наобиколи Фрида в дома им на улица „Фрей“, за да я пита не е ли виждала напоследък някой и друг призрак.
— Няма да се бавя — каза тя на Дребосъчето, когато тръгваше. — Пък ако в това време се появят призраци, покани ги да седнат и да ме почакат, ха-ха-ха!
Госпожица Рог рядко се шегуваше и почти никога не се смееше. Когато понякога го правеше, човек й беше благодарен, че все пак това става рядко. Но точно сега бе особено въодушевена. Дребосъчето продължаваше да чува смеха й по стълбите. Той отекваше между стените.
Щом като тя излезе, Карлсон влетя през прозореца.
— Хопала, тралала, Дребосъче, какво ще правим сега? — попита той. — Да имаш някоя парна машина, която да вдигнем във въздуха, или някой Носорог, когото да нервираме — не е важно какво ще правим, но искам да ми е весело, инак няма да играя!
— Може да гледаме телевизия — предложи Дребосъчето…
И представете си, тогава се оказа, че Карлсон си няма понятие какво е това телевизия! През живота си не беше виждал телевизионен апарат. Дребосъчето го заведе в дневната и гордо му посочи хубавия нов телевизор с 57-сантиметров екран.
— Я виж!
— Що за буркан е това? — попита Карлсон.
— Това не е никакъв буркан, а телевизор — обясни му Дребосъчето.
— Какво държите в такива буркани? — заинтересува се Карлсон. — Кифлички ли?
Дребосъчето се засмя.
— И този път не позна! Сега ще видиш.
Той включи апарата и след малко на екрана изникна един чичко, който обясняваше какво ще бъде времето в северната част на Норланд6.
Очите на Карлсон се ококориха от почуда.
— Как сте го вкарали в буркана?
Дребосъчето се заливаше от смях.
— Ха сети се де! Вмъкнал се е там, когато е бил малък, ясно ли ти е?
— За какво ви служи? — поиска да узнае Карлсон.
— Уф, не разбираш ли, че се шегувам — каза Дребосъчето, — изобщо не се е вмъквал вътре, когато е бил малък, и не ни служи за нищо. Просто си е там, не схващаш ли, и разправя какво ще бъде времето утре. Защото този чичо се занимава с предсказване на времето, ясно ли ти е?
Карлсон се изкиска.
— Значи си имате специално човече, напъхано в буркан, само за да ви казва какво ще бъде времето утре!… Ха, ще видите вие! И мен можеш да питаш за това… ще има гръмотевици, дъжд, градушка, буря и земетресение, доволен ли си сега?
— По целия Норландски бряг през утрешния ден ще има буря и дъжд — съобщи човекът от телевизионния екран.
Карлсон се изсмя от възторг.
— Какво ти казах… буря и дъжд!
Той се приближи до телевизора и притисна носа си в носа на говорителя.
— И земетресение — да не го пропуснеш! Горките норландци, какво време ги чака! Но все пак нека се радват, че изобщо имат някакво време. Я си представи, че може да останат съвсем без време!
Той дружески потупа чичкото на екрана.
— Какво приятно човече — каза Карлсон. — По-малко от мен. Това ми харесва.
После коленичи и започна да разглежда долната страна на апарата.
— Откъде всъщност се е вмъкнал вътре?
Дребосъчето се опита да му обясни, че това на екрана е само картина, а не жив човек, но тогава Карлсон почти се разсърди.
— Тия ги разправяй на старата ми шапка, глупчо такъв! Нали го виждам как мърда! Ами времето в северната част на Норяанд, а? Да не би умрели хора да си говорят за него?
Дребосъчето не разбираше много от телевизия, но положи големи усилия да обясни тази работа на Карлсон. А между другото искаше и да го предупреди за онази опасност.
— Трябва да знаеш, че и на госпожица Рог много й се иска да се появи по телевизията — подхвана той, но Карлсон избухна в гръмък смях.
— Носорогът в такова бурканче? Тази огромна буца! Та тя ще трябва да се прегъне на четири!
Дребосъчето въздъхна. Карлсон явно не бе схванал нищо. Трябваше да започне всичко отначало. Положението му се стори безнадеждно, но най-сетне все пак успя да накара Карлсон да проумее донякъде по какъв чудноват начин работи телевизионната уредба. Дребосъчето му обясни, че госпожица Рог няма нужда наистина да се вмъква в телевизора, а може да си седи спокойно и кротко на много километри от него и въпреки това човек ще я види на екрана жива-живеничка.
— Жив-живеничък Носорог… Ах, какъв ужас! — потръпна Карлсон. — По-добре изхвърлете буркана или го заменете с друг, в който има кифлички, ще имате по-голяма полза.
Точно тогава на екрана се появи красива говорителка. Тя се усмихна много миличко и Карлсон се ококори.
— Но, разбира се, кифличките в такъв случай ще трябва да са много вкусни — добави той. — Защото виждам, че този буркан предлага повече, отколкото се забелязва на пръв поглед.
Говорителката продължи да се усмихва на Карлсон и той й отговори с усмивка. В същото време той мушна Дребосъчето в ребрата.
— Я виж тази сладурана! Тя ме хареса … защото вижда, че съм един красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на своите сили.
Внезапно говорителката изчезна. Вместо нея се появиха двама сериозни и грозни господа, които говореха ли, говореха. Това не се понрави на Карлсон. Той започна, да върти всички копчета по телевизионния апарат.
— Недей да правиш така! — каза Дребосъчето.
— Ще го правя, защото искам да си извъртя пак малката сладурана — заяви Карлсон.
Той въртеше лудешки, но говорителката не се върна. Само дето грозните господа погрозняха още повече. Краката им станаха съвсем, съвсем късички, а челата — високи, високи. Карлсон много им се смя. Доста дълго време той се забавляваше с това ту да изключва, ту да включва апарата.
— Човечетата идват и си отиват, както аз си искам — каза той доволен.
Двамата господа се скъсваха да приказват, щом Карлсон им даваше тази възможност.
— Моето мнение е следното … — рече единият.
— Хич не ме интересува твоето мнение — прекъсна го Карлсон. — Върви си у дома да спиш!
Той изключи телевизора с трясък и блажено се разсмя.
— Помисли си само как ли се ядосва тоя чичко, загдето не може да си каже следното мнение!
Но Карлсон се бе наситил на телевизора и пожела да се забавлява с нещо друго.
— Къде е Носорога? Доведи я тук, за да я фигурирам.
— Да я фигурираш?… Как ще направиш това? — попита обезпокоено Дребосъчето.
— Има три начина за укротяване на Носорози — обясни Карлсон: — човек може да ги гнервира, да ги разиграва или да ги фигурира. Всъщност и трите са едно и също нещо, но фигурирането като че ли най- много прилича на ръкопашен бой.
Дребосъчето се разтревожи още повече. Ами ако Карлсон се хвърли в ръкопашен бой с госпожица Рог, тя ще го види, а нали именно това не биваше да се случи. Дребосъчето трябваше да бди над своя приятел, докато ги няма майка му и баща му, колкото и трудна да бе тази задача. Налагаше се някак да сплаши Карлсон, та самият той благоразумно да избягва срещите с госпожица Рог. Дребосъчето поразмисли, сетне лукаво подхвана:
— Слушай, Карлсон, ти нали не искаш да се появиш в телевизията?
Карлсон рязко поклати глава:
— Какво, в тоя буркан ли? Аз? Не! Поне докато съм здрав и способен да се защищавам.
Но сетне се позамисли:
