— Напротив. Ако си обективен, ще разбереш.
Повече никой не каза нито дума, дори и Тами.
Приставът беше извикал три други дела, чиито адвокати килимари обикновено му даваха пари за Коледа, Вси светии и Деня за подкуп на общински служители. Така че в десет часа съдружниците от „Соломон и Лорд“ още седяха на твърдата неудобна дървена пейка и Виктория се чудеше дали да каже на Стив за среднощното обаждане.
Накрая изплю камъчето:
— Кралицата се обади снощи.
— Цюрих или Йоханесбург?
— Катманду. Бият й инжекции от хипофизните жлези на планински кози. За подмладяване на кожата.
— Каза ли й за делото?
Виктория кимна.
— Беше шокирана. За пръв път от години някоя от нас споменаваше името на чичо Гриф и трябваше да й кажа, че е обвинен в убийство.
— Попита ли за Джуниър?
— Стотина пъти. Как изглежда, с какво се занимава, женен ли е.
— Още ли го смята за мъжа мечта?
— И „супер“. Каза, че Джуниър бил „готино“ хлапе, така че не била изненадана какъв е станал.
— И какъв е станал? Какво точно й каза?
— Нищо кой знае какво. — Ив основни линии беше вярно, реши тя. Не беше споделила противоречивите си чувства с Кралицата.
— Нейно височество ме мрази, нали? — полюбопитства Стив.
— Тя почти не те познава.
— Смята, че не съм достатъчно добър за теб.
— Всички родители смятат така за децата си.
— Без моя старец.
— Ако искаш да направиш по-добро впечатление на Кралицата, престани да обличаш онази фланелка всеки път.
— Коя фланелка?
— Не се прави на застрелян. Онази с надпис „Ако не друг, тогава майка ти.“
— Опитах се да бъда мил, но тя не хареса часовника, който й подарих.
— Ако беше истински „Картие“, а не менте, щеше да го обожава.
— Ако беше истински „Картие“, нямаше да мога да го купя от пиколото.
— Кралицата не те мрази, Стив. Просто винаги си ме е представяла с някой… — Как можеше да го каже? — … по-различен.
— Бял англосаксонски протестант, завършил Принстън, чийто баща притежава инвестиционна банка. Лятото Саутхемптън, зимата Аспен.
— Всъщност винаги си е мислела, че ще се омъжа за Джуниър.
Стив изпусна едно „О!“ и прегърна Тами през раменете.
— Започвам да виждам преимуществата на неодушевените партньори. Няма тъщи.
Виктория никога не беше споделяла с него някоя от по-хапливите забележки на майка й: „Честна дума, принцесо, не виждам какво виждаш в този преследвач на линейки.“
А сега Виктория реши да не казва на Стив и още нещо. Странната реакция на майка й при новината за чичо Гриф. Кралицата не попита нищо за делото. Виктория беше очаквала да я разпитва: Кой е мъртъв? Гриф ли го е направил? Колко лошо е бил ранен? Но тя не беше задала нито един от тези въпроси. Първата й реакция беше: „Какво каза Гриф за мен, скъпа?“
Като се замислеше обаче, това може би трябваше да се очаква. В крайна сметка егоцентризмът беше запазена марка на Кралицата, също като марковите й дрехи и фризурите й. Но въпросът не беше: „Попита ли за мен?“ По-скоро беше загрижена, разтревожена какво е казал. И после: „Гриф спомена ли нещо за баща ти?“
Отново не беше толкова важен въпросът, колкото тонът, с който беше зададен, разсъждаваше Виктория. Имаше ли нотка на страх? Сякаш Кралицата не искаше тя да говори за семейството с чичо Грифин. След всичките години на мълчание от какво толкова се страхуваше?
Виктория се замисли за тайните, които родителите криеха. И бащата на Стив, и майка й криеха нещо. Себе си ли искаха да предпазят, или децата си? Но нима всички не крием тайни от хората, които обичаме? В края на краищата, и тя не беше пряма със Стив и не му беше казала колко разклатена е връзката им.
От какво се страхувам?
Струваше й се, че е заобиколена от страхове.
Кралицата беше приключила разговора с още едно странно изказване, върху което Виктория още разсъждаваше.
„Гриф винаги а завиждал на баща ти“ — беше казала Айрини Лорд.
— Мислех, че е бил най-добрият му приятел — отвърна Виктория.
— Беше. Но Нелсън имаше такъв… не знам как да го кажа — продължи тя на френски. — Финес, класа. Гриф винаги е знаел, че никога няма да стане нещо повече от…
Виктория можеше да си представи майка си в апартамента в хотел „Шангри ла“ как пренебрежително маха с ръка и добавя поредния френски израз:
— Поредното забогатяло парвеню — заключи Кралицата.
Виктория се въздържа да не отбележи, че след смъртта на баща й двете са се превърнали в „обеднели аристократки“.
— Не разбирам, мамо. Защо критикуваш чичо Грифин?
— Не го критикувам, скъпа. Да не приемаш всичко, което ти казва, за чиста монета. Трябва да затварям, скъпа. Закъснявам за калната баня.
Виктория си представи как майка й държи с рамо слушалката на телефона и тънките й пръсти свалят трикаратовите диамантени обеци от другото ухо и ги поставят внимателно в черната й лакирана кутия за бижута. Имаше толкова много неща, за които Виктория искаше да я попита. Защо кралицата никога не й беше споменавала за предложената от Гриф финансова подкрепа? И защо беше отказала помощта му? Защо беше изключила чичо Гриф от живота им, когато най-много имаха нужда от него?
Реши да не споделя нищо със Стив, поне докато не откриеше някои отговори. Погледна към него и видя как натиква преливащата гръд на Тами обратно в сутиена. Дали не се бавеше повече, отколкото беше нужно.
Помисли си за баща си, спомни си красивия мъж със старомоден костюм от три части, широкоплещест, с дълбок глас и прошарена коса. Изглеждаше толкова силен. Толкова недосегаем. Но проклет да бъде, беше се оказал слаб. Беше поел по пътя на страхливците и беше изоставил семейството си. Без прощално писмо дори, помисли си за хиляден път тя. Колко трудно е било да седне и да напише на дъщеря си, че я обича?
Проклет да бъде! Проклет да бъде заради болката, която остави след себе си!
Спомни си за миг как баща й я вдигаше и я завърташе, краката й се вдигаха почти успоредно на земята, докато тя крещеше от удоволствие. Баща въртележка. Спомняше си го като висок човек, но години по-късно беше виждала снимки на Айрини и Нелсън Лорд заедно. Бяха горе-долу на една височина, а Айрини беше метър и седемдесет. Триковете на съзнанието, помисли си тя. Какво още се беше изкривило в спомените й? И какви други тайни криеше майка й в черното си лакирано сандъче за бижута.
Тазгодишният Бигбай
16
В рамките на седем минути съдия Алвин Шуорц — осемдесет и една годишен, късоглед, разсеян и заядлив като хемороид — заплаши Стив, че ще го арестува за обида на съда, нареди му да си обуе панталоните, въздържа се да се произнесе за делото по ускорената присъда, изхвърли всички адвокати от
