— Ако Стъбс се е прострелял сам, кой е ударил баща ти? — попита Стив преди Виктория да успее да зададе следващия си въпрос.
— Никой. След като баща ми е открил Стъбс, той се е втурнал обратно нагоре по стълбата към мостика. Бил е подпийнал — и двамата са били на градус — и развълнуван. Стълбата е мокра от пръските. Спъва се и пада, като си удря главата.
Спряха пред широка двукрила врата, Джуниър затърси ключа в джоба на шортите си. Не си заключва харпуните, помисли си Стив, но му трябваше ключ, за да влезе в стаята, която се канеше да им показва.
— Мога да продам блата на алигатори — каза Стив, — но тази история вони като вмирисана скумрия. Проблемът е, че е пълна с небивалици.
— Какво, по дяволите, значи това?
— Кажи му, Вик.
Тя прикова Стив с поглед, който значеше, че не обича да й се казва какво да прави. После отвърна:
— Една от теориите на Стив.
— Не е просто теория. Закон. Законът на Соломон за сложните небивалици. Вик, ти имаш честта.
Отново го стрелна с поглед.
— Стъбс се е застрелял — каза тя, — това е едно невероятно събитие. Баща ти е паднал от стълбата и си е ударил главата, това е второ. Лодка без капитан да се разбие на същия бряг, на който е трябвало да акостира — трето. Ефектът се умножава. Всяко невероятно събитие прави останалите по-трудни за вярване.
— И улеснява съдебните заседатели да произнесат обвинителна присъда — допълни Стив.
— Например мъж излиза с лодката си за риба на Коледа, въпреки че никога не е ходил на риболов — продължи Виктория. — Бременната му жена изчезва същия ден. Месеци по-късно тялото й и това на бебето са изхвърлени на брега близо до мястото, където мъжът е ловил риба. Мястото, където се е върнал, докато е твърдял, че е бил някъде другаде.
— Делото срещу Скот Питърсън — каза Джуниър, докато отключваше вратата.
— Защитата му прекали с небивалиците — напомни Виктория, когато влязоха в тъмната стая, в която като че ли беше по-хладно от останалите в къщата.
Стив се усмихна сам на себе си. Колкото и Виктория да се оплакваше от адвокатските му номера, беше започнала да прихваща от техниката му.
— Стив е извел математическа формула въз основа на тази теория — продължи тя.
— Един от законите на Соломон. Наричам го небивалици на квадрат: Ако шансът ти да убедиш съдебните заседатели в едно неправдоподобно събитие е едно към три, вероятността при второто е едно към девет, а при…
— Едно към осемдесет и едно за третото — набързо изчисли Боби.
— Точно така. С други думи, нямаш никакъв шанс.
Джуниър включи осветлението и по периметъра на тавана се включиха малки прожектори. Намираха се в огромна зала без прозорци, потънала в сенки.
— Това, което ще ви покажа — каза Джуниър, — много малко хора са го виждали. Стъбс е един от тях.
Стив примижа, опитвайки се да различи какво точно представлява издигнатият силует в средата на помещението, но не можа да види нищо, освен сенки. Беше прекалено театрално за неговия вкус. Имаше чувството, че Джуниър прави шоу в тяхна чест. Или по-вероятно само заради Виктория.
— Трябва да знаете някои неща от биографията ми, за да разберете смисъла — продължи Джуниър.
Докато стояха в сумрака на хладната стая, Джуниър взе да им обяснява, че с течение на годините, прекарвайки толкова много време във водата, бил се превърнал в страстен природозащитник.
Целият спектър на добродеятелни океански проекти. Давал купища пари на групи от природозащитници, вероятно, както си мислел вече, за да изкупи делата на баща си. Хал Грифин, според признанията на собствения му син, беше истинско цунами спрямо екосистемите. Издухваше конкуренцията от водата, буквално потопи лодка на Грийнпийс в пристанището на Сидни, като я блъсна с една баржа. Старецът — му беше грабител от висшата лига, професионален мародер, проектите му бяха позорна въртележка за правене на пари, всяване на хаос, екокатастрофи. Разрушени плажове от комплекси по крайбрежието на Филипините, масирано унищожаване на риби около бреговете на Ямайка след построяване на марина, изливане на канализационни води от заграден комплекс на остров Кайкос.
— Където и да иде баща ми, природозащитниците го погват с пушки за слонове.
А дали баща ти не погва другите с харпун, почуди се Стив. Докато синът, според скромните му твърдения, беше сър Галахад от Дълбините.
— Чували сте за прегръщачите на дървета — продължи Джуниър. — Мен пък можете да ме наричате целувач на корали. Гмуркал съм се из най-хубавите и на всичките дните им са преброени. Кораловите рифове са дъждовните гори на океаните.
— И какво общо има всичко това с Океания? — попита Стив.
— Преди няколко години спорех с баща ми и казах нещо от рода на: „Няма да мирясаш, докато не построиш курорт върху коралов риф.“ И баща ми го прие като предизвикателство. Попита къде има коралов риф минимум на три морски мили от брега на англоговорещи, близо до населено място с поне три милиона души.
— Защо три мили? — попита Виктория.
— За да е извън териториални води — отвърна Джуниър.
— Законът на оръдейния изстрел — каза Боби и всички се обърнаха към най-умното момче в шести клас. — От пиратските времена, защото оръдията са можели да изстрелят гюллето максимум на три мили от брега. Оттам идва и законът.
— Благодаря ви, господин Хистъри Ченъл — рече Стив и после се обърна към Джуниър: — Ако си извън ограничението от три мили, можеш да държиш казино. Това ли беше идеята?
— Точно. Но пак щяхме да сме вътре в двестате мили на зоната.
Стив го погледна с празен поглед.
— Изключителната икономическа зона — преведе Боби, като срамежливо добави: — Знам много федерални акроними. Както и повечето персонализирани регистрационни номера на коли, забранени от щата Флорида.
— Не започвай — предупреди го Стив.
— С-У-П-Р-П-К-А — започна Боби. — И-С-К-С-К-С.
— Боби…
— Г-О-Л-П-Н-С.
— Дай по-кротко, хлапе!
— Тъй като се намираме в изключителната икономическа зона — продължи Джуниър, — федералното правителство все още има права над дейността. Затова ни трябва доклад за оценка на околната среда, за да си извадим федерално разрешително.
— Бен Стъбс от Агенцията за опазване на околната среда — предположи Виктория.
— Да. Затова баща ми трябваше да мине през всички кръгове на ада. Не спираше да ругае, но успя. И ето го резултатът.
Джуниър натисна друго копче и огромното помещение беше окъпано от мека светлина.
— Дръж се Океания! — каза той.
Пред тях искреше триизмерна диорама, може би десетина метра дълга и около два метра висока. От пода до височината на рамото беше океан — или поне негово синьо пластмасово подобие, завършено с миниатюрни пластмасови риби. На повърхността се носеха три подобни на понички сгради, свързани с
