— Ни най-малко, мис. — Ар Джей поклати глава. — Доведох свещеника, който чака в гостната, за да каже брачните клетви. Той с радост изпълни молбата ми да дойде тук, тъй като вече бе чул, че вие двамата живеете под един и същ покрив, без присъствието на благоприлична компаньонка.
При този обиден намек страните на Каси пламнаха, но само след секунда всичката кръв сякаш се оттегли от лицето й. Те смятаха да заставят насила Ейнджъл да се ожени за нея. Но никой не би могъл да принуди мъж като него на подобно нещо. Той ще побеснее и ще ги изпозастреля всичките, без да му мигне окото в мига, в който се докопа до оръжието си.
Да върви по дяволите този Фрейзър! Беше казал, че баща му ще остане страшно доволен, след като онзи път му заяви, че е сгодена за Ейнджъл. Сигурно той му бе подхвърлил идеята за сватбата. Каси му хвърли унищожителен поглед, но той най-невъзмутимо й се ухили.
— Та нали вие ни казахте, че сте сгодени, мис Каси? — намеси се Фрейзър. — А обикновено годениците се женят, не е ли така?
Собствената й лъжа сега се обръщаше срещу нея. Фрейзър много добре знаеше, че е лъжа. Вероятно и Ар Джей се досещаше. Те само я използваха, за да си отмъстят и да я накарат да си получи заслуженото. Но тя нямаше да им позволи да изпълнят намеренията си. И то заради самите тях.
Страхуваше се да погледне към Ейнджъл, за да види как възприема този нов проблем, но бе сигурна, че той няма да каже нищо. Щеше да се разправи с тях без никакви угризения на съвестта, защото това, което Маккъли се опитваха да направят не бе законно.
И все пак тя не можеше да позволи да се стигне твърде далеч. Трябваше да измисли още една лъжа. А ако и това не помогне, просто ще откаже твърдо да им съдейства за брачната церемония.
Девойката се обърна към Ар Джей.
— Оценявам загрижеността ви, мистър Маккъли, но моята майка вече е планирала голяма сватба за края на януари. Поканени са над стотина гости. Никога няма да ми прости, ако проваля тържеството.
Възрастният мъж се ухили.
— Няма нужда да разочароваш майка си. Никъде не е казано, че не можеш да се омъжиш два пъти за един и същ мъж.
Каси стисна зъби.
— В такъв случай ще почакам, докато се върне баща ми, за да ме предаде на младоженеца.
— Можеш да имаш още една сватба, когато Чарли се върне, но сега няма да разочароваме свещеника, още повече, че е изминал целия този път, за да дойде дотук. Аз ще те предам на младоженеца, момичето ми. За мен ще бъде голяма чест.
При тези думи Каси избухна.
— Чест, как ли пък не! Аз няма да се омъжа само, за да задоволя неуместното ви чувство за отмъщение, Ар Джей Маккъли. Само ако си отворите очите, ще видите, че Клейтън и Джени искат да бъдат заедно. Единствено вашата свадливост не им позволява да се съберат и същата тази опърничавост ви е довела днес тук. И какво смятате да направите сега? Да ме застреляте?
— Е, мога да го направя — отвърна Ар Джей, замисли се и кимна в посока зад нея. — Но най-вероятно ще застрелям него.
„Него“ беше Ейнджъл и мисълта да бъде застрелян вледени кръвта във вените на Каси. Той все още не бе казал нищо, а тя не можеше повече да избягва да го гледа и извърна глава към него. Ала това се оказа грешка и видът му я изплаши много повече, отколкото думите на Маккъли. Ейнджъл беше побеснял и поради някаква причина целият му гняв бе насочен към нея. Не, не поради някаква причина. За всичко бе виновна тя и той с право я изпепеляваше с погледа си.
Девойката отново се извъртя, изплашена до такава степен, че бе готова да моли Ар Джей да се откаже от намерението си. Но Ейнджъл не й даде тази възможност. Той приближи до кабриолета и я свали долу. Никой не се опита да го спре.
— По-добре да свършваме с всичко това, Каси. Все едно е дали ще се оженим един, или три пъти.
Тонът му бе спокоен, а лицето му отново бе придобило обичайния си невъзмутим вид, но това не можеше да я заблуди. Тя бе видяла гнева му и краката й се забиха в земята, когато той понечи да я поведе към къщата. Ала въпреки съпротивата й, най-после стигнаха до къщата, следвани по петите от Маккъли. Свещеникът наистина ги очакваше в дневната.
Последната й надежда. Трябваше само да му каже, че двамата с Ейнджъл са принудени да сключат този брак…
— Няма да казваш нищо друго, освен „съгласна съм“ — изсъска Ейнджъл в ухото й. — Разбра ли ме?
Тя се втренчи смаяно в него, не можейки да повярва, че той се отказва. Може би, защото колкото по- скоро свърши церемонията, толкова по-бързо ще може да си вземе оръжието и тогава адът щеше да се стовари върху къщата. Надяваше се преди това да позволи на свещеника да си тръгне. В този момент не изпитваше никакви топли чувства към семейство Маккъли. Горката Мария, как ли ще почисти къщата от кръвта…
— Разбра ли ме? — повтори Ейнджъл. Младото момиче кимна. И защо трябваше да я е грижа за кървавата баня, която се очертаваше? Първо трябваше да се омъжи, нещо, което всъщност стана съвсем бързо и безболезнено. Дори една малка и луда част от нея съжаляваше, че всичко не е наистина. Да, луда бе точната дума. Изтръпна и стомахът й се сви на топка, когато си помисли какво ще направи майка й, когато разбере за тази сватба под дулата на оръжията… Разбира се, за целта трябваше да е жива, а тя не бе сигурна, че ще оцелее след тази нощ.
Ар Джей се смееше, докато извеждаше свещеника навън. Морган не влезе във всекидневната, за да чуе брачните клетви, въпреки че Каси чу сърдития му глас в коридора, преди да излезе заедно с баща си. Ричард също не изглеждаше доволен. По-скоро изглеждаше смутен и притеснен. Умен мъж. Ала щеше да бъде по-умен, ако бе взел револвера на Ейнджъл със себе си, но той го бе измъкнал от колана си и го бе оставил на масичката в коридора. Каси се надяваше, че ще размисли преди да си тръгне.
Но Фрейзър, този чудат негодник, продължаваше да се взира ухилен в новобрачната двойка, сякаш бяха длъжни да споделят веселото му настроение и задоволство. За щастие Ейнджъл не му обръщаше никакво внимание. Той приближи до прозореца, за да види как останалите потеглят. Ала Каси не можеше да пренебрегне Фрейзър. Нахалникът продължаваше да се хили широко насреща й и това искрено я възмути.
Така че тя приближи до Фрейзър и с две ръце го избута от стаята към предната врата.
— Сега щастлив ли си? — изсъска гневно девойката. — Ако Ейнджъл не те убие заради всичко това, аз ще го направя.
— Какво толкова е станало, Каси? — имаше наглостта да попита Фрейзър. — Баща ми е доволен, а ти можеш да анулираш брака. Не виждам някой да е пострадал.
— Може и да пострада, глупако, тъй като Ейнджъл няма да приеме нещата по този начин! А сега се махай от къщата ми!
Каси с удоволствие затръшна вратата зад гърба на Фрейзър, но когато се обърна към масичката в коридора, видя, че в крайна сметка Ричард не се е оказал толкова умен. Беше оставил револвера на Ейнджъл. Тя го взе и се огледа за място, където можеше да го скрие, но не видя нищо подходящо. Накрая го пъхна под палтото си. Внезапно осъзна, че дори не си го бе свалила за сватбата.
В гърлото й се надигна смях, но Каси го преглътна с тиха въздишка.
— Каси?
Сърцето й подскочи в гърдите при звука на гласа му, идващ откъм дневната. Не бе готова за разговор. Утре ще обсъдят анулирането. Тази нощ револверът му не бе единственото нещо, което трябваше да бъде скрито.
Без да му отговори, девойката се втурна нагоре по стълбите и се заключи в стаята си.
ГЛАВА 21
Понеже тази вечер Каси не слезе за вечеря, Емануел й качи една табла в стаята. Мария бе надминала себе си, приготвяйки няколко от любимите ястия на Каси. Е, имаше време да сготви, защото в крайна сметка не й се наложи да чисти къщата от кръв. Икономката или бе чула, или се бе досетила какво става. Но Каси почти не се докосна до вкусните лакомства.
