Дребосъчето кимна. Ах, чудесно би било, ако госпожица Рог помисли Карлсон за призрак, и тогава може би ще се махне оттук. Защото надали би останала в дом, където има привидения.
— Боите ли се от призраци, госпожице Рог? — попита Дребосъчето.
— Напротив — отвърна госпожица Рог. — Радвам им се! Помисли си само, сега може би и аз ще се появя по телевизията! Знаеш ли, предават една серия, в която различни хора разказват за свои срещи с призраци, а това, което преживях тук само за един ден, е достатъчно за десет телевизионни програми.
Госпожица Рог изглеждаше доволна от себе си.
— Да знаеш само как ще се ядоса сестра ми Фрида: Защото Фрида я показваха по телевизията и тя разказва за всички призраци, които е виждала, за всички призрачни гласове, които е чувала, и за какво ли не още. Но вече ще има много здраве.
— А вие чували ли сте гласове на привидения? — попита Дребосъчето.
— Да. Не си ли спомняш онова мучене през прозореца, когато изчезнаха кифличките? Ще се опитам да го имитирам в телевизионното предаване, та хората да имат представа как прозвуча.
И госпожица Рог нададе такъв рев, че Дребосъчето подскочи високо от стола, на който бе седнал.
— Приблизително тъй беше — заяви доволно госпожица Рог. В този миг пред прозореца се разнесе още по-грозно мучене и тя пребледня.
— Отговаря ми — прошепна тя. — Призракът ми отговаря. Ще разкажа за това по телевизията. Ах, мамо мила, как ще се ядоса Фрида!
И тя разказа на Дребосъчето как се хвалела Фрида по телевизията със своите призрачни видения.
— Ако й вярва човек, то целият Васастан4 гъмжи от призраци и повечето от тях са избрали за свърталище нашата квартира, но не моята стая, а само тази на Фрида. Представи си, една вечер се появила някаква призрачна ръка и написала на стената предупреждение за Фрида! А тя наистина имаше нужда от такова нещо — заяви госпожица Рог.
— Какво беше това предупреждение? — попита Дребосъчето.
Госпожица Рог се замисли.
— Чакай да си спомня… а, да — ето какво пишеше там: „Пази се! В твоите безгранично кратки дни би трябвало да има повече смисъл!“
Дребосъчето нямаше вид да е проумял тези думи и си го призна. Госпожица Рог трябваше да му ги разтълкува:
— То беше предупреждение към Фрида да се промени и да започне по-разумен живот, без толкова глупости и щуротии.
— А тя промени ли се? — заинтересува се Дребосъчето.
Госпожица Рог изсумтя:
— Не, според мен, съвсем не. Продължава да се хвали и се смята за кой-знае каква телевизионна звезда, макар че е участвувала един-единствен път. Но сега вече знам кой ще я натика в дън земя.
Госпожица Рог потри ръце. Толкова много се радваше, че най-сетне ще възтържествува над Фрида, та вече не даваше и пет пари, загдето стои заключена в стаята на Дребосъчето. Седеше си много доволна и сравняваше виденията на Фрида със своите собствени, чак докато Босе се върна от училище.
Тогава Дребосъчето се провикна:
— Ела да отвориш вратата! Заключен съм тук с Носо… с госпожица Рог!
Босе отвори и остана много изненадан.
— Хубава работа! Кой ви е заключил тук? — попита той.
Лицето на госпожица Рог придоби потаен израз.
— За това някой път ще научиш от телевизията.
После се разбърза да приготви вечерята и пое с широки крачки към кухнята.
В следния миг оттам се разнесе страшен вик. Дребосъчето хукна нататък.
Госпожица Рог седеше на един стол още по-бледа отпреди и безмълвно сочеше към стената.
Не само към Фрида се отправяха предупреждения, писани от призрачна ръка. Подобно предизвестие бе получила и госпожица Рог. Надраскано беше на стената с големи, разкривени букви и се виждаше отдалеч.
КАРЛСОН И ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ БУРКАН
Бащата се върна за вечеря с още една неприятна вест.
— Горкички дечица! Изглежда, че няколко дни ще трябва да се оправяте съвсем сами. Неочаквано ми се налага да замина със самолет за Лондон по работа. Смятате ли, че това може да стане?
— Как да не може — рече Дребосъчето, — стига да не застанеш точно под перките.
Бащата се разсмя:
— Аз имах предвид дали ще се справите сами в къщи без мен и без мама.
Босе и Бетан заявиха, че всичко щяло да мине чудесно. Дори щяло да бъде доста забавно да останат веднъж без родители, реши Бетан.
— Но помислете си за Дребосъчето — напомни бащата.
Бетан нежно поглади братчето си по русия перчем.
— Ще му бъда като майчица — увери го тя. Но бащата като че не й хвана много вяра, а Дребосъчето още по-малко.
— Ти вечно хойкаш с разни хлапаци тъкмо когато човек има най-много нужда от тебе — промърмори той.
Босе се опита да го утеши:
— Тогава имаш мен!
— Да, на спортната площадка в Йостермалм5 — възрази Дребосъчето.
Босе се засмя:
— Е, остава само Носорога. Тя поне не хойка с хлапаци и не рита топка.
— Да, за съжаление — въздъхна Дребосъчето.
Той седеше и се опитваше да определи колко много ненавижда госпожица Рог. Но тогава усети нещо странно: той вече не й се сърдеше. Ни най-малко не й се сърдеше. Дребосъчето се стъписа. Как бе станало това? Нима е необходимо да останеш два часа заключен с някого, за да свикнеш да го понасяш? Не можеше да се каже, че внезапно е обикнал госпожица Рог — съвсем не. Но тя му се струваше някак по-човечна. Горката, беше принудена да живее заедно с онази Фрида! Дребосъчето знаеше добре какво значи да имаш досадна сестра. И все пак Бетан никога не се бе хвалила по телевизията с разни привидения както Фрида.
— Не искам да оставате сами нощно време — каза бащата. — Най-добре да попитам госпожица Рог дали не би се съгласила да спи тук, докато ме няма.
— Значи сега трябва да я търпя и денем, и нощем — изохка Дребосъчето. Но вътре в себе си бе убеден, че няма да е зле някой да ги наглежда, пък бил той дори само някакъв си Носорог.
Госпожица Рог склони на драго сърце да дойде да живее при децата. Когато остана насаме с Дребосъчето, тя му обясни защо:
— Призраците витаят най-много нощем, нали разбираш? И сега ще събера материал за такава телевизионна програма, че Фрида да падне от стола, когато ме види на екрана.
Дребосъчето се разтревожи. Ами ако госпожица Рог започне да мъкне в къщата им най-различни хора от телевизията, докато баща им го няма, и ако някой от тях случайно зърне Карлсон?! Олеле, тогава положително щяха да го снимат, въпреки че не е никакъв призрак, а само един Карлсон. Тогава — край на домашното спокойствие, за което майка му и баща му толкова милееха. Дребосъчето реши, че трябва да предупреди Карлсон и да го помоли да се пази.
Той успя да стори това едва на следната вечер. Тогава беше останал сам в къщи. Баща му вече бе заминал за Лондон, Босе и Бетан бяха излезли, всеки накъдето го теглеше, а госпожица Рог бе отишла да
