Ригс.
— Казахте, че разкъсването може да бъде причинено от травма, нали? — попита Сефало.
— Да, просто нямате представа колко шофьори съм виждал в моргата преди появата на предпазните колани. При челен сблъсък воланът може да удари гръдния кош и корема с такава сила, че да разкъса аортата. Разбира се, става дума за удар отпред.
— Но все пак, при неточно насочване форцепсът също може да разкъса аортата, нали? — настоя Сефало.
Сам си го просеше.
— Може, но не и в предната част на кръвоносния съд, след като хирургът оперира откъм гърба — каза Ригс.
Сефало не мирясваше.
— Гръдният хирург е работил извънредно напрегнато, опитвайки да спаси пациента, нали?
— Вероятно — отвърна Ригс.
— И при това напрежение може да е допуснал грешка относно мястото на разкъсването, нали?
Ригс го погледна с добродушна бащинска усмивка.
— Всяко доказателство, представяно някога пред съда, може да бъде погрешно. Може всички ваши свидетели да грешат. Може да грешат и свидетелите на мистър Ласитър. Но с друго просто не разполагаме. Няма никакви доказателства, че разкъсването е било другаде, а не там, където казва гръдният хирург — в предната част на аортата.
Чудесно. Превъзходно. И аз не бих го казал по-ясно. Сефало си седна като попарен. Вече минаваше един часът — крайно време за обедна почивка. Съдията Ленард се въртеше неспокойно на стола.
— Поради напредналия час смятам, че е уместно да отложим заседанието за утре — каза той. Превод:
Роджър Солсбъри сияеше. Не приличаше на човек, който е искал да загуби. Гордеех се с постиженията си тази сутрин. В дъното на залата зърнах Сюзън Кориган с тениска и найлоново спортно яке. Гледаше ме така, сякаш се бях изплюл в черква.
Казах на Роджър Солсбъри, че за обяд ще го черпя раци, пържени картофи и студена бира. Време беше за скромно празнуване.
Както и за някои неизяснени въпроси.
6
Воайорът
От сумрака и застоялия въздух на съдебната зала изведнъж се озовахме под яркото декемврийско слънце на Маями. Разкошен ден. Дори лешоядите, които непрестанно кръжаха над многоетажната съдебна сграда, не можеха да ми развалят настроението. Адвокатски души, върнати да си изкупват греховете — тъй ги наричаше един мистично настроен кубинец. Грамадните черни птици бяха неразделна част от зимата в Маями — също като мургавите туристи, наркопласьорите и корумпираните ченгета. Събираха се около съда и по горните первази на Югоизточния финансов център, където срещу петстотин и петдесет долара на квадратен метър разни адвокати, счетоводители и банкери можеха да съзерцават през прозорците си дебел слой птичи тор. Управата на сградата беше инсталирала разни звукови системи, които уж плашели птиците. Само че вместо да се плашат, лешоядите прииждаха; опитваха да се чифтосват с високоговорителите.
Докторът ме изгледа с изненада, когато седнахме в моя лимоненожълт открит олдсмобил 442, модел 1968 година. У дома си имам и стар джип, но той е ръждясал от возене на сърфа, а клиентите заслужават по-свястна кола. Вече бях минал през фазата на мерцедесите, когато смятах, че е крайно време да стана солиден. След това пак се върнах към по-простичкото — мощните двигатели и песните на „Бийч Бойс“.
Подкарахме към един рибен ресторант в нов търговски център, за който предприемачът бе пръснал сума пари, опитвайки се да го натъкми като италианска вила от епохата на Ренесанса. Вътре беше пълно с бутици (имената им задължително започваха с „Льо“) и с жени, прахосващи цели състояния за дрехи, та да изглеждат представително, когато обикалят модните магазини. Въпреки целия този блясък, в дъното се свираше съвсем прилично рибно ресторантче.
— Днес делото се обърна, нали? — попита Солсбъри.
— Точно така. Изравнихме резултата, което всъщност значи, че водим. Ищецът е длъжен да докаже вината. Ригс опроверга показанията на Уоткинс за форцепса. Значи пак почваме от нулата. Ще трябва отново да викнат Уоткинс и да атакуват Ригс. Здравата са загазили. Не могат да призоват нов експерт. Сега стратегията е да си траем. Няма да се правим на хитри, само ще си държим позициите.
— А моите показания?
— Ще се справиш. Не е важно какво говориш, а как изглеждаш, как те приемат заседателите. Ако си симпатично момче и спорът между експертите завърши наравно, ще те оправдаят. Ако се правиш на високомерно копеле, ще ти отрежат топките и ще ги поднесат на вдовицата.
Докато той обмисляше тия думи, аз се огледах за сервитьор. След десетина минути чакане някакъв хлапак най-сетне затътри нозе към нашата маса. Определено се нуждаеше от бръснене и си беше загубил едната обица. Или може би напоследък носеха само по една.
— Кво ш’пръчате? — измънка той със сърдечност и бодрост на мекотело. В днешно време ресторантите вече се състезават с бензиностанциите по немарливост и безразличие.
Реших, че ще е най-разумно да му опростя задачата и поръчах за двама ни:
— Две порции крабове, две салати „Цезар“ и две бири.
— Ква бира ш’искате? — заинтересува се хлапакът. С тоя езиков талант сигурно трябваше да се кандидатира за телевизионен водещ.
— „Гролш“. По половин литър, ако имате.
— Де да знам. Има „Будвайзер“, „Милър“, може да е останало и „Куърс“ светло.
— Каквото има — обади се Солсбъри.
Не беше придирчив. Мнозина лекари са такива. Свикват на сандвичи от болничното кафене и скоро престават да усещат какво дъвчат. Но не и аз. Ще пропия американска бира, когато стане толкова хубава, колкото в рекламите по телевизията.
Сервитьорът сви рамене и изчезна, сигурно да си тегли още един химически стимулант. Канех се да подхвана възхвала на холандските пивовари, когато Роджър Солсбъри запита:
— Мислиш ли, че аз съм го убил… че съм сбъркал, искам да кажа?
Искаше да го уважавам. Обикновено клиентите гледат само да спечелят делото.
— Виж какво, Роджър, поразпитах тук-там из града. От медицинския институт чух само добри неща за теб. Досега не си съден, а по нашия край това е рядкост. Тъй че не се поддавай на всеобхватния ми цинизъм.
— Значи ми вярваш?
Беше ме хванал в крачка. Исках да разпитвам, а не да отговарям.
— Роджър, нали знаеш колко е важно да казваш всичко на адвоката си?
— Ясна работа. Като на изповед.
— Точно така. Искаш ли да ми кажеш нещо преди утрешните показания? Нещо да си пропуснал?
Роджър подпря брадичката си с юмрук. Нещо просветна в дъното на очите му, но той веднага примига.
— Не, не се сещам. Казах ти всичко за операцията. Нямаше признаци за аневризъм, кръвното беше нормално. Форцепсът стигна точно докъдето трябваше. Не съм аз.
— Знам. А иначе? Да е имало нещо лично между теб и семейството?
— Какво например?
Ах, да му се не види! Не желаеше да сътрудничи. В такива случаи понякога е най-добре да цепиш направо.
— Например да си чукал Мелани Кориган?
От съседната маса две застаряващи дами с модни пазарски чанти ме стрелнаха с погледи и зашушукаха неодобрително.
