— Знаеш ли какво? Ще си играем, че ужким са те тикнали в затворническа килия и положението ти е ужасно, защото надзирател ти е някакъв отвратителен носорог. Но изведнъж се появява един страшно храбър и силен, и красив, и прилично дебел герой, който те избавя.
— Какъв герой? — недоумяваше Дребосъчето.
Карлсон го погледна с укор.
— Ха познай де, ако можеш!
— А, ти ли? — възкликна Дребосъчето. — Но в такъв случай смятам, че би могъл да ме избавиш веднага.
Карлсон нямаше нищо против.
— Защото е и много пъргав, този герой — увери той приятеля си. — Стремглав като сокол, честна дума, пък и храбър, и силен, и красив, и прилично дебел, и сърцат! Хой, хой, ето го!
Карлсон хвана здравата Дребосъчето и бързо и смело се издигна във въздуха. Бимбо се разлая, когато видя своя стопанин да изчезва през прозореца, но Дребосъчето му извика:
— Спокойствие, само спокойствие! Скоро ще се върна.
Горе, на верандата на Карлсон, бяха наредени една до друга десет кифлички, които изглеждаха много вкусни.
— И до една почтено заплатени — рече Карлсон. — Ще си ги разделим справедливо. На теб седем и на мен седем.
— Това е невъзможно — възрази Дребосъчето. — Седем и седем прави четиринайсет, а тук има само десет кифлички.
Карлсон трескаво струпа седем кифлички на малка купчинка.
— Тия поне са си моите — заяви той и сложи пълната си ръчичка върху купчината. — Ама че превзето смятате сега в училище. И откъде-накъде аз ще страдам заради това?
Дребосъчето кимна:
— И без това не мога да изям повече от три. А къде ти е какаото?
— Долу при Носорога — обясни Карлсон. — Ей сега ще го взема оттам.
Дребосъчето го погледна ужасено. Нямаше никакво желание да се натъкне отново на госпожица Рог и да получи вероятно нови плесници. Не можеше да си представи и как ще докопат буркана с какаото Той не стоеше на перваза на отворения прозорец както кифличките, а върху една полица до печката, точно пред очите на госпожица Рог.
— Как смяташ да стане тази работа? — недоумяваше Дребосъчето.
Карлсон се изкиска доволно.
— Да, ти разбира се, не можеш да си го представиш, каквото си малко, глупаво момче! Но по едно чудо най-ловкият хитрец в целия свят се е заел със случая, тъй че можеш да бъдеш съвършено спокоен.
— Да, но как… — поде Дребосъчето.
— Я ми кажи — каза Карлсон, — забелязал ли си изобщо задните балкони на къщата, от които се тупа?
Как да не ги бе забелязал! Дребосъчето! Та нали майка му винаги изтърсваше кухненските черги от техния заден балкон, така удобно разположен на междинната площадка на стълбището, близо до кухненската врата.
— Те са само на десет крачки от входната врата на апартаментите — продължи Карлсон. — Дори такъв бавунко като теб би могъл да притича това разстояние доста бързо.
Дребосъчето нищо не разбираше.
— Защо ми трябва да прибягвам до задния балкон?
Карлсон въздъхна:
— Всичко ли трябва да ти обяснява човек, глупчо малък! Я си отвори добре ушите и слушай какво съм намислил.
— Да слушам — рече Дребосъчето.
— И така — започна Карлсон, — малък глупчо каца на балкона със самолет „Карлсон“, слиза сетне половин етаж надолу и натиска силно и продължително звънеца на входната врата… дотук ясно ли ти е? Сърдит Носорог в кухнята чува сигнала и забързва с тежки стъпки да отвори… следователно кухнята — празна. Храбър и прилично дебел герой влита през прозореца и бързо излита пак, но вече с буркана какао в ръка. Малък глупчо звъни още веднъж от чиста злобичка и изтичва обратно на балкона. Сърдит Носорог отваря вратата и става още по-сърдит, когато вижда, че никой не стои отвън с букет червени рози. Затова надава рев и тръшва вратата. Малък глупчо продължава да се киска на балкона, докато прилично дебел герой дойде и го отнесе на покрива за голям пир. Хопала, тралала, Дребосъче, ха познай кой е най-ловкият хитрец в целия свят … но хайде да започваме!
И преди Дребосъчето да каже гък, той вече политна от покрива към балкона. Карлсон се спусна стремително надолу, така че въздухът засвистя край ушите на момчето, а стомахът го присви по-силно, отколкото при спускане по „алпите“2 в Грьона Лунд3. Сетне всичко стана според плана. Карлсон забръмча силно към прозореца на кухнята, а Дребосъчето слезе и натисна силно и продължително звънеца на входната врата. Скоро дочу стъпки, които наближаваха вратата откъм вестибюла. Тогава той наистина се разкикоти и побягна назад към балкона. Само подир секунда вратата долу се отвори и госпожица Рог подаде глава. Той можеше да я види, като надзърташе предпазливо през стъклото на балконската врата.
Карлсон явно беше прав — сърдитият Носорог стана още по-сърдит, когато не намери никого отвън. Госпожицата си замърмори нещо на глас и постоя доста време на прага, сякаш очакваше този, който бе позвънил, да изникне внезапно пред нея. Но този, който бе позвънил, се спотайваше с тих кикот на балкона и се смя, докато пристигна прилично дебелият герой, за да го заведе на спокойствие плюс кифлички на своята веранда.
Това беше най-хубавият пир с кифлички, на който Дребосъчето някога бе присъствувал.
— Сега ми е добре — рече той, докато седеше до Карлсон на верандата, дъвчеше кифличка и пиеше какао с поглед, зареян над покривите и кулите на Стокхолм, които блестяха в слънчевата светлина. Кифличките бяха вкусни, какаото — отлично. Дребосъчето сам го бе сварил върху печката на Карлсон. Карлсон беше измъкнал от тяхната кутия всичко, което бе необходимо — мляко, какао и захар.
— И при това почтено заплатих всичко с една паричка, която се намира върху кухненската маса — заяви Карлсон. — Честен ли е човек, честен си остава и това си е.
— Откъде си взел толкова дребни пари — учуди се Дребосъчето.
— От едно портмоне, което намерих онзи ден на улицата — отвърна Карлсон. — Пълно беше с дребни пари!
— Горкият човек, дето си е загубил портмонето — въздъхна Дребосъчето. — Сигурно му е станало много мъчно.
— Хубава работа! — рече Карлсон. — Като е шофьор на такси, трябва да държи в ред своите вещи!
— Откъде знаеш, че е бил шофьор на такси? — слиса се Дребосъчето.
— Видях го, когато изтърва портмонето — обясни Карлсон. — А че е шофьор на такси, си личеше по фуражката му. Да не съм вчерашен!
Дребосъчето погледна с укор приятеля си. Човек никога не бива да разполага по такъв начин с вещи, които е намерил. Той реши, че непременно трябва да обясни това на Карлсон. Но не бива да го прави тъкмо сега… по-добре друг път! Сега просто му се искаше да поседи на верандата, за да се наслаждава на слънчевите лъчи, на кифличките, на какаото и на Карлсон.
Карлсон много бързо излапа всичките си седем кифлички. Дребосъчето не ядеше толкова бързо. Той още дъвчеше втората си кифличка, а третата лежеше до него на верандата.
— Ох, колко ми е добре! — възкликна Дребосъчето.
Карлсон се наведе напред и втренчено го погледна в очите.
— Това не е вярно. Никак не си добре.
Той докосна с ръка челото на Дребосъчето.
— Така си и мислех! Типичен случай на кифлотреска.
Дребосъчето се ококори от изненада.
