надебелял.
— Наистина ли си оплескал делото на доктор Бил? — попита Виктория.
— Свърших страхотна работа. Съдебните заседатели можеха да го осъдят за предумишлено убийство, но му се размина с убийство по непредпазливост.
— Тогава защо толкова се пеняви?
— О, знаеш ги какви са клиентите.
— Знам, че моите обикновено са доволни. Какво се е случило между теб и доктор Бил?
Ако й кажеше, знаеше го много добре, Виктория щеше да пусне тежката артилерия. „Какво си направил? Това е неетично! Незаконно! Неморално!“
— Нищо не се е случило. Беше в затвора и сега обвинява мен.
— Аха! — Отпи от кубинското кафе. — Боби, знаеш ли кога разбирам, че вуйчо ти лъже?
— Когато говори — отвърна момчето.
— Когато говори съвсем тихо и се прави на много искрен.
— Истината ти казвам — отвърна Стив. — Представа нямам защо ми е сърдит тоя тип.
Технически погледнато беше вярно. Стив знаеше точно какво беше сгафил с делото на доктор Кригър. Но не знаеше какво знае Кригър. При обжалването не се беше позовал на лоша защита. Не го беше съдил за некомпетентност, нито беше подал иск за отнемане на адвокатските му права. Вместо това лежа шест години, работи в психиатричната клиника на затвора и беше освободен предсрочно.
Преди да бъде обвинен в убийство, Уилям Кригър практикуваше клинична психология в Корал Гейбълс и беше станал известен с книгата си от серията „Помогни си сам“: „Крайно време е“. Проповядваше опростенческа философия за аза над всичко и след една надута реклама по „Добро утро, Америка“ стартира собствено телевизионно шоу, в което мешаше самодоволни слушатели със съвети за междуличностни отношения. Жените го обожаваха и рейтингът му гонеше рейтинга на Опра.
— Гледала ли си го някога по телевизията? — попита Стив.
— Следях шоуто му, докато бях в колежа. Съветите, които даваше на жените, ми харесваха: „Зарежи го тоя кретен! Изритай го незабавно от живота си!“
— Обръщала ли си внимание на очите му?
— Очи на убиец ли? — Боби тайничко си сръбна една глътка кафе. Една глътчица му трябваше, за да се превърне във въртящ се дервиш. — Като Ханибал Лектър. Или Фреди Крюгър. Или Норман Бейтс. Убийци, убийци, убийци!
— Те са измислени герои, не са истински убийци — поправи го Стив. — И ми остави кафето.
Момчето го погледна предизвикателно, хвана чашата и удари още една глътка.
— Тед Бънди. Тед Кажински. Джон Уейн Гейси. Тези достатъчно истински ли са, а, вуйчо Стив?
— Кротко, хлапе.
— Дейвид Берковиц. Денис Рейдър. Господин Калахан…
— Кой е господин Калахан? — попита Виктория.
— Учителят ми по физическо — отвърна Боби. — Голям гадняр.
С навлизането в пубертета Боби беше започнал да проявява непокорство. На Стив му се искаше племенникът му да си остане хлапе цял живот. Бейзбол, колелета, на палатка в Глейдс. Но момчето се беше превърнало в димящ чайник, пълен с тестостерон. Вече се интересуваше от момичета, опасен терен дори и за вещите в занаята. За проблемно дете като Боби това беше още по-опасно.
— Последно предупреждение, сериозно ти говоря. — Стив вля малко разтопено желязо в гласа си. — Стига толкова кафе, стига толкова убийци или ще си стоиш наказан вкъщи.
Боби остави чашата и вдигна пръст — шшт, шшт — пред устните си.
Стив кимна наставнически и се извърна към Виктория.
— Кажи сега за очите на Кригър.
— Пламтящи — отвърна тя. — Тъмни нажежени въглени. Камерата се приближава толкова близо, че почти можеш да усетиш как те изгарят.
— Действа възбуждащо на жените — отвърна Стив.
— Кажи за жената в джакузито? Убил ли я е?
— Според съдебните заседатели да, непредумишлено.
— А според теб?
— Никога не нарушавам доверието на клиента си.
Виктория се разсмя.
— Откога?
— Доктор Уилям Кригър вече не е част от живота ми.
— Но ти си част от неговия. Какво не ми казваш?
— Уи-лям Кри-гър — каза Боби, като натърти на всяка сричка и присви очи.
Стив знаеше, че момчето съставя анаграма от името му. Разстройството на централната нервна система на Боби си имаше и хубава страна. Лекарите я наричаха „парадоксално функционално облекчение“. Хлапето имаше гениалното умение да запомня тонове информация. Плюс способността да съставя анаграми наум.
— Уилям Кригър — повтори момчето. — И УМРЯЛ, И ГРЪК!
— Браво на теб! — похвали го Стив.
— Значи наистина мислиш, че е убиец? — Виктория май започваше кръстосан разпит.
— Съдебните заседатели се произнесоха. Съдията и апелативният съд също. Уважавам решението и на трите инстанции.
— Ха!
— Не трябва ли да ходиш в съда, Вик?
— Имам време.
— Но аз нямам. Боби, хайде на училище.
— Предпочитам да ви гледам как се карате — отвърна момчето.
— Не се караме — каза Стив.
— Все още. — Виктория го изучаваше, очите й бяха като лазерни лъчи. — Тази сутрин доктор Бил те предизвика да отидеш и да се защитиш в ефир.
— А, не.
— Мислех, че безплатната реклама ще те накара да подскочиш от радост.
— Не и по някаква третокласна програма.
— Ти не купуваше ли място за реклама по вратите на линейките?
— Това е минало, Вик — отвърна Стив. — Реших да стана като теб. Принципен и достоен.
— Вуйчо Стив пак взе да говори тихо — каза Боби. — И да се прави на искрен.
След половин час Стив караше по виадуктите по Макартър към Маями Бийч. Беше целунал Виктория за довиждане и беше хвърлил Боби до прогимназията „Понсе де Леон“. Сега, докато старият му мустанг минаваше покрай наредените по пристанището яхти, Стив се опитваше да анализира сутрешната информация. Какво беше това чувство на страх, което се прокрадваше у него? За последно беше видял Кригър на произнасянето на присъдата. Беше мръсно дело с доста елементи от таблоидите — наркотици, секс, известност — и естествено бе привлякло вниманието на медиите.
Нанси Лем се беше удавила в три педи вода. За беда на Кригър водата беше в джакузито до басейна му. Нямаше да е толкова зле, ако не беше дълбоката рана на черепа на Лем. Токсикологичните изследвания показваха висока концентрация на барбитурати и алкохол. Хапчетата идваха от Кригър, което беше нещо абсолютно недопустимо. Той беше назначен от съда експерт по делото за попечителство на Нанси, така че не трябваше да си играе тайничко с нея в джакузито. В неподобаващо нарушение на медицинската етика Кригър и Нанси бяха станали любовници. Според обвинението се бяха сдърпали и тя щяла да надуе свирката пред щатската медицинска колегия. При наличието на доказан мотив прокуратурата обвини Кригър в убийство.
Стив още помнеше заключителната си пледоария. Използва адвокатския трик на подвеждащите риторични въпроси.
— Глупак ли е доктор Кригър? Не, коефициентът му на интелигентност граничи с гениалността.
