прошарена коса се къдреше на врата. С бутилка уиски на една ръка разстояние Хърбърт Т. Соломон приличаше на Диния Бил Хикок с еврейско кепе.
Или пък на библейски пророк. Държеше Стария завет с кожена подвързия в едната ръка и чаша в другата.
— Савската царица — продължи да нарежда Хърбърт С провлечения си южняшки акцент — чула за славата на Соломон и дошла да го изпита с трудни въпроси.
— Карай направо към секса — прекъсна го Боби. — Когато Соломон го турил на Шеба и на всичките си наложници.
Хърбърт отпи глътка уиски.
— Когато му дойде времето, момче.
— Какво става, тате?
— Уча Робърт на Светото писание. — Хърбърт прелисти на следваща страница. — Савската царица принесла в дар на Соломон злато, подправки и…
— На библейски език „подправки“ значи „чукане“ — ухили се Боби на Стив. — Дядо ми каза.
— Дядо ти е истински учител по Талмуда.
Боби продължи развълнувано:
— В Първа книга на царете се казва, че Соломон дал на Савската царица „всичко, което си пожелаела“. Схващаш ли, вуйчо Стив?
— Мога да си представя.
— Знаеш ли, че цар Соломон имал седемстотин жени и триста наложници?
— Нищо чудно, че е искал да се махне от къщи и е тръгнал да завладява Месопотамия. — Стив се обърна към баща си, който тъкмо си наливаше уиски върху леда. — Татко, защо пълниш главата на Боби с тези глупости?
— Корените ни не са глупости. — Хърбърт шумно сръбна от чашата си и се обърна към внука си. — Робърт, предците ни са били воини от двора на цар Соломон. Ние сме преки потомци на Негово величество най-големия мъдрец.
— За Бога, татко! — изпъшка Стив.
— Не произнасяй напразно името Господне в мое присъствие!
— А кепето за какво ти е? Да ти скрие плешивото теме ли?
— Ще се моля за теб, Стивън. Превърнал си се във филистимец.
— А ти си изперкал. Да се правиш на ортодоксален на твоята възраст е доста странно.
Хърбърт поклати глава.
— Не мога да повярвам, че синът ми е неверник, а дъщеря ми — курва.
— Хей, татко! Карай по-кротко с тази част пред Боби.
— Що? Какво толкова? Мислиш ли, че момчето не знае, че майка му е наркоманка и никаквица?
— Татко, стига толкова. — Не че не беше вярно, но такива работи не се говорят пред деца.
— Няма нищо, вуйчо Стив. — Боби си играеше с една летва и се правеше, че не му пука. Но Стив познаваше този поглед. Безизразна, неутрална маска. Така момчето криеше болката си. Какви го бяха прихванали баща му? Не си ли даваше сметка колко чувствителен е Боби? Вероятно не. Когато Стив беше малък, баща му се държеше също толкова грубо и с него. Нима не го беше нарекъл „лигльо“, когато кубинците го бяха пребили в училище и му бяха взели парите за обяд?
Без да вдигне поглед, Боби каза:
— Онзи ден в кафето едно дете ме попита какви са родителите ми.
Стив сдържа дъха си. Децата често бяха наистина жестоки. Малки хищници, които се нахвърляха върху всеки, който е по-различен.
— Казах им, че не познавам баща си, а майка ми е в затвора — продължи Боби.
— Много ли те тормозиха за това?
Боби поклати глава.
— Решиха, че е много яко. Мануел каза, че и на него му се искало да не познава стареца си. Джейсън ме помита дали ходя в затвора на свиждане на майка ми.
Момчето спря. Това бе неговият начин да попита Стив защо никога не са ходили до затвора в Хоумстед. Трудно му беше да разбере копнежа на племенника си. Джанис го беше изоставила и изтормозила. Беше го заключвала в една кучешка колиба, беше го оставила да гладува, докато ходеше да се друса. И какво излизаше, че на Боби… му липсва? Стив реши да си замълчи. И без това какво можеше да каже?
„Ако посетиш майка си в затвора, кошмарите ще започнат пак, хлапе“.
Не, по-добре беше да не отваря темата за Джанис Соломон — наркоманка, скитница и напълно безполезна майка.
— Ако синът ми не ще да дойде на Шабат — заяви Хърбърт, — може внук ми да го направи.
— Трябва да уча — отвърна Боби.
— В петък вечерта? Трябва да се молиш и да гониш фусти. Може да се молиш да хванеш някоя.
— Татко, какво ти става, по дяволите! Не си ходил в синагогата от трийсет години.
— Глупости говориш! Докато бях адвокат, ходех на всички празници.
— Вярно. Раздаваше визитни картички на Йом Кипур. Сега какво си намислил?
— Нали знаеш, че моят дядо е бил певец в синагогата?
Стив слушаше тази история, откакто се помнеше. Хърбърт твърдеше, че е проследил родословното им дърво почти три века назад. Йезекил Соломон бил сред първите заселници, дошли в Савана през трийсетте години на 18 век. Родът Соломонов се разраствал и замогвал и след поколения се разпрострял към Атланта, Бирмингам и Чарлстън. Според Хърбърт, който се беше усъвършенствал в традицията на преувеличаването, характерна за адвокатите, мошениците и южняците, клонът, който тръгвал от Йезекил, родил фермери, тъкачи, зидари и мелничари. Дори и по някой равин и певец в синагогата. Да не споменаваме за борсовия измамник и спеца по залагания, който влязъл в затвора, задето уредил Колежанското футболно първенство през 40-те години на 20 век.
Но какви бяха тези щуротии за двора на цар Соломон? Едно е да проследиш предците си до Джеймс Огълторп. А съвсем друго да твърдиш, че имаш царско потекло отпреди три хиляди години.
Доскоро Хърбърт не го беше грижа особено за духовните работи. Защо точно сега? Остаряваше, разбира се. Може би предусещаше смъртта си.
Преди петнайсет години замесеният в скандал с подкупи и изнудвания Хърбърт беше заявил, че е невинен, но въпреки това се отказа от съдийското си място и опозорен напусна Адвокатската колегия. Това трябваше да е, помисли си Стив.
„Изгубен и намерен. Старецът ми явно е открил религията, за да преодолее загубата“.
Кариера и обществено положение — свършени. Съпруга — майката на Стив, Елинор, — умряла от рак. Дъщерята Джанис — ту в затвора, ту в клиника за наркомани. Постоянните дрязги със Стив.
Хърбърт взе чука и шепа пирони и хвана две летви.
— Да се залавяме за работа, момче.
— Какво ще правим?
— Макет на Храма на Соломон — отвърна Хърбърт.
— Имаш ли разрешение за строителство?
— Имам и плановете. Знае ли някой обаче колко е дълъг един кубит5?
Стив се съмняваше, че баща му може да забие и един пирон. Когато той беше на възрастта на Боби, Хърбърт не можа да залепи дори крилата на едно самолетче.
— Робърт, в храма цар Соломон пазел Кивота със скрижалите, които Господ лично бил дал на Мойсей.
— Знам, дядо. Гледал съм „Похитителите на изчезналия кивот“.
Това му стигаше.
— Боби, трябва да поговоря с дядо ти за няколко минути — каза Стив.
— Е, и?
— Има прясно манго на плота в кухнята. Направи си фрапе.
