— Не знаеш, Гриф.
Виктория реши да се намеси преди разговорът да тръгне към картичките от детската градина, детските шарки или първия й менструален цикъл.
— Майко, с чичо Гриф работим по делото, така че се чудех дали ти…
— Продължавайте, скъпа. Няма да ви преча. — Айрини вдигна тясната си висока чаша и допи шампанското си набързо. Наля си отново и добави: — Е, двамата говорихте ли си за мен?
— Майко, светът не се върти около теб.
— Откога, скъпа?
— Трябва да си вървиш — каза Виктория. — Обсъждаме делото. За теб не важи правото на конфиденциалност между клиент и адвокат и всичко, което чичо Грифин каже…
— О, я стига! Гриф, кажи на дъщеря ми, че не може да ме изгони.
— Ами, Айрини… — каза Гриф с подигравателно изражение.
— Не ме Айриносвай!
Двамата отново се разсмяха и очите на Айрини заблестяха от удоволствие. Начинът, по който си говореха, напомняше нещо на Виктория, но какво беше то? Опита се да го изрови от паметта си, но не успя.
Какво всъщност правеше майка й? Сякаш направо флиртуваше. Но флиртуването й беше втора природа. През последните петнайсет години в живота на Кралицата се бяха изредили много мъже — ту богат вдовец, ту наскоро разведен магнат. Също като ръчно кованата си златна гривна, Айрини беше много представително бижу. Стратегията на Кралицата, Виктория я познаваше много добре, беше да показва колкото се може по-малък интерес, което само разпалваше страстта на мъжете. Тя обичаше да я ласкаят, да пътува, да се вози в частни самолети и да отсяда в петзвездни хотели. Когато Виктория веднъж я беше попитала защо не се е оженила за някой от ухажорите си, майка й беше отхвърлила идеята с едно махане на ръка.
— Господ ми е свидетел, че са ми предлагали, но аз съм имала една голяма любов в живота си.
Имаше предвид бащата на Виктория, разбира се. Или поне Виктория винаги си беше мислила така. Но сега друго подозрение я загриза отвътре като мишка в килера.
Този звънък смях.
Тези блеснали очи.
Нежността помежду им.
Майка й и чичо Гриф? Не, беше пълен абсурд — да използва един от изразите на Кралицата.
Чичо Гриф ги беше кръстил Кралицата и Принцесата. Винаги беше наоколо, винаги задоволяваше нуждите им. Когато се загуби в „Дисниуърлд“, чичо Гриф я откри, а не баща й. Ами банковата сметка на Кайманите? „Куийн Инвестмънтс“? Защо не „Филис Инвестмънтс“? Защо не е на името на собствената му жена? Дали тайната сметка не разкриваше тайна връзка?
— Ами, Айрини…
— Не ме Айриносвай.
Тогава се сети. Майка й и баща й се разменяха тези реплики. А дали беше така? Дали не е бил чичо Гриф?
Възможно ли беше да бърка двамата мъже? И дали и майка й не правеше същото?
Двете двойки бяха много близки. До самоубийството на баща й. Логиката подсказваше на Виктория, че майка й дори още повече се е нуждаела от чичо Грифин през онези ужасни дни. Е, при такава силна емоционална връзка помежду им защо Кралицата го беше отрязала от живота си?
Съществуваше само една причина.
Вина.
О, Боже, не!
Виктория се опитваше да овладее гласа си.
— Майко, можеш да останеш, ако ми отговориш на един въпрос.
— Стига да е от полза. — Айрини внимателно размазваше хайвер върху гофретата.
— Когато татко се самоуби, вие двамата с чичо Грифин имахте ли връзка?
Ръката на Айрини потрепери и тя изпусна гофретата с хайвера върху килима.
— О, боже! — възкликна Грифин.
Айрини се обърна с насилена усмивка, чуплива като ледена висулка.
— Какъв поразително груб въпрос!
— Татко е разбрал, нали? — Въпросът заседна в гърлото й. — Затова се е самоубил?
Грифин стисна очи и започна да масажира слепоочията си с кокалчета.
Айрини попи ъгълчетата на устата си с ленената салфетка, изискан жест.
— Мили боже! В името на горкия Грифин, надявам се, че в съда те бива повече, отколкото в клюките, скъпа.
Говорене, прегръдка, целувка, секс
22
По радиото на кадилака Роудкил Бил Яблонски пееше „Искам да се напия, искам да опъна някоя и понеделник ми се вижда чак след две години.“ Макар че това беше една от любимите песни на Стив, той намали звука и изкрещя в мобилния си:
— Какъв адвокат си ти!
На седалката до него Боби започна да се върти, запуши уши с ръце и после сложи пръст на устните си. Явно искаше Стив да говори по-тихо.
— Не ми повишавай тон — отвърна Виктория от другата страна на линията. Звучеше толкова спокойно, че Стив се вбеси още повече. Защо не можеше да погледне по-далеч от семейните си проблеми?
— Клиентът винаги е на първо място, Вик, а не личните нужди на адвоката.
— Тогава защо ти не си тук? Защо губиш време с делото на баща ти, когато той ти каза да го зарежеш?
— Ти не ме искаш!
— И откога това те спира?
— Не променяй темата. Мислех, че можеш да се справиш сама с една елементарна призовка, без клиентът да ни уволни.
— Чичо Гриф не ни е уволнил. Излезе и повече не се върна.
— И не отговаря на обажданията ти.
— Драматизираш — отвърна Виктория.
Стив караше на юг по морската магистрала към Кий Уест и каквото беше останало от делото им. Виктория му беше казала, че Грифин е подкупил Стъбс, но продължаваше да настоява, че не е убил „алчното копеле“ — израз, който трябваше да смекчат преди да се явят в съда.
Ако се стигне до явяване в съда.
Отношенията между клиент, обвинен в убийство, и адвокат бяха толкова деликатни, колкото между любовници. Беше ли ги развалила Виктория?
— Какво стана, по дяволите? — попита Стив. — Аз съм слонът в стъкларския магазин. Ти уж беше тази, която се разбираше с хората.
— Казах ти. Изведнъж ми просветна за майка ми и чичо Грифин.
— И не можа да си затраеш? — Стив удари по волана с юмрук. — Това е минало. На кого му дреме дали са си играли на скрий салама, когато Бет Мидлър е получавала Грами?
— Трябва ли да си толкова груб?
— Не съм ли ти казвал, че няма нищо по-важно от това да запазиш доверието на клиента?
— Не обвини ли ти чичо Грифин в убийство десет минути след като се запознахте?
— Изказах
Наближаваше десет вечерта, Стив го цепеше главата, а бяха още в началото на пътя. На тръгване от Маями валеше ситен дъжд, така че гюрукът беше вдигнат и вятърът свиреше през малка дупка в него, точно
