Тялото й отново издайнически потръпна. Рейналф смръщи вежди в мрака. Щом не й беше студено… Разбра и се усмихна.
И двамата лежаха, напълно будни. Часовете се нижеха и изглеждаха безкрайни. Рейналф беше изпълнен с желание, а Лиз-Ан — с различни чувства. Най-после сънят победи страха и тя заспа. А Рейналф, като почувства, че тя вече не изпитва напрежение, също се отпусна и затвори очи.
ГЛАВА 7
Едва се беше зазорило, когато Лиз-Ан отвори очи и се огледа. Още беше замаяна от съня, а в стаята беше полутъмно. Тя промърмори нещо неясно и притисна лице в топлата, твърда възглавница. Беше й удобно и приятно. Нещо я погъделичка по носа. Тя вдигна ръка, за да го отстрани. Пръстите й напипаха нещо меко и космато. Тя смръщи вежди, отвори очи и видя лицето на Рейналф, наведено над нея. Разбра, че неговите гърди са й служили за възглавница, но не реагира остро, защото още й се спеше. Обърна глава и се изчерви, като видя, че левият й крак е пъхнат между неговите, че хълбоците й са притиснати в неговите, че ръцете му собственически я прегръщат през кръста. Преглътна нервно, втренчила поглед в голите му гърди: бяха широки, кожата му имаше златист цвят и под нея играеха гъвкави мускули. Пръстите я заболяха от желанието да го докосне. Тя сви длани в юмруци и започна да изучава лицето му. Острите му черти бяха по-нежни сега, когато сънят ги докосваше, устните му бяха пълни и чувствени, зъбите — равни и бели. Не можеше да отдели поглед от устата му. В паметта й изплува нещо, което я накара да смръщи вежди. То така и не придоби ясни форми, преди да изчезне. И тогава, изведнъж, разбра, че той беше удържал думата си. Беше я държал в прегръдките си цяла нощ, но само за да се увери, че няма да му избяга. Не беше я изнасилил. Защо? Врагът, когото добре познаваше, нямаше да изпитва разкаяние, ако престъпеше клетвата си. Дали наистина се беше променил? Каква сила би могла да го отклони от пътеката на злото? Продължаваше да се взира в лицето, което сега не й се струваше така познато като преди четири години, а той обърна глава, като че ли за да й разреши да огледа и ясно очертания му профил. В същото време премести ръката си по-надолу и я остави да си почива върху корема й. Тя видя в това шанс да се освободи. Изправи се бавно до седнало положение и ръката му падна върху завивките. Лиз-Ан сдържа дъха си и издърпа крака си, но не успя да стане от леглото. Той я усети и с бързо движение легна върху нея. Тялото му я натисна неумолимо надолу. Черните му очи ядосано проблясваха.
— Искаш да отидеш някъде ли? — бавно провлачи думите той. Гласът му все още беше дрезгав от съня.
Тя постави длани на гърдите му и безуспешно се опита да го отблъсне.
— Махни се от мен! — заповяда му.
Той хвана китките й и я принуди да изпъне ръце над главата си.
— Първо ме целуни!
— Ти се закле, че няма да ме насилваш — напомни му тя. Гласът й се извиси, защото я обзе паника.
— Да, вчера удържах думата си, но днес правилата са променени.
Значи все още имаше намерение да я изнасили. Не беше се променил. Тя срещна погледа му.
— Имаш намерение да ме направиш своя любовница? Такова ли ще бъде наказанието ми?
Рейналф се усмихна.
— Не, това ще бъде твоя привилегия. А също и моя. Отмъщението си ще постигна по други начини.
Нямаше да й признае, че вече беше отхвърлил всичките си внимателно замислени начини да я накаже. Сега, след като я беше отмъкнал от дома й, наистина не знаеше какво да прави с нея. Арогантните му думи запалиха в гърдите на Лиз-Ан множество чувства, които накараха тялото й да се вцепени, а гласът й — да стане по-дълбок.
— Уверявам те, че ще бъде достатъчно да ме изнасилиш. Хайде, свършвай с това и ме пусни!
— Да те изнасиля? Не, Лиз-Ан, нямам нужда от това, а и методите ми по отношение на жените не са такива. Ти ще трябва да ме помолиш да те взема. И само когато съм готов, ще направя това.
Той няма да я изнасили? Но нима не беше казал, че правилата на играта са променени? В пълно недоумение, тя отново се обърна към безотказната си защита — омразата.
— Ще има да чакаш цяла вечност — процеди през зъби. — Ти ме отвращаваш.
Той не реагира, лицето му остана безразлично.
— Ще свикнеш с докосването ми и то ще започне да ти харесва.
— Никога няма да те пожелая!
— Но ти вече го направи. Видях го в погледа ти, почувствах го в допира ти. Нима знаеш толкова малко за страстта, че дори не можеш да я разпознаеш? Или просто играеш поредната си игра?
— Ти, нахален звяр! Презирам те! — Внимателно потисканите чувства излязоха на повърхността.
— А, значи така. Но мисля, че желанието ти към мен е по-дълбоко и по-силно.
Тя си пое дълбоко дъх.
— По-скоро бих желала да те намушкам с нож!
— В това не се съмнявам. Но няма да успееш. — Топлият му дъх раздвижи косите й. — Кажи ми как е възможно аз да те познавам по-добре, отколкото ти самата се познаваш?
— Не, ти въобще не ме познаваш…
— А сега ще си получа целувката — каза той и се наведе към нея.
Тя навреме обърна глава и избегна допира на устните му. Той успя да я целуне само по бузата. Но без колебание, устните му стигнаха чак до ухото й. Като усети топлия му влажен език страстно да завладява тази нейна чувствителна част, тя изпищя високо и обърна глава на другата страна. Той се засмя и стрелна устни към другото й ухо. После потърси чувствителното място под него. И още по-надолу — към основата на врата й. По гърба на Лиз-Ан полазиха сладки, забранени тръпки. Тя стисна здраво очи. Сърцето й биеше учестено и глухо, като да беше пробягала дълго разстояние. Ушите й бучаха. Почувства топлина като горене по време на треска. Сетивата й бяха изострени до краен предел. С нарастваща тревога разбра, че нещо става с нея. Гневът я беше предал. Беше се превърнал в някакво ново чувство, което едновременно я очароваше и плашеше. Умът й водеше война с тялото. Издигнатите от нея прегради започнаха да падат една по една. Не, това не може да е тя. Тя мрази този мъж…
Предвкусвайки победата, Рейналф завладя устата й, търпеливо изчаквайки тя да му отговори със същото. Когато почувства как у нея се надига страстта, пусна ръцете й и плъзна своите към гърдите й. Тя потръпна и изви тяло към него.
— Отвори си устата — каза той с плътен и дрезгав глас. Тялото му отчаяно искаше да се освободи от напрежението.
Лиз-Ан беше напълно объркана от новите чувства, породили се в предателското й тяло, и замаяна му се подчини. Рейналф пъхна езика си в устата й и се опияни от сладкия нектар, който се криеше там. Той чу изплъзналия се от гърлото й стон, почувства ръцете й да го галят по косата и продължи любовната игра с езика й, който плахо му отвръщаше. Макар и много трудно, се откъсна от сладостта на устата й и се вгледа в зачервеното й лице.
— Лиз-Ан, погледни ме — каза той.
Тя повдигна крайчеца на устните си, а после отвори очи. Погледът й беше замаян, отнесен, а зелените й ириси имаха оттенък, какъвто не беше виждал досега. Той беше като хипнотизиран. А после цветът на очите й потъмня до тъмнозеления, познат нему, цвят на гнева. Лиз-Ан се срамуваше от случилото се. Напомни си, че трябва само да отвори очи и да погледне лицето му, за да забрави докосването му. Усмихна се горчиво.
— Свърши ли вече?
Той присви очи и продължи да я гледа. Сграбчи я за раменете.
— Какво виждаш в мен, като ме гледаш така?
Тя трепна.
— Страхувам се, че няма да бъдеш доволен от моите наблюдения.
Нямаше да бъде изненадана, ако направеше опит да я удуши. Може би дори нямаше да го обвинява, защото думите й бяха наистина предизвикателни. Но той не направи нищо. Само изруга, пусна я и легна до нея. Лиз-Ан се хвърли към другия край на леглото и без да иска, го преобърна.
