Ройс престана да се пита дали това бе той. Вниманието му бе привлечено от неговия противник, който стоеше само на няколко фута от него. Беше едър мъж, може би дори един-два инча по-висок от Ройс. Мощните му крака бяха разтворени, плътно покрити с кожа, а единствената му защита, освен конусовидния шлем, бе дългата човка, която се спускаше от него и скриваше по-голямата част от лицето му. Мускулите му, плоски на стомаха, изпъкваха на гърдите му. Ръцете му бяха като месести дънери. Около китките си имаше широки златни гривни, украсени с драконови змии. Огромният му щит бе покрит с кожа, с двуинчов шип в центъра. Двуострият му меч бе едно от най-красивите и майсторски изработени оръжия, които Ройс бе виждал някога, с богато гравирана и инкрустирана със злато и сребро дръжка.
Ройс видя всичко това само с един бърз поглед. Фактът, че мъжът излизаше срещу него с голи гърди, бе жест на презрение, който той не можеше да отмине. Ройс извика Алдън да му помогне да свали ризницата си.
— Ти да не си луд? — поинтересува се Алдън.
— Не. Ако съм в ризница, той ще има преимущество. Не мисля, че ще е лесна работа, братовчеде. Нямам намерение да му предоставям никаква преднина.
Откъм викингите се дочуха одобрителни възгласи, когато Ройс оголи собствените си гърди. Противникът му бе останал на мястото си и му бе позволил да го стори. Алдън връчи меча и щита обратно на Ройс, който се приближи към мъжа, когото трябвате да убие. Ройс замръзна, като видя сините очи, който го наблюдаваха втренчено изпод човката на шлема. Той силно изруга и отстъпи назад. Изруга отново и захвърли меча си на земята между тях.
Гарик също свали вдигнатия си меч.
— О, Тор! Тя не ти е казала, нали?
— Не мога да се бия с теб! — гневно изръмжа Ройс. — Това ще я съсипе!
— Това ли е единствената причина?
Тонът бе обиден. Ройс не можеше да сбърка презрението към страха. Той едва не вдигна меча си от земята. Но измъченото лице на Кристен изплува в съзнанието му и той стисна юмруци, за да се пребори с моментния си импулс.
— Изпратете ми някой друг — скръцна със зъби Ройс. — Изпратете мечока, дето стои до жена ти.
— Не! Брат ми не е във форма, за да се срещне в двубой с мъж с твоя ръст и твоята младост, макар че не би го признал. Или ще се биеш с мен, или изобщо няма да се биеш. Дъщеря ми не ли ти каза и какво ще стане, ако откажеш да се биеш срещу мен?
— Каза ми!
— Тогава вдигни меча си, саксонецо. Знаеш, че нямаш избор.
— Сигурен ли си, че ти самият не си прекалено стар за това? — подигра се Ройс. — Упражнявам бойните си умения всеки ден, за да съм готов да посрещна вашите събратя даните. А освен това разбрах, че ти си само един търговец.
— О, не! — гръмко се изсмя Гарик. — Вече съм истински предизвикан. Имаш една секунда да вдигнеш меча си, преди да започна да те кълцам на филийки, малкия.
Ройс се хвърли към меча си, претърколи се с него и скочи на крака от лявата страна на Гарик. Действително му бе дадена само обещаната секунда, преди първият удар да се стовари върху меча му. Още преди да успее да намери стабилна опора за краката си, го последваха и други.
Брена бе права. Бащата на Кристен наистина искаше живота му. Нямаше никаква пролука в атаката му. Сипеше удар след удар и изтикваше Ройс назад през двора. Никой от даните, срещу които Ройс бе вадил меч, не бе проявявал такава безпощадност. Но от друга страна, никой от даните не бе имал и такава мотивация. Преди всичко Ройс се биеше с разярен баща и чак тогава с викинг. Караха го да плати за всеки час, който бе прекарал с Кристен в леглото си.
Кристен стоеше като статуя на прозореца на втория етаж и наблюдаваше битката, която се водеше долу. Бе истинско мъчение да гледа и въпреки това тя не можеше да откъсне очи. Вече на няколко пъти, когато изглеждаше, че Ройс няма да успее да вдигне щита си навреме или пък се подхлъзваше, а острието на баща й минаваше на някакви си инчове от него, сърцето й падаше в петите. Най-сетне и мечът на Ройс започна да прави вдлъбнатини по щита на баща й.
Сега стояха един срещу друг като гранитни блокове и си разменяха удари като с ковашки чукове — удар за удар. Устната на Кристен се разкървави там, където я бе прехапала, за да не закрещи. Колко ли щяха да издържат така? Колко преди…
Силата на последния удар запрати Ройс на земята. Гарик се завъртя надясно, откъм по-удобната си страна, но Ройс преплете крака в неговите и Гарик също се свлече на земята. Ройс се изправи по-бързо. Гърдите на викинга останаха открити за меча му. Той не удари. Вместо това заби меча се в земята и захвърли шлема си.
— Край! — изръмжа той. — Можех да те убия!
Гарик се изправи по-бавно. Той опря върха на меча си в гърдите на Ройс и остана така известно време. След това и той заби меча си в земята. Гарик също запрати шлема си настрани и разтърси буйната си златиста грива.
— Да, и двамата сме глупаци, ако продължаваме, защото и аз не мога да те убия. Но, колкото до това, не изпитвам никакви угризения.
Юмрукът се стовари върху челюстта на Ройс и го просна по гръб на земята. Но той бързо се претърколи и с мощен тласък заби рамото си в корема на Гарик. Битката все още бе ожесточена, но с юмруци вместо с мечове.
На горния етаж Кристен се разплака от облекчение. От другата страна на двора Брена се извърна, за да скрие собствените си сълзи. И двете жени се усмихнаха. Вече бяха сигурни, че мъжете им ще останат живи. Викингите не обърнаха особено внимание на променените условия на двубоя. Те все така окуражаваха техния човек, както и саксонците срещу тях — своя.
Измина много време, преди двубоят да приключи. Когато свършиха, на Ройс не му бе останала душа дори да повдигне глава от земята. Гарик, все още на колене, бе приветстван като победител точно преди се стовари напряко върху Ройс. Дворът утихна. Възможността и двамата да оживеят не бе коментирана. Кристен не им остави никакво време за това. Тя изтича към повалените бойци и даде нареждания и двамата да бъдат внесени в замъка. Когато никой от саксонците не помръдна, за да изпълни заповедта й, тя яростно прониза Алдън със свиреп поглед.
— Не ме карай да съжалявам, че ти простих, саксонецо. Накарай ги да се раздвижат!
Той го стори и Кристен побърза да вдигне един от захвърлените на земята мечове, когато чичо й и останалите викинги започнаха да се приближават. Тя се изправи срещу Хъг и размаха меча пред себе си.
— Край, чичо Хъг — разгневено го предупреди тя. — Сега ще се омъжа за този саксонец и тежко на всеки, който дръзне да ме спре. Той се би за правото да иска мир. Дай му го.
Хъг отметна глава назад и мощният му смях отекна в двора. Той плесна Брена по задника и тя се запрепъва напред от удара.
— Каквато майката, такава и дъщерята, а Брена? Один да ни е на помощ на всички нас, ако това е новата порода женски, които развъждаме по нашите брегове.
Брена се извърна и свирепо изгледа девера си.
— Идиот! А как мислиш, дали щеше да оцелее тук, ако не я бях научила как? Дай й отговора, който тя очаква, Хъг!
Хъг се усмихна на племенницата си.
— Да, твоят мъж се би добре. Заслужава да получи мир.
— И всички ще си тръгнете?
— Не и докато не те видя женена, както се полага.
Кристен се ухили, после избухна в щастлив смях и се хвърли в могъщите обятия на чичо си.
ГЛАВА 44
Днес Ройс успя да се пораздвижи. Болките му също бяха намалели. Но той все още не смяташе, че е готов да се вдигне от постелята. Бяха изминали три дни и състоянието му се подобряваше, но никога в
