Сърца в пламъци

на мира отсега нататък и няма да си имаш проблеми с мен.

— Не мога — простичко отвърна той. — А и ти не искаш наистина да не ти обръщам внимание, Кристен.

— Не е вярно. Вече не те искам.

Това, което чуваше, изобщо не му се нравеше. Личеше си по стиснатите му устни, по буйния зелен блясък в очите му.

— И можеш да кажеш такова нещо след снощи?

— Аха.

— Лъжкиня. Още ме искаш и ще ти го докажа.

Тя изсумтя пренебрежително.

— Инатът е един от недостатъците, които съм наследила от майка си. Веднъж тя отказа да говори с баща ми заради някакъв техен спор и цял месец не му обели дума. А те двамата силно се обичат. Може пък още да те желая, Ройс, защото ме привличаш, а за това лек няма. Но никога няма го чуеш от мен, нито пък отново ще те приема с желание, защото като ме окова, ти ми показа, че за теб съм нищо, че ти не изпитваш никакви чувства. Искам повече от мъжа, на когото се отдавам. Искам повече от едната страст.

— Значи ще се отречеш от нас двамата?

За миг Кристен затвори очи. Заля я горчиво разочарование. Какъв отговор очакваше от него? Обичам те, Кристен! Разбира се, че изпитвам чувства към теб. Силни чувства. Глупачка! Никога нямаше да чуе нещо такова от него.

Тя отвори очи и видя, че той все още стискаше устни. Но сега на челюстта му играеше едно мускулче. Ръката на бедрото му бе стисната в юмрук. Тъмните му вежди се бяха сключили, а очите му представляваха зелени цепки. Най-накрая се беше ядосал. Добре. Най-накрая споделяше нещо с нея.

— Отговори ми, слугинче!

— Да, милорд. Ще се отрека от нас.

— Друг път ще се отречеш! Каза си приказката. Сега слушай мен. Дали да те имам, или не, решавам аз, не ти. Дадох ти възможност да решаваш сама, но това беше грешка. А аз съм човек, който се учи от грешките си. Дадох ти възможност за избор, а ти реши, че имаш правото да решаваш. Нямаш, Кристен. Аз те притежавам. Твоят живот, твоето тяло, съзнанието ти, всичко ми принадлежи.

Тези думи я разяриха.

— Никога! Ти ме притежаваш — истина е, дотолкова, доколкото можеш да ме убиеш, да ме продадеш, изнасилиш, каквото си искаш. Но това няма вечно да е така. Ако ме продадеш или избягам, или ти бъда отнета вече няма да ме притежаваш. Вече няма да ти принадлежа. Трябва да те обичам, за да ти принадлежа наистина.

— Няма да се моля за любовта ти — грубо каза той.

— Добре — отвърна му тя. — Защото няма да я получиш. Говориш за избор. Да, изборът дали да ме имаш или не, е твой. Изборът дали аз да те пожелая, е мой. А аз не те желая, саксонецо.

— Значи ще се бориш с мен?

— Да.

— Вече разбра, че няма смисъл.

— Не, това, което разбрах, е колко лесно можеш да бъдеш манипулиран от едно единствено предизвикателство. — Вече беше достатъчно ядосана, за да си го признае. Тя продължи да му се подиграва със саркастична усмивка. — Тепърва ти предстои да опиташ упорството ми в цялата му сила, саксонецо. Снощи не направи нищо, което самата аз да не желаех, защото тогава те исках. Но ако сега се опиташ да ме насилиш, ще се защитавам и обещавам ти, никак няма да ти хареса.

Яростта му лумна от подигравките й. Той изпсува грубо и в яда си захвърли свещта на пода. Стори й се, че ръцете му я сграбчиха още преди пламъчето да е угаснало.

Едната му ръка се плъзна надолу по нейната и я притисна към кръста й. В следващия момент той я влачеше след себе си към вратата. Кристен изчака да стигнат в тясното коридорче и освободи ръката си. Успя и побягна към стълбите. Новата псувня на Ройс й достави истинско удоволствие. Преди да успее да достигне стълбището, той я събори на пода и тялото му се стовари тежко върху нея.

Когато той се надигна, Кристен нанесе удар назад с лакътя си. Успя да го смушка в корема и го чу да изсумтява. Сега помежду им имаше достатъчно пространство и тя се претърколи настрани, за да го ритне, но той улови краката й. В следващия миг хвана ръката й и тя се оказа преметната през рамото му. На Ройс не му бе никак лесно да се изправи с цялата й непокорна тежест на плещите си, но той успя, след което се отправи към стаята си. Кристен, обаче, още не се бе предала. С наполовина провиснало на гърба му тяло, тя посегна назад и сграбчи косата му в шепата си. Дръпна толкова яко, че ако Ройс не беше толкова силен, щеше да му строши врата. Той изгуби равновесие и се стовари върху стената.

Кристен усети, че пада, пое си дъх и този път се приземи на гърба си. Не изпускаше косата на Ройс и той се свлече на колене до нея.

Ройс изръмжа разярено и с един удар я отърси от себе си, като я остави с пълна шепа коса. Сега, когато улови китката й, той я изви зад гърба й и започна да я вдига нагоре, докато тя не реши, че наистина смята да счупи ръката й. Намерението му обаче бе да я накара да се изправи. Тя го направи. Бързо.

Сега я държеше пред себе си и при всеки опит за неподчинение ръката й се качваше нагоре. Вкара я в стаята си и щом влязоха бутна Кристен встрани от себе си.

Кристен се препъна леко, но запази равновесие и се обърна с лице към него. Той спокойно заключи вратата. Също толкова спокойно прекоси стаята и хвърли ключа през отворения прозорец. Жестът му беше повече от заплашителен.

Кристен усети тръпки по гърба си. Той все още не я доближаваше. Стаята беше добре осветена и когато Ройс обърна поглед към нея, тя видя студената решителност в очите му. Но не я доближаваше. Вместо това отиде до леглото. Взе покривката в ръка и започна да я реже на тънки ленти с камата си.

Очите на Кристен се разшириха. Все още не й бе ясно какво смята да прави с тези тънки ленти плат. Реши, че е полудял, защото покривката беше красива, изработена от мека овча кожа, изкусно бродирана с половин дузина разноцветни конци.

Ройс отряза четири дълги ленти и спря. Върза едната лента за близкия крак на леглото и се прехвърли на следващия. Кристен остана като зашеметена, но само за миг. Можеше да измисли само едно обяснение за това. Сърцето й падна в петите.

Полувик, полустон раздра гърлото й и тя се спусна към стената, покрай която бяха на редени оръжията му и измъкна един тежък плосък меч. Той е луд!

— Остави го на мястото му, Кристен.

Гласът му звучеше толкова благо. Как беше възможно да звучи така, когато се канеше да я измъчва?

— Не! — Тя се обърна и го изгледа свирепо. — Ще трябва да ме убиеш, преди да ти позволя да изпробваш жестокостите си върху мен!

Той поклати глава и продължи да връзва плата за третия крак на леглото. После се прехвърли на четвъртия. Гледаше в ръцете си. Тя обаче не сваляше очи от него. Забеляза как устните му се извиват в лека усмивка. Гримасата му накара кръвта й да се смрази.

Мечът беше тежък — много по-тежък от всичко, с което се бе упражнявала. Но докато наблюдаваше Ройс, тя пропиля шанса си да вземе друг. Не можеше да разсъждава трезво. Едва сега разбра, че трябваше да го нападне, вместо да го чака да й обърне внимание. Но вече беше твърде късно.

Ройс прибра малката кама в канията на колана си. Той се приближи към Кристен с голи ръце. На стената имаше много оръжия, но първо трябваше да мине покрай нея. Нямаше да го пусне.

Изтика всичко, което чувстваше към него, в дъното на сърцето си. Изразът на лицето й отразяваше като в огледало смъртоносните му намерения. Държеше меча ниско, готова да го завърти рязко нагоре и напред в търсене на мишена. Но Ройс спря на такова разстояние, че трябваше да пристъпи към него, за да го достигне. Лицето му бе непроницаемо.

— Кажи ми нещо, Кристен. Всички норвежки ли са обучени да се защитават с такава вещина?

— Не — предпазливо отвърна тя.

— Но ти си. Вече демонстрира уменията си на бенефиса на братовчед ми. Сигурно те е обучавал баща