отблъсне, но това усилие се оказа напълно безполезно. Той я бе затиснал плътно и вече бе подготвен за всяко нейно противодействие.
— Предай се, хитрушо — той се наведе, за да прошепне в ухото й: — Загуби битката с мен.
В отговор тя започна да извива ханша си, за да го свали от себе си. Това също се оказа безполезно и резултатът бе, че той проникна още по-дълбоко в нея. Кристен простена отново, но този път защото бе получила всичко. Ройс също простена заради чудната тръпка, която проникването предизвика у него.
— О, момиче, вземам думите си назад — задъхано промълви той, — съпротивлявай се колкото искаш.
Кристен за малко не се засмя на тази нетърпелива молба, но това щеше да разруши представата, че е била победена от невероятната му сила. Той й спести това, като запуши устата й с изпепеляваща целувка. Девойката направи последен опит да демонстрира съпротива, като изви главата си, но мъжът просто последва устните й, докато най-сетне тя се предаде и пламенно отвърна на целувката му.
Шеговитото му настроение, което несъмнено бе резултат от усещането за победа, я стопли. Всъщност какво я интересуваше причината? След като вече не бе ядосан, той нямаше да бъде и груб, макар че тя щеше да изтърпи и това, за да угаси пламъка на болезнената си страст.
Ръцете й се плъзнаха към главата му и я притиснаха още по-плътно. Той започна да извива тялото си по един чудесен начин, без да излиза напълно, като с ханша, корема и гърдите си галеше цялото й тяло.
Кристен достигна върха почти веднага и несъзнателно го повдигна, когато изви нагоре таза си, за да го поеме още по-дълбоко. Неговият тласък, в момента в който и той се озова на небето, я върна върху постелята и увеличи удоволствието й, като изтръгна дълбок стон от гърлото й. Тя усети пулса на неговата кулминация в себе си.
Девойката със съжаление се върна към действителността. Ройс се бе отпуснал върху нея с цялата си тежест, но това не й правеше впечатление. Главата му бе обърната настрани и той все още дишаше тежко. Тя замечтано прокара пръсти през косата му и пожела да остане така вечно. Все пак не можеше да се надява на това.
Девойката не знаеше какво мисли той в момента. Може би просто отдаваше поражението й на своите умения на любовник. Всъщност каквото и да мислеше, за нея то нямаше значение, стига да не се досети, че тя го бе накарала да я люби. Сигурно щеше да побеснее, ако разбереше това.
Той се надигна и я погледна. Ръцете и се плъзнаха по гърдите му и Кристен усети как сърцето му бие вече по-бавно, но все още силно. Тя също го погледна и се опита да отгатне мислите му, но не успя. Ройс също я наблюдаваше. Само ако знаеше. Тази мисъл я накара да се усмихне.
— Значи вече не се сърдиш? — каза той.
— Разбира се, че се сърдя.
Ройс се ухили доволно.
— Винаги ли се усмихваш, когато си сърдита?
— Само понякога.
Думите й прозвучаха много сериозно. Ройс поклати глава. Да приема всичко за истина, означаваше постоянно да се удивява. Може би момичето се шегуваше.
— Може би трябва да се извиня — попита той.
— Да, трябва.
Ройс изсумтя. Нямаше какво повече да каже. Кристен го предизвика. Е, може би не заслужаваше такъв отговор, но все пак накрая тя го прие и получи своето удоволствие. Защо прояви такъв инат и не му позволи да започне с… Той знаеше защо, но нищо не можеше да направи.
Ройс се надигна още малко, за да се премести и в този момент ханшовете им се притиснаха още по- плътно. Той бе все още в нея и Кристен затвори очи, за да запази усещането. Мъжът видя това и дъхът му спря.
— Боже милостиви! Момиче, ти нарочно ли направи това?
Очите й се разшириха.
— Какво? — този път тя наистина не разбра какво бе направила.
— Когато изглеждаш така… така изглеждаш, когато ние…
— Откъде знаеш? Наблюдаваш ли ме?
— Да.
Тя остана учудена.
— Нямах представа. И аз ще опитам следващия път, когато се любим.
