— Промените са хубаво нещо.
— Тези реклами отзад на градските рейсове. Лицата ни са точно над ауспуха. Да ги махнем.
— Добре са за бизнеса.
— Просташки са.
— Няма ги. Какво друго?
— Искам да престанем да се занимаваме с „Катеричките“.
— Защо? Знаеш, че не се занасям с момичетата.
— Непристойно е.
— Господи, Вик! Започваш да приличаш на майка си.
Тя го стрелна с поглед и той се предаде:
— Добре, добре. Майната им на „Катеричките“.
Това накара една жена на средна възраст на опашката пред тях да се извърне и да ги погледне, туристка със слънчеви очила на фалшива перлена верижка. Съпругът й беше облечен в бермуди и бяла риза с дълъг ръкав.
— Дали приятелят ти не е тук? — Виктория надникна покрай хората пред тях. — Ще ни обслужи като ВИП гости.
— Не мисля, че Джими Бъфет ходи да сервира по масите, Вик. — Остри миризми се носеха около тях. Нещо гризеше Стив, нещо друго, освен присвиващия го от глад стомах: — Говорим само за „Соломон и Лорд“. Ами…
— Стив и Виктория?
— Да. Не ни ли е по-добре заедно, отколкото поотделно, и в тази област?
— Предполагам. — Тя се наклони и го целуна. — Но ми трябва малко време, става ли?
— Мислех за всичко, което се случи, откакто „Форс мажор“ излетя на брега?
— И аз. Като започна от това, че искаше да правим секс в океана.
Жената пред тях се извърна и ги изгледа над очилата си.
— Ще стана по-добър човек — каза Стив. — По-добър баща за Боби. По-добър син. По-добър партньор за теб.
— Недей да ставаш прекалено добър, Стив. Харесваш ми такъв, какъвто си.
— Сериозно? Не искаш ли да се променя?
— Само едно нещо. От сега нататък — пълна откровеност. Искреност и честност. Не искам дори невинни лъжи.
— Няма проблем. Между другото знаеш ли, че съм бил във „Фи Бета Капа“?
— Сериозно ти говоря, Стив. Истината. Цялата истина. И само истината.
Не точно това искаше да чуе.
— Най-красивите думи в английския език — отвърна той.
Пред тях настана раздвижване. Хората започнаха да шушукат. Някой изръкопляска. Оплешивяващ мъж на средна възраст с бронзов тен, шорти, сандали и риза на цветя излезе от ресторанта. Хората на опашката го спираха да се ръкуват с него. Някои вадеха туристически карти и химикалки, за да му искат автограф.
— Стив, виж! Това е Джими Бъфет.
Стив изпъна натъртения си врат, за да види по-добре.
— Сигурна ли си? Прилича ми повече на двойник. Може да си е наел по един във всеки ресторант.
— Не, той е. Хайде, Стив, кажи му здрасти.
— Защо толкова се вълнуваш? Та ти дори не си падаш по него.
— Но ти си върла папагалска глава. Пък и сте приятели. Може да идете на риба.
Миг по-късно Бъфет вече си беше пробил път до тях.
— Джими! — Тя сграбчи десницата му с две ръце. — Аз съм Виктория Лорд, ето го и приятеля ти Стив. — Огледа се наоколо. — Стив?
Беше се заврял между двама туристи. Виктория го сграбчи за лакътя и го издърпа.
— Може двамата да идете за уаху или каквото там обичате да правите.
Явно смутен, мъжът подаде ръка на Стив.
— Здравей, аз съм Джими Бъфет. Добре дошли в Маргаритавил.
— Стив Соломон — стиснаха си ръцете.
— Чакай малко — каза Виктория. — Вие двамата не ловите ли риба и не пиете ли заедно с шериф Раск?
— Познавате Уилис? — попита Джими. — Страхотен човек. Е, радвам се, че се запознахме, Стив — продължи нататък и стисна още няколко ръце.
Виктория вирна глава и погледна изпитателно Стив, който явно броеше дупчиците на маратонките си.
— Не можеш да се промениш, нали, Стив?
— Такива сме, каквито сме.
— Прав си. — Опашката направи няколко крачки и те пристъпиха заедно с нея. Ароматът на току-що изпечен хляб стана по-силен. — Майка ми. Баща ти. Ти. Аз.
— Какво искаш да кажеш, Вик?
— Научил си ме не само как се провежда кръстосан разпит. Помниш ли какво каза за баща си? „Любовта означава да приемеш другия такъв, какъвто е. Защото той си е същият.“
— Да.
Тя се приближи и отпусна глава на рамото му.
— Каква е температурата на водата днес?
— Топла е. Двайсет и шест — двайсет и седем градуса.
— Чудесно! Знам един усамотен плаж на трийсет и два километра оттук.
— И?
— Носиш ли си бански в колата?
Той поклати глава.
— Нищо, Стив! — Тя го прегърна и го притегли към себе си. — Няма да ти трябва.
Законите на Соломон
1. Ако фактите не пасват на закона… изопачи ги.
2. Винаги приемай, че клиентът ти е виновен. Пести време.
3. Пази се от шериф, който забравя да зареди пистолета си, но помни какво се пее в „Маргаритавил“.
4. Може да пробуташ една небивалица на съдебните заседатели. Втора обаче със сигурност няма да мине, а третата праща клиента ти право в затвора.
5. „Обичам“ означава да поемеш куршума заради любимия човек. Всичко по-малко от това е просто „харесвам“.
6. Клиент, който лъже адвоката си, е като съпруг, който мами жена си. Рядко го прави само веднъж.
7. Ако се срещаш с бившо гадже, което си зарязал, винаги подозирай, че е въоръжено.
8. Ако някой умен, красив и богат мъж те покани заедно с гаджето ти в нудистки клуб… повече от сигурно е, че има гигантски
9. Хората, които познаваме най-дълго, често познаваме най-малко.
10. Съдебния заседател избирай така, както си избираш любовник. Да не очаква съвършенство и да ти прощава простотиите.
11. Ако те е страх да поведеш, никога няма да те извадят от играта… но и никога няма да откраднеш начален удар.
12. Когато мъж и жена са в пълен синхрон — четат си мислите, разсмиват се взаимно, доставят си радост един на друг, — те са нацелили точката на екстаза и когато са заедно, е… почти толкова хубаво, колкото и когато правят секс.
