Сърца в пламъци

Заля я свян, който й причини голямо неудобство, тъй като толкова рядко се притесняваше за каквото и да е.

Сдържаността й халоса Торолф сякаш с юмрук и той се изчерви при мисълта, че бе накарал усмивката да изчезне от устните й. Тревогата му за нея бе превърнала деня му в агония и той изпита такова облекчение от това, че я вижда, че не успя да овладее безпокойството си по най-бързия начин. Когато трябваше да изрази радостта си от срещата, както бяха направили другите, той все още търсеше да види синини, а такива нямаше.

Една ръка се вдигна и пръстите й нежно повдигнаха брадичката й.

— Прости ми, Кристен. Веднъж саксонецът те нашиба с камшик. Бях сигурен, че…

— Че го е направил пак? — с полуусмивка го прекъсна тя. — И аз това си помислих, но не го направи.

— А ще го направи ли?

За момент тя си спомни предишната вечер. Ройс я бе завел да поплува, бе й доставил радост. Беше й позволил да дойде тук и да види приятелите си — още една радост. И я беше любил под звездите…

Поклати глава с категорична убеденост.

— Не, вече го е забравил.

Тогава викингът се засмя, отметна глава назад и я придърпа към себе си за още една крепка прегръдка.

— Слава на Тор! Това е добра новина!

— Каква новина и какво е забравено? — поиска да разбере Отер.

Повечето от затворниците бяха наобиколили Кристен. През ума й проблесна мисълта за някоя дребна лъжа. Не можеше да ги излъже. Обяснението на опита за бягство, обаче, и защо не последва наказание не беше лесно. Но тя досетливо прехвърли разказа си за онова, което знаеше за Уиндхърст и Уесекс. Каза им къде могат да намерят коне, къде е най-вероятно да е разположена армията на даните — за съжаление далече на север. Каза им също така за гигантите келти, за които бе подочула и това, че са врагове на саксонците. Обясни им, че могат да им бъдат от полза, ако викингите решат да избягат на запад, вместо на север. Това поне им осигуряваше някакъв избор или евентуално бягство.

Никога не бяха забравяли бягството. Тя ги чу да обсъждат един през друг изключителната предпазливост на саксонците. Кристен отбеляза колко силни и здрави изглеждат сега всичките й приятели и засмяна прокара пръсти по издутите бицепси на няколко ръце. Бярни демонстрира силата, като я вдигна над главата си. Тя го изгледа свирепо, когато я пусна на земята, но той не изглеждаше ни най-малко притеснен.

— Вие поне сте готови за бягство — отбеляза тя.

— Да, вдигането на камънаци не ни е навредило — отвърна Одел. — Когато се върна вкъщи, разораването на нивите ще ми се струва като детска игра.

— Тези стени не могат да ни спрат, Кристен — сериозно каза Отер. — Но няма смисъл да ги събаряме, ако нямаме секира, та първо да разсечем веригите.

— За всичките тези седмици не съм видяла и една секира — замислено отговори тя. — В залата има под ръка всякакви други оръжия, но нито една секира. Няма де се изненадам, ако са заключени някъде, Отер. Саксонецът е изключително предпазлив.

— В такъв случай ни трябва ключът от вратата и веригите.

— Знаете ли в кого е? — попита тя.

— В стария зидар. Нарича се Лаймън.

Тя си го спомни, но не го бе виждала, откакто я бяха отделили от мъжете.

— Не идва в замъка. Трябва да живее извън имението.

Разочарование обхвана всички. Господи! Всичко беше така несправедливо! Отер я погъделичка под брадичката.

— Хайде сега, братовчедке, не се измъчвай. Все ще намерим някакъв начин. Те свикват с нас. Рано или късно някой от тях ще допусне грешка и ние ще имаме своя шанс.

— И с мене свикват, но все още не ми се доверяват. — Тя се намръщи. — Днес за пръв път ме пускат извън замъка.

— Бярни ухажва оная слугиня Едреа. Смяташ ли, че ще може да бъде убедена, ако той успее да спечели чувствата й?

Очите на Кристен се разшириха и тя се разсмя.

— Господи! Помислили сте за всичко. Но наистина тя изглеждаше разочарована, че този път няма да носи храната ви. — Кристен се обърна към Бярни. — Как се ухажва едно момиче, като не знаеш езика му?

Той палаво се усмихна:

— Торолф ме учи на думите, които ми трябват.

— А, онези думи.

— Тя свободна ли е да идва и да си отива? — отново попита Отер.

— Да, струва ми се. Но знам твърде малко за нея, тъй че не мога да ви кажа дали ще ви помогне — дори заради Бярни. Всички слуги се страхуват от мен и почти не ми говорят с изключение на една старица, Еда, но тя е много вярна на господаря си. Все пак ще се опитам да поговоря с Едреа и да разбера дали изпитва някакви чувства към Бярни. Ако не друго, поне мога да й кажа какъв добър, верен и праведен съпруг е той.

Като каза това, Кристен отново се усмихна, защото всички знаеха какъв женкар е младият викинг. Все пак той беше най-красивият сред приятелите й. Ако някой от тях можеше да спечели сърцето на младото момиче и да я накара да предаде собствените си хора, това беше Бярни.

Те продължиха да я засипват с въпроси. Искаха да знаят кои бяха младите лордове, дошли да ги оглеждат преди един ден. Изненадаха се, като разбраха, че единият от тях е кралят на тези саксонци и че той гостува за известно време в Уиндхърст. Наложи й се да им го опише до последната подробност; той би бил идеалният заложник, ако някога се приближеше достатъчно близо до тях. С Алфред Уесекски в ръцете си те можеха да искат собствената си свобода, както и нейната. Това би бил по-лесният начин.

Но, макар да им направи услуга, като им каза всичко, което знаеше, Кристен се съмняваше, че нейният саксонец щеше да допусне своя крал толкова близо до тях. Ройс проявяваше лекомислие, когато ставаше въпрос за самия него, но никога не би го направил, ако това засягаше Алфред.

Най-накрая тя ги смъмри, задето са оставили храната си да изстине и те взеха лошо издълбаните паници, които им бяха оставени за ползване и от които храната се пълнеше с трески. Само Торолф не взе своята. Той дръпна Кристен до себе си, накара я да се облегне на стената и преплете пръсти в нейните, а ръката й положи на сгънатото си коляно.

Не гледаше в нея. Погледът му бе отправен навън през отворената врата. Отер нарочно не я бе попитал как я кара, защото добре виждаше, че тя е добре — телом и духом. Торолф далеч не изпитваше такава неохота да зачеква деликатни теми. Той премина право на въпроса.

— Вярно ли е онова, което ми каза саксонецът? Харесваш ли го?

Ройс беше техен враг. Беше ги поробил всичките. Кристен знаеше какво си мисли Торолф. Как можеше да я разбере той, когато тя сама не се разбираше?

Кристен също не се опита да увърта.

— Когато го погледна цялата се изпълвам с едно чудесно чувство. Това не ми се е случвало никога преди, Торолф.

— Би ли го взела за мъж?

Тя се усмихна мрачно, но Торолф не забеляза усмивката й.

— Аз да, но той няма да ме вземе.

Пръстите на Торолф лекичко стиснаха нейните.

— Боях се, че не го разбираш, че очакваш той да те уважава.

— Не съм си загубила ума заедно със… Зная точно какво мога да очаквам. Сега той ме харесва достатъчно, но…

— Сега?