— Никакво „но“ — прекъсна го Карлсон. — Ще приказваш с нея, та да си отмести за известно време погледа от чинията с кифличките.
Карлсон се запревива от смях. Сетне натисна стартовото копче и моторът забръмча. С бодър кикот Карлсон полетя през прозореца.
А Дребосъчето тръгна оперено към кухнята. Сега, когато на помощ му се бе притекъл най-добрият укротител на носорози в целия свят, той вече не се боеше.
Този път госпожица Рог още по-малко му се зарадва, когато го видя. Тя тъкмо си вареше кафе и Дребосъчето схвана, че е смятала да прекара приятни минути с кафенце и пресни кифлички. Очевидно следобедната закуска се отразяваше зле само на децата.
Госпожица Рог погледна кисело към Дребосъчето.
— Какво искаш? — попита тя с глас, не по-малко кисел от физиономията й.
Дребосъчето премисляше — сега трябваше да започне да разговаря с нея. Но какво да й каже?
— Ха познайте какво ще правя, когато порасна голям като вас, госпожице Рог! — поде той най- сетне.
В същия миг чу бръмчене пред прозореца, което добре познаваше. Но не можа да види самия Карлсон. Зърна само малката му пълна ръчичка, която се появи над перваза на прозореца и грабна една кифличка от чинията. Дребосъчето се изкикоти. Госпожица Рог не бе забелязала нищо.
— Е, какво ще правиш, когато станеш голям? — попита тя нетърпеливо. Не че толкова й се щеше да го узнае, но просто искаше да се отърве от момчето колкото може по-бързо.
— Ами познайте де! — настоя Дребосъчето.
Тогава отново видя как пълната ръчичка премина край чинията и отмъкна още една кифличка. Той пак прихна. Опитваше се да се сдържи, но не успяваше. Чувствуваше такъв силен пристъп на смях, че просто щеше да се пръсне. Госпожица Рог го гледаше сърдито. Сигурно си мислеше, че той е най-досадното момче на света. А тъкмо смяташе с наслада да си изпие следобедното кафенце!
— Познайте какво ще правя, когато порасна голям като вас, Госпожице Рог! — повтори Дребосъчето и отново прихна. Защото сега видя как две ръчички награбваха останалите кифлички от чинията.
— Нямам време да стоя и да ти слушам глупостите — ядоса се госпожица Рог — и никак не ме интересува какво смяташ да правиш, когато пораснеш. Но докато си малък, си длъжен да бъдеш вежлив и послушен, да учиш уроците си и да се махнеш от кухнята.
— О, да разбира се — съгласи се Дребосъчето и така се разкиска, че трябваше да се подпре на вратата, — но когато стана голям като вас, ще започна да пазя диета за отслабване — това е абсолютно сигурно.
Госпожица Рог придоби такова изражение, сякаш смята да се нахвърли върху него, но в същия миг откъм прозореца се разнесе рев, подобен на кравешко мучене. Той я накара бързо да се обърне и тя веднага забеляза, че кифличките се изчезнали.
Госпожица Рог нададе вой.
— Всемилостиви боже, къде са ми кифличките? Тя се втурна към прозореца. Може би си мислеше, че ще види как крадецът бяга оттам с пълни шепи с кифлички. Но семейство Свантесон живееше на четвъртия етаж и тя трябваше да се сети, че толкова дългокраки крадци не съществуват.
Обзета от ужас, госпожица Рог се отпусна на един стол.
— Дали пък не са били гълъби? — промълви тя.
— Ако се съди по звука, по-скоро беше крава — рече Дребосъчето. — Може би някоя крава е решила днес да лети… някоя, дето обича кифлички.
— Я не говори глупости! — скара му се госпожица Рог.
В този миг Дребосъчето чу отново бръмченето на Карлсон през прозореца и за да не го забележи госпожица Рог, момчето запя колкото му глас държеше:
Дребосъчето често съчиняваше стихотворения заедно с майка си и това за кравата му се стори сполучливо. Но госпожица Рог не беше на същото мнение.
— Престани с твоите глупости! — сряза го тя.
Точно в този миг откъм прозореца нещо издрънча и двамата подскочиха от уплаха. А след това видяха какво беше дрънчало. В празната чиния от кифличките лежеше монета от пет йоре.
Дребосъчето отново се разкиска.
— Ама че почтена крава — рече той. — Плаща си за кифличките!
Лицето на госпожица Рог почервеня от гняв.
— Що за глупава шега — изкрещя тя и се втурна към прозореца. — Сигурно някой от горния етаж се забавлява да краде кифлички и да хвърля отгоре петачета.
— Няма по-горен етаж — поясни Дребосъчето. — Ние живеем най-горе, а после е вече покривът.
Госпожица Рог просто побесня.
— Нищо не разбирам от цялата тази работа — викаше тя. — Нищо не разбирам.
— Да, забелязах — рече Дребосъчето. — Но не се тревожете, не всички могат да бъдат умни.
Една звънка плесница се залепи на бузата му.
— Ще те науча аз тебе как се става нахалник — развика се госпожица Рог.
— Не, недейте — каза Дребосъчето, — иначе мама няма да ме познае, когато се върне.
Очите на Дребосъчето се бяха овлажнили. Той насмалко щеше да се разплаче. Никога досега не му беше удряна плесница и това не му се понрави. Той втренчи сърдит поглед в госпожица Рог. Тогава тя го хвана за ръката и го изтласка в стаята му.
— Сега стой тук и се срамувай — нареди му тя. — Аз ще заключа вратата и ще взема ключа, та да престанеш за известно време да ми се мъкнеш в кухнята.
После погледна часовника на ръката си.
— Един час може би ще ти стигне, за да станеш послушен. В три часа ще дойда да отключа вратата. А дотогава можеш да си помислиш какво казва човек, когато иска прошка.
После госпожица Рог си тръгна. Дребосъчето я чу как завъртя ключа. Сега беше затворен и не можеше да излезе. Това беше отвратително усещане. Той просто кипеше от гняв против госпожица Рог. Но в същото време беше и малко гузен, защото и той не се бе държал особено прилично. Майка му навярно би отсъдила, че той е раздразнил Носорога и се е държал нахално.
Мама, да… той се замисли дали все пак да не вземе да си поплаче малко.
Но в този миг Дребосъчето чу бръмчене и през прозореца влетя Карлсон.
КАРЛСОН УСТРОЙВА ПИР С КИФЛИЧКИ
— Какво ще кажеш за една малка следобедна закуска? — предложи Карлсон. — Какао и кифлички на моята веранда… аз каня!
Дребосъчето не можеше да откъсне очи от него: о, никой не беше тъй чудесен като Карлсон! Момчето изпита желание да го прегърне. Понечи да направи това, но Карлсон го отблъсна.
— Спокойствие, само спокойствие! Сега не си при баба си. Е, ще дойдеш ли?.
— И още как! — възкликна Дребосъчето. — Макар че всъщност съм заключен. Всъщност съм затворен точно като в тъмница…
— … си въобразява Носорога — добави Карлсон. — И нека продължава да си го въобразява.
Очите му засвяткаха и той направи пред Дребосъчето няколко ликуващи скока.
