— Нима си загрижена, Каси? За един безчувствен убиец като мен? Трогнат съм.
Каси не разбираше какво става. Само преди минути си бяха разменяли остри реплики, а сега той й говореше с дрезгав и приглушен тон, който я хипнотизираше. Някъде в замъгленото й съзнание проблесна мисълта, че не изглеждаше никак трогнат. По-скоро изгладнял, а очевидно менюто му за днешния ден бе именно тя.
Трябваше да го спре. Но когато устните му бавно се впиха в нейните, всичките й мисли излетяха от главата. Всъщност остана само една — колко невероятно вълнуващо бе да почувства отново вкуса на устните му върху своите.
Но това бе нищо в сравнение с усещането, че сякаш костите й омекнаха, а дробовете й останаха без въздух. Младото момиче подпря ръце на вратата, за да не се свлече на пода, но това не й помогна и тя се вкопчи в раменете му. Сега бе по-добре, но все още й се струваше, че всеки миг ще се озове на пода, особено, когато долната й устна бе нежно всмукана от неговата.
В гърлото й се надигна стенание, пръстите й се забиха в мускулестата му плът. Той изглежда разбра състоянието й и я притисна с тялото си до вратата, за да не падне, а устните му се впиха още по-настойчиво в нейните. Наистина имаше нужда от опората му, защото когато езикът му се преплете с нейния, в гърдите й се надигна вихрушка от чувства, които заплашваха да я оставят бездиханна.
Каси му отдаде устните си с цялата си невинност. Откликът му бе толкова бърз и страстен, че я изпълни с чувства, които не разбираше напълно. Страхът бе едно от тях, тъй като тя бе изплашена, че не можеше да контролира това, което се случваше, нито пък собствената си реакция. Ейнджъл изохка и Каси усети как той я повдига. Краката й се залюляха във въздуха, гърдите й се притиснаха о неговите, а целувката му стана дива и необуздана. Никога досега не бе изпитвала подобно нещо.
Страхът обаче взе връх над останалите чувства и тя го отблъсна. Той веднага я пусна. Каси се свлече до вратата, едва успявайки да си поеме дъх. Ейнджъл не откъсваше поглед от нея и тя усети, че той сякаш се бори с нещо силно и първично, а Каси го чакаше затаила дъх, без да е сигурна дали иска да спечели тази битка.
— Този път няма да се извиня — рече накрая младият мъж. — Ако отново дойдеш в стаята ми, ще реша, че искаш да довършим започнатото и да бъда проклет, ако не го направя!
Тя не се престори, че не разбира. Треперещите й пръсти с мъка завъртяха дръжката на вратата, но най-после излезе от стаята.
Ейнджъл остана загледан в затворената врата. Сетне удари гневно юмрук в масивното дърво. От устните му се изтръгна силен стон, когато контузената му и подута ръка започна болезнено да пулсира. Но това не бе единствената част на тялото му, която болезнено пулсираше.
Защо й позволяваше да го възбужда по този начин? Да й позволява ли? По дяволите, едва ли можеше да направи нещо за това и накрая си го призна. Жадуваше да научи мис Касандра Стюарт да не бъде толкова благоприлична и морална. И ако останеше достатъчно дълго наоколо, нищо чудно и да успееше.
ГЛАВА 19
Това я измъчваше цяла седмица, но Каси най-после стигна до някакъв приемлив извод — Ейнджъл я бе целунал, защото й бе ядосан. Сигурно е бил твърде разстроен от временната неспособност да използва дясната си ръка. Вероятно я обвиняваше и за сбиването си с Морган.
Това наистина имаше смисъл и напълно се покриваше със заплахата, която й отправи в деня, когато го настъпи по крака. Тогава не го бе възприела сериозно, но Ейнджъл й каза, че му е задължена и възнамерява да я накара да изплати дълга си с целувка. Сегашният му гняв към нея навярно му бе напомнил за онзи път и той е решил да изпълни заплахата си. В крайна сметка как иначе можеше да й отмъсти? Не би я предизвикал на двубой, нито пък щеше да си тръгне, тъй като не бе дошъл в ранчото заради нея, а заради неизплатения си дълг към Левис Пикънс.
Всичко дотук звучеше напълно разумно. Това, което нямаше смисъл, бе предположението, че той я желае. Мъжете просто не я желаеха, така беше. Дори онези двамата, които можеха да се смятат за нещо като ухажори у дома й в Уайоминг, не бяха показали с нищо, че я желаят. Това, което ги интересуваше бе ранчото на майка й, красивата къща и голямото стадо. Морган беше по-различен, но тя твърде скоро разбра, че и неговите чувства са били само преструвка, че и той също като другите е желаел богатството й.
Но никой не можеше да оспори факта, че двамата с Ейнджъл имаха дълбоки различия и чести спречквания още от самото начало. Той не се интересуваше от ранчото, така че това едва ли би могло да го изкуши. Като се замисли, Каси реши, че не бе обърнала особено внимание на онова, което се случи през нощта, когато Слейтър се вмъкна в стаята й и се нахвърли върху нея. Тогава бе облечена по нощница с разкъсана предница и сама се бе притиснала към Ейнджъл. Той сигурно си е помислил, че тя си проси целувка и се е почувствал задължен да й я даде. Нима тя не бе решила, че поведението й през онази нощ бе изключително разпуснато? Не бе дооценила и състоянието на Ейнджъл през нощта, когато се прибра пиян след боя с Морган. Тогава сигурно изобщо не е бил на себе си и не е разбирал какво приказва.
Сякаш да потвърди заключенията й от онази последна целувка, Ейнджъл не й каза нито дума за това и се държеше така, като че ли нищо не се бе случило. Когато го срещнеше се държеше грубо и невъзпитано и винаги бе мрачен и в лошо настроение. Разбира се, Каси се стараеше всячески да го избягва и дори смени часовете си за хранене, за да не минава покрай него в коридора на път за трапезарията, докато той отиваше към кухнята.
Бедата бе, че на няколко пъти Каси се улови, че й се иска да греши. Това бе пълна глупост, но нищо не можеше да направи. Нито пък можеше да спре да мисли за онази последна целувка и да изпитва съжаления, че накрая се бе изплашила. Ако не го бе отблъснала…
Бе напълно объркана от смесените и непознати чувства, които се бореха в сърцето й. Имаше нужда да поговори с някой, който да й помогне да оправи тази бъркотия. Ако бе у дома щеше да се довери на Джеси Съмърс. Тук най-близката й приятелка бе Джени, но дори и да можеше по някакъв начин да си поговори с нея, тя бе прекалено млада, за да й даде разумен съвет. По дяволите, та Джени също се нуждаеше от помощ повече и от Каси!
За огромна изненада на Каси Джени Катлин се появи този следобед. Младата й приятелка изглеждаше ужасно, русата й коса бе сплъстена и разрошена, сякаш бе тичала по целия път до ранчото, а дрехите й бяха измачкани, като че ли не ги бе сменяла цяла седмица. Бък не бе преувеличил ни най-малко. Сините очи на Джени бяха зачервени и подути.
Каси я въведе във всекидневната и се опита да я настани удобно върху дивана, но безуспешно. Само след секунди Джени скочи на крака и започна да кръстосва стаята, подобно на затворено в клетка животно.
След всички нещастия, които самата тя бе причинила, Каси се чувстваше доста неловко и не се сещаше какво да каже на момичето.
— Съжалявам — бе единственото, което можа да измисли. Помълча и повтори още веднъж баналната фраза, но Джени само махна презрително с ръка, спря до прозореца и нервно погледна през него.
Каси се досети какво я измъчва.
— Майка ти не знае, че си тук, нали?
Гостенката й поклати глава и отново започна да крачи из стаята.
— Изчаках, докато двамата с Бък заминат за града.
— Много ли ти е сърдита майка ти?
— Гледа ме така, сякаш съм й забила нож в гърба.
Каси трепна, но побърза дай напомни:
— Но ти знаеше, че няма да бъде никак лесно.
— Знаех.
— Тогава какво има?
Джени сложи ръка върху корема си, а след това избухна в сълзи. Каси не можа да схване жеста й.
— Кажи ми, Джени!
Младото момиче обви с две ръце корема си и простена:
