В Льонеберя много обичаха да ходят неделен ден да пият кафе у църковния настоятел и затова във всички стопанства наоколо сигурно много са се зарадвали, когато пристигна писмото на майката на Емил, в което пишеше:
„Либезни Господжи и Гуспуда, аку искъти елати на настуятелско кафе у дома ф Ниделя.
Либезно ви канят
Алма и Антон Свенсон
Катхулт, Льонеберя“
Стана време да тръгват за черква. Таткото и майката на Емил потеглиха, защото първо трябваше да отидат на черква, разбира се, преди да става дума за настоятелско кафе.
А Емил пое послушно към Кроса-Мая, за да й предаде поръчението. Беше красиво утро и той си свиркаше радостно, когато сви по пътеката към колибата на Кроса-Мая, защото тя живееше в една стара хижичка сред гората.
Ако някога сте ходили из гората в Смоланд в някое ранно неделно утро през юни, тогава веднага ще си спомните колко е хубаво. Кукувиците кукат и косовете пеят, пътеката под босите ви крака е мека и слънцето грее топло по врата ви, вървите си и вдъхвате приятния мирис на борова смола и гледате белите цветчета на дивите ягоди по малките полянки. Точно това изпитваше и Емил и затова никак не бързаше, но най-сетне все пак пристигна в колибата на Кроса-Мая, която беше толкова ниска и сива, и схлупена, че едва се различаваше между боровете.
Вътре седеше Кроса-Мая и четеше Смоландски вестник, едновременно изплашена и доволна от нещо, което пишеше там.
— В Йончьопинг избухнал тифис! — заяви тя преди да каже добър ден на Емил и бутна вестника под носа му, за да го прочете и той. Наистина там пишеше, че двама жители на Йончьопинг заболяли от тежък тифус и Кроса-Мая доволно заклати глава.
— Тифис е страшна болест — каза тя. — А скоро ще дойде и в Льонеберя, ти мене слушай!
— Защо, как би могъл да дойде тук? — попита Емил.
— Докато ти си стоиш тук, той вече лети из цял Смоланд, като семената на глухарчетата — отговори Кроса-Мая, — Тифисни семена с килограми, и бог да е на помощ на човека, у когото пуснат корен!
— А какво е то, нещо като чумата ли? — попита Емил.
Кроса-Мая беше му разказвала за чумата, защото знаеше за всички болести и зарази, а чумата била нещо страшно, разправяше тя, и преди много време уморила почти всички хора в Смоланд — какъв ужас, ако тифусът е също толкова страшен!
Кроса-Мая се позамисли.
— Да-да, почти като чумата — каза тя доволно. — Не съм съвсем сигурна, но доколкото си спомням първо им посиняват лицата, а после умират, да, тифисът е страшна болест, ох-ох-ох!
Но след това научи за зъбобола на Лина и за цялата мизерия с подутите бузи точно пред настоятелското кафе и веднага обеща да дойде в Катхулт колкото може по-бързо.
Емил се прибра и завари Лина седнала на стъпалата пред кухнята, съвсем побъркана от болки, а до нея стояха безпомощни Алфред и малката Ида.
— По-добре да отидеш при Пеле Ковача — предложи Алфред.
Пеле беше ковачът на Льонеберя и обикновено той вадеше болните зъби на льонеберчани с ужасните си клещи.
— А колко взима, за да извади един зъб? — попита Лина между две подсмърчания.
— Петдесет ере на час — отвърна Алфред и Лина потрепери като й стана ясно колко скъпо и продължително може да излезе ваденето на зъба. Но Емил се замисли и после предложи:
— Мисля, че ще мога да ти извадя зъба по-евтино и по-бързо. Знам му цаката!
А след това обясни цаката на Лина и Алфред, и малката Ида.
— Трябват ми само две неща, Лукас и някакъв дълъг здрав канап. Канапа ще вържа около зъба ти, Лина, а другия му край за колана си и после ще препусна в галоп с Лукас и — ПЛОП, зъбът ще изскочи!
— ПЛОП, ама без мен! — каза Лина сърдито. — С мен няма да се препуска!
Но в същия миг зъбът я заболя още по-силно и накара Лина да се подвоуми. Тя въздъхна тежко.
— Е, хайде да опитаме, ах колко съм нещастна! — проплака тя и тръгна да търси канап.
Емил направи всичко както беше казал. Доведе Лукас при кухненската стълба и след като вързаха канапа както трябваше, той се качи на коня. Застанала зад опашката на коня, бедната Лина скимтеше и се вайкаше, малката Ида трепереше, но Алфред каза доволно:
— Сега чакаме само да каже ПЛОП!
В същия миг Емил препусна.
— Ей сега ще каже! — обади се малката Ида.
Но нищо не стана. Защото още някой препусна и това беше Лина. Тя се изплаши до смърт от това ПЛОП, което щеше да прозвучи, след като се опъне канапът, та хукна в ужас със същата бързина като Лукас. Нищо не помогна, че Емил й кресна да спре — Лина продължи да тича, канапът висеше отпуснат и не последва никакво ПЛОП.
Но щом като Емил веднъж реши да помогне на Лина да се отърве от зъба, той щеше да го направи. Затова се насочи към най-близката ограда и Лукас прелетя над нея с мощен скок. Но Лина го последва, извън себе си от ужас и — честна дума — тя също прелетя над оградата. Малката Ида, която стоеше встрани и наблюдаваше, никога нямаше да забрави тази гледка. До края на живота си щеше да помни как Лина, с подути бузи и изцъклени очи, и с провиснал от устата канап, прелетя над оградата и едновременно крещеше:
— Спри! Спри! Не искам да чуя никакво ПЛОП!
След туй Лина се засрами, че е развалила всичко, но вече беше късно. Пак седеше на кухненската стълба, зъбът си беше на мястото, а тя изглеждаше съкрушена. Емил, обаче, не се отчая.
— Трябва да измисля друг начин — рече той.
— Добре, ама да не става толкова бързо! — помоли Лина. — Необходимо ли е този подъл зъб да изскочи с ПЛОП, не можеш ли да го измъкнеш постепенно?
Емил помисли известно време и после се сети как ще стане цялата работа.
Накара Лина да седне на земята до голямата круша и докато Алфред и Ида го наблюдаваха любопитно, Емил я върза здраво за дънера с дебело въже.
— Сега да те видя как ще тичаш — каза той, хвана канапа, който все още висеше от устата на Лина и го изтегли до точиларския камък, на който Алфред точеше косата, а таткото на Емил брадвите и ножовете. Емил върза канапа за дръжката на точилото и остана само да започне да върти.
— Сега няма да стане с едно бързо ПЛОП, а само с едно ДРРР. Постепенно, както ти искаш — обясни Емил.
Малката Ида потрепери, Лина се разхленчи и завайка, а Емил започна да върти дръжката. Канапът, който първо лежеше отпуснат на земята ставаше все по-къс и все повече се опъваше, а колкото повече се опъваше, толкова по-голям ставаше ужасът на Лина, но сега не можеше да хукне да бяга.
— Ей сега ще започне да прави ДРРР — обади се малката Ида, но в същия миг Лина изкрещя:
— Спри! Не искам!
И в миг тя извади от джоба на престилката си една малка ножичка и преряза канапа.
След това пак се срамуваше и съжаляваше, защото НАИСТИНА искаше да се отърве от този зъб. Всичко стана много глупаво. Емил и Алфред, и малката Ида бяха много недоволни и Емил рече:
— Дръж си го тогава твоя зъб! Каквото можах, направих!
Тогава Лина каза, че ако Емил се съгласи да опита поне още веднъж, тя нямало, за нищо на света, да измисли нови глупости.
— Защото този зъб трябва да се маха, пък ако ще цялата ми глава да отиде! — заяви Лина. — Дайте още канап!
Емил се съгласи да опита още веднъж, а Алфред и малката Ида се развеселиха, като чуха това.
— Мисля, че някакъв бърз начин все пак е най-добър — каза Емил, — но трябва да е такъв, че ти да не МОЖЕШ да му попречиш, дори ако се изплашиш.
