сега никак не искаше да се показва пред хората по време на църковната служба, при това сломена, със сведени рамене и зачервени очи.
Каси бе доволна, че й бе спестено подобно мъчение, но в същото време се ядоса на Ейнджъл, който й заяви, че така или иначе няма да й позволи да отиде на църква, тъй като не бе в състояние да я придружи. А което бе още по-лошо, даде да се разбере достатъчно ясно, че не й вярва и няма да я изпусне нито за миг от погледа си. Ейнджъл бе сприхав и раздразнителен, така че тя предпочете да не спори с него.
Всъщност през този и през следващия ден той не напусна леглото си. Единственият път, когато Каси се отби да го види как е, той се държа толкова отвратително, че тя повече не се появи в стаята му. Пращаше Емануел да му носи храната.
Но след като и на третия ден Ейнджъл не слезе долу за закуска, Каси започна да се безпокои, че може би има някои по-сериозни рани, за които не й бе споменал и които тя не бе забелязала. Обаче, когато почука на вратата на стаята му и получи позволение да влезе, го завари напълно облечен да се упражнява във вадене на револвера от кобура на кръста си. Той не прекрати заниманието си заради нея, така че девойката търпеливо го изчака да й обърне внимание. Ейнджъл на два пъти изтърва револвера, при което от устата му изригнаха отвратителни проклятия. Накрая благоволи да й обърне внимание.
— Е?
Сърдитият му тон би трябвало да я накара да си излезе, но вместо това тя попита:
— Счупена ли е?
— Кое?
— Ръката ти.
— Не, само няколко наранени и натъртени кокалчета. Маккъли има камък вместо брадичка.
Тя подмина без коментар последната му забележка.
— А не трябваше ли да изчакаш да оздравеят, преди да раздвижиш ръката си?
— Със съседи като твоите?
Саркастичният му тон показваше, че все още е в лошо настроение.
— Откакто говорих с представителите на едното семейство, те се държаха доста миролюбиво, дори можах да поговоря и със самия Ар Джей. Поне ме оставиха на спокойствие. — Последното й спечели мрачен поглед, но тя го изгледа начумерено, като добави: — Мислех, че изрично те помолих да не убиваш никого от тях.
— Нямам намерение да убивам когото и да било от тях, но това не означава, че не се нуждаеш от закрила. А без оръжието си не мога да те защитавам.
— О, не знам. Мейбъл Коуч — тя е от най-големите клюкарки в Коули — намина да ме види вчера и спомена, че ти си спечелил боя с Морган. Искаше да ми го съобщи в случай, че още не съм разбрала. Така че, според мен, можеш да се справяш отлично и без оръжие.
Самодоволният тон, с който изрече последното, й спечели още един кръвнишки поглед.
— Нямам намерение да се срещам с друг Маккъли, без да съм въоръжен. Веднъж ми е достатъчно. Освен това не мисля, че останалите са особено доволни от изхода на тази битка, така че очаквам още неприятности от тях. Според мен е въпрос само на време.
Каси се намръщи.
— Сигурно си прав. Ар Джей винаги е бил изключително горд, че никой наоколо не смее и да си помисли да се бие с някое от неговите момчета. Изненадана съм, че Фрейзър още не е довтасал да ни каже, че баща му е побеснял от цялата работа и не може да си намери място. Трябва да знаеш, че когато е ядосан, Ар Джей всява истински ужас. Когато за пръв път присъствах на едно от избухванията му, си помислих, че някой ще умре. Но след това разбрах, че само вдига пушилка. Както каза Фрейзър, неговият баща обича от време на време да изпуска малко пара.
— Няма значение. Иска ми се да не напускаш ранчото за известно време.
— Да не би този път да ме молиш?
— Каси…
— Няма значение — прекъсна го тя. — Предполагам, че не си толкова добър с лявата си ръка?
— Стрелям точно, но не съм много бърз с нея.
— Тогава не виждам какъв е проблемът, след като няма да участваш в престрелки, където е необходима бързина.
— Престрелките не стават по избор — отвърна Ейнджъл. — Но след като се отнася за теб, нямам намерение да рискувам. Така че ще останеш у дома. Заповядвам ти!
Каси мигновено се наежи.
— Не разбирам защо изобщо разговарям с теб? Ти не си само вбесяващ, но си и…
Ейнджъл я прекъсна, преди да се наложи да изслуша епитетите, с които тя възнамеряваше да го възнагради.
— Има ли по-особена причина за посещението ти, или си дошла само да ме дразниш?
Страните й пламнаха.
— Аз се трево…, не, вече няма значение! Вече не е важно.
Обърна си, за да си тръгне. Той я спря, преди да стигне до вратата. Този път тонът му бе съвсем различен и в него се усещаше известна нерешителност.
— Да не би ти дължа… още едно извинение?
Гърбът й се вдърви още повече.
— Точно сега със сигурност ми дължиш.
— Нямам предвид сега, а онази нощ.
Каси го изгледа замислено през рамо.
— Не си ли спомняш?
— Щях ли да те питам, ако си спомнях?
Възможностите, които бяха свързани с отговора на този въпрос, бяха доста и всяка една от тях се изписа на лицето й. Ейнджъл вътрешно простена.
— Всъщност — започна тя, но спря, явно променила намерението си, — не, не ми дължиш никакво извинение.
Да се пита какво бе направил или казал през онази нощ, щеше наистина да го подлуди, тъй като Ейнджъл наистина не си спомняше почти нищо, освен че бе отворил бутилката с уиски, която барманът му бе дал, за да притъпи болките му на път за вкъщи. Обаче нямаше намерение да я разпитва повече. И без това не обичаше да се извинява, още по-малко пък за нещо, за което изобщо не си спомняше. В крайна сметка вината си беше изцяло нейна. Ако всеки път, когато я видеше, тя не ставаше все по-хубава и по-хубава…
Дяволски му се искаше да разбере как го постига. Дори и в този момент, когато бе ядосан и на нея, и на онзи огромен глупак, бившият й ухажор, му се искаше да я сграбчи в прегръдките си и да я целуне. Но можеше да изброи доста причини, поради които не биваше да се поддава на чувствата, които тази жена събуждаше у него. Ставаше му все по-трудно да се съобразява с тях и точно сега му се искаше да запрати всички по дяволите.
— Ти наистина би трябвало да спреш с всичко това, Каси — изрече с провлачения си говор той и скъси разстоянието помежду им.
Тя заотстъпва назад, докато гърбът й не се опря във вратата.
— Какво?
— Да идваш да ме търсиш без основателна причина.
Предпазливото изражение на лицето й се смени с гневно.
— Имах съвсем основателна причина. Бях достатъчно глупава, да си помисля, че може би си ранен по- зле, отколкото изглеждаше.
Той приближи до нея, а тя се сви до вратата. Лицето й сега изразяваше пълно изумление и той я чу как тихо ахна, когато обхвана с длани страните й. Не можа да устои на желанието си да прокара палец по долната й устна. Тя бе толкова мека и податлива. Искаше да я смуче, да преплете език с нейния, а след това да смуче зърната на гърдите й, ако тя се съгласи. По дяволите, искаше му се да оближе всеки сантиметър от тялото й. За съжаление, едва ли щеше да му позволи.
Но продължи, докато тя все още бе смутена.
