— Освен… ако съм заедно с онази малка сладурана!
Дребосъчето заяви решително, че Карлсон не трябва изобщо да си въобразява подобно нещо. О, не — ако се появи по телевизията, то ще бъде само заедно с Носорога.
Карлсон подскочи.
— Носорога и аз в същия буркан… олеле! Ако още не е имало земетресение в Северен Норланд, тогава вече ще има, запиши си го! Как можа да измислиш такава небивалица?
Тогава Дребосъчето му разказа всичко относно предаването за призраци, което госпожица Рог възнамеряваше да изнесе по телевизията, за да накара Фрида да падне от стола.
— А Носорогицата виждала ли е някога призраци? — попита Карлсон.
— Не е виждала — уточни Дребосъчето. — Но чу как някой измуча пред прозореца. Тя мисли, че ти си призрак.
И Дребосъчето обясни подробно как стои работата с Фрида, Носорога, Карлсон и телевизията, но ако предполагаше, че с това ще уплаши Карлсон, много се бе излъгал. Карлсон започна да се пляска по колената и зацвили от удоволствие. Когато се нацвили, той тупна Дребосъчето по гърба.
— Пази грижливо Носорога! Това е най-ценната мебел във вашата къща. Много я пази! Защото сега вече ще започнем наистина да се забавляваме.
— Но как? — попита Дребосъчето, обзет от опасения.
— Хой! — извика Карлсон. — Не само Фрида ще падне от стола! Дръжте се всички носорози и телевизионни чичковци, та да видите сега кой идва с пълна пара!
Дребосъчето още повече се разтревожи.
— Кой идва с пълна пара?
— Малкото призраче от Васастан — изписка Карлсон. — Хой, хой!
Тогава Дребосъчето вдигна ръце от него. Беше го предупредил и се бе постарал да изпълни волята на баща си и майка си. Сега нека се изпълни волята на Карлсон. Всъщност винаги така ставаше. Нека Карлсон да гнервира, да витае като призрак и да фигурира колкото си ще, Дребосъчето не смяташе да го възпира повече. И след като взе решение, той почувствува, че тази работа може да се окаже забавна. Спомни си как веднъж, преди време, Карлсон се направи на призрак и изплаши крадците, които искаха да отмъкнат домакинските пари на майка му и всички сребърни прибори. Карлсон също не бе забравил този случай.
— Помниш ли колко беше весело? А къде ми е костюмът на призрак, с който бях тогава?
Дребосъчето трябваше да признае, че майка му го бе взела. Тогава доста се беше ядосала за съсипания чаршаф. Но след това закърпи дупките и превърна костюма на призрак отново в чаршаф.
Карлсон изсумтя, когато чу това.
— Подобна алчност може да ме изкара от кожата. Едно нещо не може да има човек в тази къща, което да му го оставите на мира.
Той се тръшна на стола и се нацупи.
— Щом е така, няма да играя! Може сами да си търсите призраци!
Но после се втурна към шкафа за бельо и отвори вратата му.
За щастие тук имаше още чаршафи.
Той придърпа един от най-хубавите ленени чаршафи на майка му, но тогава довтаса Дребосъчето.
— О, не, не, не този! Остави… тук има стари, негодни чаршафи, и те могат да послужат.
Карлсон изглеждаше недоволен.
— Стари негодни чаршафи! Според мен, Призрачето от Васастан би трябвало да има хубаво неделно облекло. Не, моля … Тази къща и без това не е от най-изисканите… Дай насам парцалите!
Дребосъчето изрови два скъсани чаршафа и ги подаде на Карлсон.
— Ако ги съшиеш, може да стане костюм за призрак — посъветва го той.
Карлсон стоеше мрачен, притиснал чаршафите към гърдите си.
— Ако аз ги съшия? Искаш да кажеш, ако ти ги съшиеш. Ела, ще хвръкнем горе в моята къщичка, та да не ни се изтърси Носорога точно в разгара на шиенето.
В продължение на цял час Дребосъчето седеше горе у Карлсон и шиеше дреха за призрак. В час по ръчен труд в училище бяха го учили да шие „прав“ бод, „зад игла“ и „кръстчета“, но никой не го бе учил как да прави костюм за призрак от два скъсани чаршафа. Трябваше сам да го измисли. Помоли плахо Карлсон за помощ.
— Можеше поне да го скроиш — каза Дребосъчето.
Карлсон тръсна глава:
— Ако трябва да скроя нещо, то ще бъде номер на майка ти. Как бих искал да й скроя нещо! Толкова ли беше необходимо да ми взема костюма за призрак! Затова е съвсем справедливо и правилно ти да ми ушиеш нов. Хващай се на работа и недей да хленчиш.
Освен това Карлсон изтъкна, че нямал никакво време да шие, защото трябвало да нарисува една картина, и то веднага.
— Такива неща се правят, когато на човек му дойде вдъхновение, разбираш ли, а то току-що ми дойде. Нещо в мен рече „пльок“ и това беше вдъхновението.
Дребосъчето не знаеше какво представлява вдъхновението, но Карлсон му обясни, че било нещо като болест, която се загнездвала във всички художници и те вече искали само да рисуват и да рисуват, и да рисуват, вместо да шият дрехи за призраци.
А Дребосъчето седеше върху дърводелския тезгях, кръстосал крака по турски, като истински шивач, и шиеше и тропосваше, докато самият Карлсон, сгушен край огнището, рисуваше своята картина. През прозореца се виждаше черната нощ, но в къщичката на Карлсон бе светло и уютно. Газената лампа светеше, а в огнището пламтяха дърва.
— Надявам се, че си бил прилежен и усърден в часовете по ръчен труд — обади се Карлсон. — Защото непременно искам призрачният ми костюм да е хубав. Ще ми се да има малко фестони около вратната извивка или наборчета.
Дребосъчето не отговори. Той шиеше ли шиеше, огънят бумтеше, а Карлсон рисуваше.
— Всъщност какво рисуваш? — попита Дребосъчето.
— Ще го видиш, когато е готово — отвърна Карлсон.
Накрая Дребосъчето беше измайсторил костюм за призрак, който му се видя съвсем подходящ. Карлсон го изпробва и остана много доволен. Той литна и направи няколко кръгчета из стаята, за да се поперчи.
Дребосъчето потръпна. Карлсон му се стори ужасяващ. Същински призрак. Бедната госпожица Рог! Беше си пожелала призраци и ето че щеше да й се появи един, който би могъл да изплаши и дявола.
— Сега Носорога може вече да изпрати съобщение на чичковците от телевизията — заяви Карлсон. — Защото скоро ще се появи Призрачето от Васастан — моторизирано, диво и красиво, и ужасно, ужасно опасно.
Карлсон полетя из стаята и доволно кудкудякаше. Картината му повече не го интересуваше. Дребосъчето отиде да види какво бе нарисувал.
Най-долу до рамката пишеше: „Портрет на моите зайци“. Но всъщност Карлсон бе изобразил едно малко червено животинче, което приличаше най-много на лисица.
— Това не е ли лисица? — попита Дребосъчето.
Карлсон се спусна надолу и кацна до него. Наклони глава и се взря в картината си.
— Лисица е, разбира се, няма съмнение, че това е лисица, нарисувана от най-добрия художник на лисици в целия свят.
— Да, но… — недоумяваше Дребосъчето — „Портрет на моите зайци“… Къде са ти зайците?
— В търбуха на лисицата — отвърна Карлсон.
ЗВЪНЧЕВАТА ИНСТАЛАЦИЯ НА КАРЛСОН
На другата сутрин Босе и Бетан се събудиха с някакви странни червени обриви по тялото.
— Скарлатина! — заяви госпожица Рог, след като ги огледа. Същото потвърди и лекарят, когото тя извика:
— Скарлатина! Марш в инфекциозната болница!
