Виктория се обърна към Стив. — Аз ще водя разпита на Джуниър. Ясно ли е?
— Кой е Джуниър? — попита Боби.
— Някакъв тип, на когото Виктория раздавала френски целувки, когато и двамата били с шини.
— Понякога, Стивън, си наистина жлъчен — каза тя. Използва цялото му име, за да му даде да разбере колко е ядосана. — И за протокола, никога не съм носила шина — ухили се пресилено, за да му покаже всичките си зъби.
— Джуниър Грифин е разглезено богаташко синче — продължи Стив. — „Ла Горе Кънтри Клъб“. Платинената карта „Американ Експрес“ на татко. Пансион.
Виктория се обърна към Боби, все едно Стив го няма.
— Джуниър Грифин беше най-готиното момче в гимназията в Пайнкрест.
— В гимназията учех заедно с кубинци.
— Гимназията на Маями Бийч — припомни му тя. — А не в Багдад.
— Трябваше да се бия за парите си за обяд.
— Когато Джуниър се смееше, на бузите му се появяваха трапчинки и една сладка малка вдлъбнатинка на брадичката — отвърна Виктория с гадна усмивка.
— Правят се с пластична операция — изстреля в отговор Стив.
Тя се обърна към Боби, но насочи думите си като копия към чичо му:
— Джуниър беше капитан на плувния отбор и крал на абитуриентския бал. Майка ми го наричаше „мъж мечта“.
Стив изхриптя, сякаш се задушаваше.
— Приличаше на Брад Пит — не спираше тя, — рус и як.
— Истинското име на Брад Пит е Уилям Брадли Пит — отвърна Боби. Стисна здраво очи и Виктория разбра, че съставя анаграма от името на актьора. След миг се ухили и извика: — Примат, и луд, и бял!
Още не можеше да разбере как го прави. Когато го попита, той й каза само, че буквите се носели из главата му и той ги дърпал от въздуха.
— Жребците от гимназията като Джуниър — не се даваше Стив — двайсет години по-късно се оказват плешиви и дебели загубеняци.
— Още не си ми отговорил. Ще се намесиш ли с Джуниър, както се намеси с чичо Гриф?
— Ти печелиш. Водиш, Вик. Топката е в теб.
— Добре. Трябва да сме в пълен синхрон. Ако делото се окаже криминално…
— О, криминално е.
— Откъде знаеш?
— Ами Уилис Раск няма да бие път дотук, за да ни пожелае „Лек път“ — Стив махна към черния път на двайсетина метра от морския бряг.
Една полицейска кола на Мънроу Каунти спря и шериф Уилис Раск слезе от нея и оправи колана си.
Законите на Соломон
3.
Пази се от шериф, който забравя да зареди пистолета си, но помни какво се пее в „Маргаритавил“.
Коломбо от Кийс
7
Шерифът им махна и се запъти към тях.
— Остави го на мен — каза Стив.
Виктория избухна.
— Ето пак започваш!
— Имай ми доверие, Вик. Познавам Раск отдавна. Здрасти, Уилис, как върви бизнесът с превишената скорост?
— Здрасти, Стив — извика в отговор Раск. — Още ли гониш линейките?
Ако не беше униформата, помисли си Стив, Уилис Раск спокойно можеше да бъде сбъркан с някой четирийсет и пет годишен конк7, който прекарва прекалено много време на слънце с прекалено много студени напитки. Беше дебел и имаше мустаци и дълги бакенбарди. Носеше прошарената си коса, вързана отзад на опашка. Краят на ризата му се подаваше от панталоните и слънчевите му очила „Окли“, провесени на верижка от малки раковинки, със сигурност бяха в нарушение с униформата. В единия закопчан джоб на ризата ясно личаха очертанията на метална кутийка. Освен ако не беше минал на ментови бонбонки, Раск явно продължаваше да дъвче тютюн. Изгорялото му лице обикновено беше застинало в насмешлива полуусмивка. Общото впечатление, което оставяше шерифът, не беше на лъснат с плюнка пазител на закона. Плюнки имаше. Но блясък — никакъв.
Стив знаеше историята на шерифа по-добре от повечето хора. Като млад Раск имал риболовен кораб, някога, когато основният улов в Кийс били квадратните „морски костури“ — огромни бали с марихуана. Раск разтоварвал от кораба майка и на третия път го спипали. Адвокат му бил сладкодумният чаровник господин Хърбърт Т. Соломон, който го защитавал безплатно, при условие че Раск ще иде в колеж и ще бъде почтен. Някога Хърбърт постоянно го правеше. Беше научил малкия Стив, че адвокатът има дълг към цялото общество, не само към клиентите с пари. Стив Соломон беше последвал стъпките на баща си, което обясняваше защо кара трийсетгодишна кола и има кантора във второкласна агенция за манекени с прозорец към кофите за боклук.
По онова време беше десетинагодишен, но все още си спомняше заключителната реч на баща си по време на процеса срещу Раск. Облечен в раиран костюм с тиранти, Хърбърт се носеше в съдебната зала като танцьор на бални танци, омайваше съдебните заседатели, заявявайки, че клиентът му е извършвал услуга на обществото, а не криминално деяние. Млад и наивен, Уилис Раск бил извадил подгизналия вързоп от протока, за да предпази птиците и лодките.
— Тези бали с дяволски бурени са били заплаха за навигацията — заяви Хърбърт със сериозно изражение. — За щастие Уилис е бил привлечен към мястото от ято чайки, които се виели над вързопа и се угощавали със семената. Уилис е спасил неподозиращите лодки от потъване. Без бързата намеса на младия герой всички чайки са щели да се надрусат.
Това накара съдебните заседатели да се усмихнат и след двайсет минути се върнаха и го обявиха за невинен. Уилис танцуваше надолу по стълбите, целуна дървото пред съда, после прегърна адвоката си. Удържа на обещанието си, завърши колеж в Ролинс, на север в Уинтър Парк, после право в Стейтсън.
Десетина години след това Раск излезе с нова платформа, когато се кандидатира за шериф на — както местните я наричаха — „Република Конко“. Щеше да разчисти пияните шофьори от тесните пътища и да затвори мъжете, които биеха жените си. Но нямаше да арестува никого за притежание на малки количества марихуана. Ограничените ресурси, с които разполагаше за налагането на закона, бяха прекалено ценни, за да ги прахосва по престъпления без жертви. В либералните Кийс — където песента на Джими Бъфет „Защо да не се напием и изчукаме“ беше неофициален химн — това беше великолепна тактика. Раск извоюва голяма изборна победа. Някои от гласоподавателите на излизане от кабинките за гласуване си палеха цигарка с трева.
— Радвам се, че те хванах. — Раск слезе при тях на брега. — Здрасти, Боби!
— Предпазителят на глока ти е вдигнат — каза Боби.
Раск извади пистолета от кобура и го провери.
— Боже, прав си! Как го видя?
— Боби забелязва всичко — отвърна Стив.
— Нищо чудно, че е толкова лек днес — Раск претегли пистолета, после се обърна към Виктория. — Вие сигурно сте съдружничката на Стив.
— Виктория Лорд — представи се тя.
— Заместниците ми казаха, че Стив е забил яка мацка. — Раск й смигна. — И не са ме излъгали.
