ти? Или брат ти, Селиг. Разбира се, уменията ти не бяха толкова добри, колкото…
Тя изкрещя разярено и замахна с меча. Оръжието описа дъга, която щеше да разсече рамото му, ако той не се бе дръпнал. Но вместо да отстъпи, за да избегне следващото спускане на острието, Ройс се приближи. Юмрукът му удари китката на Кристен, преди тя да успее отново да завърти тежкия меч.
Мечът изтрополи шумно на пода. Ройс завъртя Кристен с гръб към себе си и ръцете му обхванаха кръста й. Ръцете й бяха уловени в хватката му. Опита се да ги освободи, но безуспешно.
— Глупачка. Никой ли не те е учил да не обръщаш внимание на забележките на противниците си?
В отговор тя изстреля петата си назад и се опита да го ритне в пищяла, но пораженията, които меката и обувка нанесе, не бяха големи и тя бе сигурна, че нарани повече собствения си крак. Единственият ефект от ритника й бе този, че Ройс побърза с нея към леглото. Той я пусна върху него и се стовари върху гърба й, преди тя да успее да из мъкне ръцете си изпод собственото си тяло. За секунда успя да освободи едната си ръка, но той бързо я сграбчи. Кристен простена, когато усети платнената ивица да се омотава бързо около китката й.
Беше завързал лявата й китка за десния крак на леглото и тя се подготви да го отблъсне, като смяташе, че ще се опита да я обърне. Юмрукът й разпори само празното пространство. Тя се претърколи. Той се бе изправил и връзваше крака й вместо свободната и ръка. Не му беше трудно да обездвижи единия й крак с тежестта си, докато връзваше другия за леглото. Ръката й обаче не го достигаше.
Кристен бе така разстроена, че й се доплака, но не го направи.
— По-добре ще е да ме убиеш, когато свършиш, саксонецо. Ще вриш в пъкала заради това! Там ще се видим!
Ройс не каза нищо. Краката й бяха широко разтворени в двата края на леглото, а ходилата й — здраво привързани. Той се изправи и се приближи до последния крак на леглото, който все още не бе използван.
Кристен го гледаше със свиреп поглед и държеше дясната си ръка по-далече от него. Когато той се наведе, за да я улови, юмрукът и се стрелна към лицето му и този път той не успя да се отдръпне навреме.
Усети прилив на задоволство, въпреки че кокалчетата на ръката й я боляха там, където се бяха срещнали със зъбите му. Устната му бе разкървавена и чертите на лицето му вече не бяха така неразгадаеми както преди. Вбесен, той улови ръката й и я завърза здраво. Изправи се. Очите, който беше смятала за така красиво зелени, сега изглеждаха пълни със злост. Той бавно избърса кръвта от устата с опакото на ръката си.
Тя затвори очи при тържествуващия му вид. За него беше прекалено лесно. Сега ще я нашиба с камшика или каквото там е решил, за да я накаже за това, че се противопостави на волята му. Той обаче раздра дрехите и с камата си.
Кристен изстена в себе си, но се постара лицето й да остане безизразно. Очите й бяха здраво стиснати. Няма да крещи, когато болките започнат, нито да плаче, нито да моли за милост, защото щом можа да й стори това, в него милост няма.
— Отвори си очите, Кристен.
Тя отказа. Усети леглото да хлътва и разбра, че е седнал до нея. Той остана безмълвен и изобщо не се помръдна. Най-накрая тя се почувства прекалено обезсилена, за да не погледне. Когато вдигна клепачите си, погледът й срещна неговия. Очите му бяха вперени в нейните, а след това бавно се спуснаха по тялото й. Тя проследи взора му и усети внезапен прилив на топлина.
В положението, в което се намираше, безпомощността й изпъкваше още по-ярко. Можеше да свие леко колене, но нищо повече. Ръцете й не бяха разтворени широко, но бяха сковани в лактите. Все пак тя не се чувстваше неудобно. Лентите от покривката не се впиваха в кожата й, освен ако не се дърпаше. Неспособността й да продължи да се защитава и неизвестността на наказанието й я караха да се чувства нещастна.
— Досега спази обещанието си.
Звукът на гласа му я накара отново да впие очи в неговите.
— Какво обещание? — попита тя.
— Че няма да ми е приятно, ако се защитаваш. Уверявам те, че е истинско удоволствие да те видя в това положение.
Господ да й е на помощ! Сега щеше да започне да злорадства.
— Извади камшика си и свършвай с това, саксонецо — изсъска тя.
Той се усмихна.
— О, ти наистина спомена нещо за жестокости. Добре е, че ми напомняш.
Като каза това, той измъкна дългата и плитка и й посвети цялото си внимание.
— Да не би да се каниш да ме бичуваш със собствената ми плитка? — изумено попита тя.
— Интересна идея! — Той се засмя и остави плитката да се плъзне в ръката му, докато пръстите му не уловиха края й. — Защо не. Нещо такова ли?
Краят на плитката й се разпери като ветрило между пръстите му и перна върха на едната й гърда. На удареното място нахлу кръв и гърдата й се втвърди, а зърното й се превърна в малка корава пъпка.
По цялото тяло на Кристен се разляха горещи тръпки. Ройс забеляза неволния отговор на тялото й и като продължи да се усмихва, прокара ветрилото надолу по вдлъбнатината между гърдите й и шибна меко, сякаш с перце, другия връх.
Тялото й му говореше на собствения си език, но той не можеше да знае какво става вътре в нея. Истинският, макар и неосъзнат страх, който се беше свил като топка в корема й, сега покълна и се превърна във възбуда. Напълно безпомощна в ръцете на мъж, който знаеше как да я задоволи… Не беше взела под внимание тази възможност.
— Ти… няма да ме биеш?
— Защо си толкова изненадана? — тихо попита той и плъзна свиленото ветрило по стомаха й. Мускулите й се свиха в сладостни трънки. — Харесвам кожата ти такава, каквато е. Наистина ли мислеше, че ще я съсипя?
— Беше достатъчно ядосан…
— И с право. Днес ме превърна в лъжец. Заклех се на твоя приятел Торолф, че няма да ми се налага да те вкарвам насила в леглото си, и все пак днес направих точно това.
— Казал си му… Аах!
Ройс небрежно сви рамене.
— Той беше загрижен и трябваше да го уверя, че няма да прекалявам, като се възползвам от властта си над теб.
— А не го ли правиш? — жегна го тя и погледна многозначително голото си тяло.
Той се засмя тихичко.
— Да, сега може би. Но трябва да се съгласиш, свадлива жено, че снощи не беше така.
— Трябваше ли да казваш това на Торолф?
— Би предпочела той да се тревожи за теб?
— Бих предпочела да не си мисли това, което сигурно си мисли сега — викна тя разярена.
— Че ме харесваш?
— Да те вземат дяволите, саксонецо! Не те харесвам! Вече не! — поправи се тя, но след това рязко си пое дъх, защото той се бе навел, за да положи една гъделичкаща целувка на коремчето й. — Не, престани!
Езикът му се стрелна навън и описа кръг около пъпа й.
— Още ли ще се съпротивляваш, свадливке? След като не можеш да ме спреш сама, ще ме помолиш ли да престана.
— Не!
Той вдигна глава и обхвана с ръце стомаха й, после започна бавно да напредва към гърдите й.
— Не съм си го и помислял. Но ти не искаш да престана.
Пръстите му бяха обхванали гърдите й. Гласът й потрепери:
— Не е така. Аз… аз просто няма да моля за… за каквото и да е.
— Каква горделивка.
