живота си не се бе чувствал така зле. Известно време му се струваше, че всяка костица в тялото му е потрошена. Кристен бе направила стегната превръзка на гърдите му, за да намести счупените ребра.
Но нямаше нужда да става от леглото, за да разбере какво става в замъка. Струваше му се, че не е останал човек в Уиндхърст, който да не е минал през стаята му. Неговите хора — за да видят как я кара, хората на Кристен — за да се запознаят с мъжа, който щеше да се ожени за красивото, русокосо цвете на Норвегия — тяхното цвете.
Даръл влизаше най-често от всички. С толкова много викинги в нейния замък състоянието й бе на ръба на истерията. Алдън се забавляваше с всичко. А Меган, това удивително дете, благоговееше пред гостите и им се възхищаваше. Веднъж дори бе дошла, за да му съобщи развълнувана, че чичото на Кристен, Хъг, й е обещал да й покаже неговия викингски кораб. Настъпилата благодарение на Кристен промяна в сестра му беше истинско чудо. Но от друга страна, заядливката бе променила и самия него.
Понякога се питаше дали съдбата не поправи някаква своя грешка — бе отнела първата му любов при нападение на викингите и му бе изпратила Кристен при друго. Тя определено бе успяла да го излекува и да запълни празнината, с която бе живял през всичките тези години. Вече рядко мислеше за Рона. Когато се опитваше да извика образа й в съзнанието си, виждаше сини очи и развяна тъмноруса коса. И Кристен го обичаше. И то след всичко, което бе преживяла заради него. Това никога нямаше да престане да го удивлява.
Единственият човек, който не бе идвал в стаята му да го види, бе бащата на Кристен. Брена с полуусмивка му каза, че и Гарик още не е в състояние да става от леглото си. Това признание оправи настроението му, защото той искрено се надяваше Гарик да страда точно толкова, колкото страдаше и той. Човекът бе поискал кръвта му и Ройс бе плюл цели локви от нея. Можеше да чака чак до второ пришествие, преди отново да се изправи лице в лице с безжалостния викинг.
Второто пришествие настъпи след три дни. Поне така се чувстваше Ройс. Кристен се втурна в стаята, за да го предупреди, че баща й идва. Само секунди след това Гарик влезе. Ройс скри главата си под възглавницата. Кристен се изкикоти и му я взе. Гарик Хаардрад изпълни вратата.
Ройс бе виждал величественото тяло в действие, но сега му се предоставяше възможност наистина да огледа мъжа. Не изглеждаше достатъчно възрастен, за да има син, който беше само пет или шест години по-млад от Ройс.
Мисълта, че е бил напердашен от човек, почти два пъти по-възрастен от него, изобщо не се отрази добре на Ройс. Да не говорим за това, че Гарик бе търговец — човек, който по правило би трябвало да е поомекнал с годините. А което бе още по-лошо, той пръв се бе изправил на крака. Ройс си знаеше силата. Човек на годините на Гарик би трябвало да остане прикован на легло поне още две седмици.
Но въпреки това той стоеше пред него — здрав, прав, само с няколко следи, свидетелстващи за битката: струпей на устната, оток от натъртване, който още си личеше на бузата и лека, разнасяща се синина под едното око. Ройс съжали, че не бе имал възможност да види окото му, когато още е било синьо- черно и подуто. За Бога! Чак се възмути от бързото възстановяване на викинга.
Гарик бе облечен в кожена туника без ръкави и дълги прилепнали по краката гамаши. Ботушите му от мека кожа стигаха до коленете му и бяха осеяни със злато. Туниката му също бе пристегната на кръста със верижка от златни халки. Всъщност със златната си тока с размерите на юмрук на колана си, със златните си пръстени, покрити със скъпоценни камъни, които намигаха от пръстите му, с масивния златен медальон на гърдите си и със златото, което покриваше китките му, Гарик представляваше истинско ходещо съкровище.
Ройс се вцепени от ужас. Откри, че се страхува не от богатството и силата, които се излъчваха от тялото на Гарик, а от мрачното му лице. Това беше бащата на Кристен. Само една негова думичка и Ройс можеше да я загуби.
Нищо, че сватбеното тържество бе започнало преди самата сватба и в отсъствието на щастливите младоженци. Всъщност то бе започнало още в дена на двубоя, защото чичо Хъг бе заявил, че трябва да отплават за дома преди зимата и че не могат да си позволят да чакат, докато Ройс се възстанови. Така че те запразнуваха предварително, тъй като викингските празненства бяха дълги и предразполагащи, инак Кристен нямаше да може да почувства, че е била оженена както трябва. Така заяви Хъг.
Това бе накарало Ройс да сметне, че въпросът е уреден. И все пак, сега, като гледаше бащата на Кристен, той разбра, че това съвсем не е така. Все още му трябваше благословията на този човек, а с вида си Гарик не вдъхваше големи надежди.
Фактът, че Кристен се усмихваше, посмекчи надигащата се у Ройс паника. Щом тя не виждаше нищо нередно в строгото изражение на баща си, то може би той се престараваше в притесненията си. В края на краищата не познаваше баща й. Възможно бе той винаги да изглежда така неумолим.
Брена влезе след Гарик и лекичко го побутна навътре в стаята. Тя заобиколи от другата страна на леглото и седна до Кристен. Сивите й очи огледаха Ройс, който лежеше вдървено в леглото. Брена също изглеждаше сурова.
— Разбирам, че сигурно ти харесва дъщеря ми да те глези, Ройс, но което е достатъчно, е достатъчно — с явно неодобрение каза Брена. — Щом мъжът ми може да се изправи на крака, значи можеш и ти. Днес ще видя Кристен омъжена.
Смарагдовите му очи се вдигнаха към викинга, за да види дали той няма да опровергае това твърдение. Това не стана. Ройс си отдъхна. Дори се върна предишният яд, който изпитваше към мъжа.
Ройс успя да седне без нито една болезнена гримаса.
— Просто проява на вежливост, мадам. Не исках съпругът ви насила да става от леглото, за да присъства на сватбата.
— Ройс! — стаи дъха си Кристен.
Брена се ухили и понечи остроумно да му го върне, но съпругът й осуети намерението й.
Гарик отметна глава назад и се разсмя.
— Сериозно ли говориш, саксонецо? Ако знаех, че това е единственото ти извинение, щях още дълго да оставя жена ми да ме глези.
Сега беше ред на Брена да затаи дъха си. Кристен се изкиска.
— Какви опашати лъжи! Какво да ги правим, а майко?
— Не знам какво ще направиш ти — отвърна Брена, — но ако баща ти не внимава за езика си, ще се озове обратно в леглото.
— Нали току-що станахме, ненаситнице — с вълча усмивка отвърна Гарик, — но ако искаш да се върнем…
Кристен забеляза, че майка й се изчерви и смъмри Гарик:
— Моля те, татко. Ройс не разбира закачките ти. Шокираш го.
— Ако наистина го шокирам, ще трябва да му се извиня, задето го напердаших. Но мога да се закълна, казаха ми, че през цялото лято си споделяла леглото му.
Сега Ройс наистина бе шокиран. Той забеляза, че по бузите на Кристен изби червенина и собствените му страни пламнаха. Духовитостта на Гарик се бе изпарила. Внезапно той бе станал твърде сериозен. Ройс разбра откъде идваха непостоянните и изменчиви настроения на Кристен.
— Направи всичко възможно да ме убиеш заради това — остро напомни на викинга Ройс. — Ако все още искаш да…
— Не ставай глупак — сряза го Гарик. — Не можех да те убия, след като Брена ми каза какво изпитва към теб дъщеря ни.
— Можеше да кажеш на Торолф да ми каже това! — извика Кристен.
— Та да го кажеш на саксонеца? — Гарик поклати глава. — Не, Крис, трябваше да стане така, както стана, за да бъдат всички доволни. Но той си заслужава боя.
Брена въздъхна.
— Баща ти забравя собствената си младост, мила. — Тя многозначително изгледа Гарик, преди да се усмихне на Кристен. — Но от друга страна, той винаги е неразумен, когато става въпрос за теб. — Брена отиде до Гарик и взе ръката му. — Проблемът не е в това, че сте спали заедно, а в това, че не сте се оженили преди това. И двамата сме против това и затова ще се погрижим грешката да бъде поправена.
Ройс трябваше да чуе потвърждение и от бащата на Кристен.
— Имам ли вашата благословия?
