— Нещо уличаващо?
— Ти прецени. Да се върнем почти двайсет години назад. Кригър току-що е завършил медицина в Шандс. За да го отпразнуват, предприема съботно-неделна екскурзия до Исламорада с двама колеги. По- точно с най-добрия си приятел Джим Бишиърс. Плюс приятелката на Бишиърс.
Виктория изглеждаше озадачена.
— Какво общо има тази екскурзия с мъртвата жена двайсет години по-късно?
— Както винаги казвам на съдебните заседатели, моля, изчакайте, докато изложа всички факти, преди да си правите заключения.
Виктория повдигна рамене и той продължи:
— Тримата: Кригър, Бишиърс и приятелката му, взели под наем яхта, за да ловят марлини. Два дни не спрели да пият, а всичко, което знаели за рибата, били научили в „Червения рак“, но някак си гаджето на Бишиърс успяло да закачи един марлин. Не бил голям, но петдесет кила имал. Капитанът бил на мостика, а Кригър и Бишиърс, също като Абът и Костело, се опитвали да извадят рибата. Кригър размахвал канджата, а Бишиърс се бил надвесил през борда, и значи рибата се озовала в кокпита, а Бишиърс във водата.
— Паднал е през борда, така ли? Извадили го, нали?
— Гаджето му хвърля спасително въже, но той не може да го стигне. Гълта вода и започва да се паникьосва. Кригър се навежда през борда и му протяга канджата, за да се хване. Но яхтата се клати, Бишиърс се лашка и се нахендря на канджата. Капитанът се опитва да върти руля, но загубват Бишиърс от поглед, а после витлото го повлича и го нарязва на суши.
— Боже Господи! Не искаш да кажеш, че Кригър го е убил нарочно, нали? Няма доказателства, нали така?
— Колкото и за Нанси Лем.
— Какво значи това?
— През цялото време Бишиърс се подигравал на Кригър за някакъв реферат, който бил написал: твърдял, че Кригър е фалшифицирал изследванията си, за да оправдае заключенията си относно еволюционната психология. Кригър вярвал, че убийството е естествено следствие от това, че сме човешки същества, че еволюцията отсява тези, които убиват съперниците си.
— Оцеляването на убийците.
— Именно. Кригър пишел, че убийството е програмирано в нашата ДНК, а не е ненормално поведение. Правил изследвания сред първокурсниците и измервал склонността им към насилие. Бишиърс го бъзикал и го наричал измамник. Кригър го предупредил да спре, но той се настървил още повече.
Слънцето беше ниско над хоризонта и блестеше право срещу тях. Виктория смъкна очилата на очите си.
— Модел на поведение — каза тихо, сякаш мислеше на глас. — Бишиърс и Лем. И двамата са заплашвали Кригър. И двамата имат рана на главата и падат във водата. И двамата умират. И двата пъти изглежда като нещастен случай. Подобни факти според Правилото на Уилямс.
— Точно така Пинчър успя да включи историята на Бишиърс като доказателство и да провали защитата ми.
— Пинчър обикновено е доста мързелив. Учудвам се, че е открил тази отдавнашна случка.
— Не я откри.
— Тогава как е разбрал за екскурзията и за смъртта на момчето?
— Аз му казах.
— Невъзможно!
— Казах му, Вик. Дадох му доказателството, което му трябваше, за да осъди клиента ми.
Долната устна на Виктория потрепна. После тя тръсна глава, сякаш се опитваше да се отърве от спомена за чутото току-що.
— Нарушил си клетвата си?
— Имах основателна причина.
— Основателна причина за такова нещо не съществува — отвърна Виктория рязко.
6
Незаконороденото дете на Айн Ранд и Тед Бънди
Виктория се опита да осмисли това, което току-що бе чула. На метри от нея студенти, застанали на четири крака и с мистрии и четчици в ръце, търсеха археологически находки из разкопките.
Не можеше да повярва в това, което й беше казал. Стив никога не се скатаваше и не прекарваше клиент. В съда винаги се бореше здраво, понякога дори нечестно. Неведнъж беше прекарвал нощта зад решетките за неуважение на съда.
„Адвокат, който се страхува от затвора, е като хирург, който го е страх от кръв“.
Каза й го в деня на първата им среща. Тогава бяха затворени в две съседни килии. Беше я провокирал в съдебната зала. Тя загуби самообладание и ги тикнаха и двамата на топло за обида на съда. Бяха продължили да се обиждат и иззад решетките. Стив се надсмиваше над праволинейността й, тя го заяде за етиката му, или по-скоро за липсата на такава.
— Ти се подиграваш със закона!
— Имам си мои закони. Соломонови.
Знаеше, че е готов на всичко, за да спечели. Но да наруши закона, за да загуби? Това беше нещо ново. И вероятно дори още по-стряскащо, защото опираше до същината на адвокатската клетва. Всеки адвокат трябваше ревностно да защитава — а не да предава — клиента си.
— Стига, Стив. Не би предоставил уличаващи доказателства на обвинението.
— Напротив, предоставих.
— Защо?
— Кригър ме излъга и аз го хванах.
— Тогава е трябвало да се оттеглиш от делото.
— За да излъже следващия си адвокат и да се измъкне безнаказано? Както сама каза, без доказателства за предишния смъртен случай обвинението щеше да се пропука.
— Системата е такава. Мрежата има дупки. Понякога се измъква виновният, за да не бъде впримчен някой невинен. Ти най-добре знаеш това.
Ето, започваше се: бившата прокурорка казваше на Стив, че е редно убиецът да се измъкне. Не вярваше в размяната на ролите в пиесата.
— Някой трябваше да го спре — отвърна Стив. — Кригър беше убил Джим Бишиърс и Нанси Лем.
— По дяволите, Стив! Няма как да знаеш.
— Усетих го със сърцето си. Бях повече от сигурен.
— Дори и така да е, адвокатът не може да е таен държавен агент.
Погледна мъжа, когото обичаше, мъжа, с когото възнамеряваше да живее, мъжа, за когото дори мислеше да се омъжи някой ден. Но това беше нечувано! Спомни си какво й беше казала майка й веднъж:
— Измамите на мъжете са само върхът на леденото кубче.
— Искаш да кажеш на „айсберга“, нали, мамо?
— Не и ако пият скоч с лед. Искам да кажа, скъпа, че ако веднъж ги хванеш да те лъжат, със сигурност ще има и още лъжи.
В кариерата на бляскава вдовица, която си беше избрала сама, Айрини Лорд Кралицата се беше сдобила със здравословно цинично отношение към мъжете. Виктория беше приела част от него. Но това сякаш никога но се беше отнасяло за Стив. Повечето мъже носеха маски и криеха гадните си черти. Също като студентите по археология на разкопките, човек трябваше да рови с лопата и мистрия, за да открие истинската им същност. Със Стив не беше така. Той криеше нежната си, грижовна страна — любовта си към Боби, работата „про боно“, ревностното си отношение към справедливостта под външност, която можеше да е едновременно нетърпима и непоносима.
Насили се да говори спокойно:
— Разбирам мотива ти, но си отишъл прекалено далече. Започвам да се съмнявам дали изобщо ставаш за адвокат.
