Станислав Лем
Миш-маш
Кабинетът на адвоката Харви. Звъни се, гласът на секретарката.
ГЛАСЪТ. Имате клиент, сър.
АДВОКАТЪТ. Кой е?
ГЛАСЪТ. За пръв път идва. Мистър Джонс.
АДВОКАТЪТ. Добре, нека влезе.
Влиза Джонс.
АДВОКАТЪТ. Добър ден. Седнете, моля.
ДЖОНС. Благодаря. Бих искал да се заемете с моите работи. На мене за това не ми достига нито мозък, нито време.
АДВОКАТЪТ. Естествено. Затова съм тук. Лицето ви ми се струва познато. Не сме ли се срещали някъде?
ДЖОНС. Може би сте ме виждали по телевизията. Аз съм автомобилен състезател.
АДВОКАТЪТ. Да. разбира се! Екипът „Джонс и Джонс“ — „братя в живота — братя зад кормилото“! Как не се сетих веднага!
ДЖОНС. Няма го вече екипът. (Показва траурна лента на ръката си).
АДВОКАТЪТ. Вашият брат е починал? Моите съболезнования.
ДЖОНС. Каквото и да е, състезанията трябва да продължат. Прекрасен човек беше брат ми, но — катастрофа. Едва оня ден ми свалиха шевовете. Сега трябва бързо да се захващам с тренировките. Съвсем съм загубил форма.
АДВОКАТЪТ. Вероятно. А аз с какво мога да ви помогна?
ДЖОНС. Ами — объркана работа. Аз не съм женен, а брат ми беше. И се застраховахме заедно. Ако аз загина, той получава застраховката, а ако загине той, половината аз, а половината жена му. Тоест вдовицата му. Разбирате ли?
АДВОКАТЪТ. Да, да.
ДЖОНС. Да, ама сега застрахователната компания прави някакви номера.
АДВОКАТЪТ. Отказват да платят застраховката ли?
ДЖОНС. За отказване не отказват, но нещо увъртат. Искат да изплатят само част от нея.
АДВОКАТЪТ. Само част ли? За застраховка живот?
ДЖОНС. Така излиза.
АДВОКАТЪТ. И как обясняват това?
ДЖОНС. Изобщо не можах да разбера… В общи линии излиза, че брат ми не е умрял напълно.
АДВОКАТЪТ. Не е умрял напълно? Значи е жив?
ДЖОНС. Какво говорите! Мъртъв е.
АДВОКАТЪТ. Погребаха ли го?
ДЖОНС. Е, нямаше кой знае какво да се погребва, но погребение имаше. Съпругата му беше там. Аз не можах. Лежах в клиниката.
АДВОКАТЪТ. А как стана катастрофата?
ДЖОНС. Нищо особено. Аз водех, Пампарони се опитваше да се промуши отляво и тогава започнах да режа плътно.
АДВОКАТЪТ. Какво да режете?
ДЖОНС. Завоите. Докато не изхвърчах от оня проклетия, зад хълма.
Старт. Том Джонс — ослепителен брюнет, брат на Ричард — сред журналисти и почитатели. Блясък на фотосветкавици. Том се смее с оглушителен, гърлен смях. Ричард вече е на кормилото. Том се качва. Колата тръгва. Старт. Отрязък от пътя. Завой, хълм, иззад хълма стърчи високо клонесто дърво. Колата профучава, изчезва зад хълма. Грохот. Дървото бавно се накланя и пада. Дим. От димната завеса се търкулва едно автомобилно колело. Сирени на приближаващи линейки. Санитарите изнасят на носилки две тела. Линейките се отдалечават с вой. Врата на операционна зала. Вкарват вътре две колички, на тях — тела, покрити с бяло. Часовник. След час излиза само една количка, също покрита с бяло.
Кабинетът на адвоката.
ДЖОНС. Лекарят каза, че не е успял да спаси брат ми. Направил, каквото може, но не се получило. Негов дълг бил да спасява човешкия живот на всяка цена. И ето че го направи.
АДВОКАТЪТ. Доктор Бартън ли? Хирургът?
ДЖОНС. Да. В общи линии се получава така, че (посочва се, като прави сложни движения) някъде дотук съм аз, а по-нататък Том.
АДВОКАТЪТ. Том?
ДЖОНС. Брат ми. Той се казваше Томас, а аз съм Ричард.
АДВОКАТЪТ. Излиза, че от вас двамата?…
ДЖОНС (проявявайки нетърпение). Да, да.
АДВОКАТЪТ. Трансплантация? Разбирам. Добре, а защо застрахователната компания не иска да плати?
ДЖОНС. И аз това се питам. Вие трябва да ги принудите. Нека да платят. Ето ме мене, вдовицата е на лице, деца останаха. Заради всичко това направих дългове, а съвсем скоро има нов старт. Трябва да си намеря навигатор. Не участвам в обикновени състезания, а в ралита. Разбирате ли?
АДВОКАТЪТ. Да, да, разбира се… Нямате ли случайно снимка на брат си?
ДЖОНС. Имам. (Подава снимка).
АДВОКАТЪТ. Наистина, не виждам никаква прилика.
ДЖОНС. Нали? Той беше чернокос, а аз съм рус.
АДВОКАТЪТ. Кажете, моля ви, какво е положението на съпругата на брат ви?
ДЖОНС. Положението ли? Чака пари. С нещо трябва да се живее, нали?
АДВОКАТЪТ. Да, разбира се. Имам предвид… хм… смята ли се тя за вдовица?
ДЖОНС. А за какво трябва да се смята? Известно е, че съпругът е умрял, значи жената е вдовица. Нали?
АДВОКАТЪТ. Безусловно, мистър Джонс. Без всякакви съмнения. Смятам, че поверихте тази работа в сигурни ръце. Скоро ще получите от мене добра вест.
ДЖОНС. Радвам се да го чуя! (Смее се със същия оглушителен глас като брат си на старта).
АДВОКАТЪТ. (в когото се събужда съмнение). Мистър Джонс, а вие…
ДЖОНС. Какво аз?
АДВОКАТЪТ. Напълно ли сте сигурен, че именно вие сте Ричард Джонс, а не Томас?
ДЖОНС. Как мога да бъда Томас? Всеки може да бъде само себе си, нали? Брат ми беше навигатор, а не пилот. Пилотът съм аз. А освен това има и доказателство.
АДВОКАТЪТ. Доказателство? Какво доказателство?
ДЖОНС. Вдовицата с децата. Те останаха сираци, нали?
АДВОКАТЪТ. Разбира се! Затова ще разгледаме всичко старателно и се надявам, че работата ще приеме обрат, който напълно ще ви удовлетвори. Всичко хубаво, довиждане.
ДЖОНС. Довиждане.
Адвокатът звъни в застрахователната компания. Огромна зала на бюро „Консолидейтид“. Между редовете маси на малки колички, наподобяващи столчета, каквито могат да се видят в баровете, са разположени пластмасови тела с вадещи се органи: сърца, бъбреци, черни дробове, бели дробове и т.н.
ГЛАС (от високоговорител). Внимание, съобщение от клиниката на щата. Номера 366/9 и 197/Б са прехвърлени на номера 45-Д и 51-Д.
Служителката става и започва да пренася сърца и бели дробове от едно пластмасово тяло в друго. На този фон протича телефонният разговор на застрахователната компания с адвоката.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ. Вие сте адвокатът на Джонс? Не ви съветвам да се обръщате към съда. Сигурно ще
