— Всеки мъж ще подивее, ако гледа очите ти в такъв момент — предрече той.
Кристен се усмихна.
— Не се тревожи, милорд. Не съм казала, че ще гледам теб.
— Надявам се, че се шегуваш, момиче — каза остро той и стана заедно с нея. — Няма да ти харесат последствията, ако това не е шега. Няма да позволя да имаш друг любовник. Докато те желая за себе си, ти ще си ми вярна.
Тя повдигна едната си вежда, доволна, че е успяла да го раздразни.
— Така ли?
Ройс не отговори. Без да я пуска, той взе своите и нейните дрехи и я поведе към вратата. Бузите на Кристен пламнаха, когато осъзна, че вратата е била отворена през цялото време и всеки е можел да я види с любимия й.
Нейният любим. Харесваше й как звучи. Сега нещата ще се променят. Трябваше да се променят, след всичко което се случи. И той нямаше да съжалява за това. Тя наистина щеше да му докаже, че са създадени един за друг.
Щом влязоха в стаята му, Ройс хвърли дрехите на пода и взе Кристен в обятията си.
— Сега ще платиш глоба за това, че ме отблъсква толкова време. Тази нощ няма да спиш.
— Това предизвикателство ли е, милорд? — усмихна се Кристен с надеждата, че това бе обещание.
ГЛАВА 21
Още преди зазоряване Ройс бе вдигнат по тревога. Имало проблеми със затворниците. Положението било овладяно, но Торолф пожелал да говори с господаря.
Ройс отпрати мъжа. Щом непосредствената опасност бе отминала, не се налагаше да слиза веднага на двора. Все пак не можеше да се бави много. Той въздъхна и погледна към жената в леглото до себе си.
Кристен продължаваше да спи. Глъчката не я бе разбудила. Ройс никак не бе изненадан, тъй като я държа будна през цялата нощ. Всъщност вината бе у нея, защото тя го разсъни с присъствието си и той не искаше да я остави на мира. Тази мисъл го накара да се усмихне.
Тя спеше свита на една страна, с ръце между бедрата, сякаш й бе студено. Този навик явно бе придобила вследствие на суровите северни зими. Косата й се бе разпиляла по възглавницата и ограждаше главата й с ореол от злато. Тънкият чаршаф, с който се завиха, когато най-сетне решиха да спят, бе паднал до ханша й и разкриваше пред погледа млечнобялата кожа.
Той почувства странна възбуда, съзерцавайки я, без тя да знае това. Кристен бе първата жена, която остана в леглото му цяла нощ. Той обладаваше слугините, които му харесваха, където завареше. Малкото, които бяха идвали в стаята му, си тръгваха веднага щом свършеше с тях. А от Корлис си тръгваше сам, защото нямаше желание да прекарва нощта в едно легло с нея. Същото бе и с други дами от двора, които познаваше отблизо.
Защо нямаше нищо против да дели леглото си по-дълго с това викингско момиче? Не само, че нямаше нищо против, но искаше тя да бъде до него и в съня. Но защо точно тя? Той я презираше заради произхода й. Дали наистина бе така? Хора от нейната кръв му бяха причинили възможно най-лошото. Вярно, тя бе жена, но бе възпитавана като онези, които дойдоха, за да грабят и убиват.
Трябваше да устои на влечението си към нея. Той се отврати от себе си заради тази своя слабост. Тя успя да му докаже, че волята й е по-силна от неговата. Момичето все още го желаеше. Снощи в тази стая той получи доказателството. Въпреки това тя го отблъскваше цяла седмица и щеше да продължи, ако той не бе наложил волята си.
Стана му приятно, че тази жена бе в неговата власт. Плененият роб има по-малко права дори от онези британци, които бяха родени в робство и робите по наказание. Последните бяха загубили свободата си заради извършено от тях престъпление или защото не можеха да плащат таксите и данъците. Робите по наказание можеха да бъдат помилвани само след година. Родените в робство можеха да откупят свободата си. Те имаха право да продават онова, което изработваха през свободното си време. Но враговете роби бяха друго нещо. Те можеха да бъдат разменяни, продавани или убивани. Съдбата им бе изцяло в ръцете на господарите им.
Това правеше Кристен негова и само негова и тя му принадлежеше, както би му принадлежала една съпруга. Той можеше да я има по всяко време, където пожелаеше, без да търпи отказ. Но все пак бе много по-приятно да усеща, че тя не презира желанието му и изпитва същата наслада.
Тези мисли го накараха да я докосне, преди да стане от леглото. Той нежно пъхна ръка между гърдите й и леко ги погали. Кристен се усмихна в съня си. Ройс също се усмихна.
По дяволите, тя го караше да се чувства добре по хиляди начини. Той се зачуди дали момичето осъзнава какъв празник бе за сетивата му. Досега не бе срещал толкова чувствена жена.
Денят ще бъде чудесен, реши той. Облече се и тръгна надолу. Дори неприятностите със затворниците не можеха да помрачат доброто му настроение тази сутрин.
Откри ги на двора, пред бараката, която бяха построили специално за тях. Ройс ги даде в разпореждане на Лимън, като остави само Торолф. Младежът определено бе развълнуван от нещо и лордът разбра това още щом го видя. Той кимна на викинга към колибата, където можеха да поговорят насаме.
— Разбрах, че сте се били помежду си тази сутрин, Торолф. Ще ми кажеш ли защо?
Младежът пристъпи напред и веригата му издрънча. После махна с ръка.
— Нищо. Бярни ядосва Отер с шега. — Направи пауза и погледна Ройс в очите. — Засяга тебе и Кристен.
Ройс улови смисъла на казаното, макар да се съмняваше, че е разбрал всичко.
— И ти ли се ядоса на шегата на Бярни?
— Да. Много време Кристен напусна. Трябва говори с нея… моля.
Ройс се сепна, защото знаеше какво костват тези думи на гордия викинг. Той започна да се съмнява в намеренията му. Това бе човекът, когото бе видял от прозореца да защитава Кристен през цялото време, докато тя минаваше за момче. Младежът твърдеше, че й е само приятел. Но дали това бе вярно?
— Откога познаваш Кристен, Торолф?
— Винаги. Съседи у дома. Когато били деца, плува, язди, лови заедно. Моя сестра Тайра и Кристен близки, много близки.
— Значи тя е приятелка на сестра ти, но явно ти си поел отговорност за нея. Защо? — Торолф не отговори на този въпрос. Ройс започна да крачи и застана зад гърба на викинга. — Защото брат й е мъртъв или защото за теб тя е повече от приятел?
Торолф се обърна и застана с лице към него.
— Говори бавно, саксонецо. Или доведи Кристен говори за теб.
— Умно — усмихна се Ройс, — но мисля, че няма да го направя. Тя се чувства добре в къщата и няма нужда да й се напомня за положението, в което се намирате. Кристен е добре и не е претоварена. Няма причини да се безпокоите за нея.
— Така казва ти. Иска чуе нея.
Ройс поклати глава.
— Ако това е всичко, което искаше да ми кажеш… — той бавно тръгна към изхода.
— Саксонецо! — извика гневно Торолф. — Не докосва Кристен.
Ройс се обърна смаян.
— Да не би случайно да ми казваш да стоя настрана от нея?
— Да.
Лордът започна да се смее.
— Какво нахалство! Може би не ти прави впечатление, но положението, в което се намираш, едва ли ти позволява да нареждаш.
— Ще се ожениш ли за нея?
— Стига, викинг — каза Ройс с досада. — Тя е робиня, а не гостенка. Какво ще стане с нея зависи от теб и другарите ти, както казах и преди. Тя не е наранявана, нито пък е принуждавана да прави нещо, което не желае.
— Тогава ти не докоснал още?
