— В замяна на какво?
— Като начало се надявам да избегнем смъртното наказание. След това някой ден е възможно и предсрочно освобождаване.
— О, Господи, затворът. — Джоди погледна остро към него. — Какво имате предвид, на какво се надявате?
— Имам предвид, че няма да се изплаша, ако Тори се опита да ни смаже. — Адвокатът обясни, че от офиса на областния прокурор вече са положили огромни усилия за споразумение при важните дела. Шарън Прат бе предрешила този случай, залагайки на него политическите си надежди. Така че да я убеди за споразумение никак няма да е лесно. А лошите новини не бяха приключили: — Дори ако стигнем до съда и убедим заседателите, че убийството е по-малкия проблем, а това е най-доброто, което бихме могли да направим, ще стигнем до там, където сме днес — в затвора, с доста сериозна присъда.
Лицето на Джоди казваше на Харди, че това е първият й ден в ада. Очите й бяха зачервени и уморени, с подпухнали клепачи. Кожата й бе придобила мъртвешка бледност. Тя едва се осмели да зададе въпроса си:
— А какво ще стане, ако го сметнат за невинен? Ако ги убедите?
— Тогава той ще бъде свободен. — Дизмъс протегна ръка и докосна нейната. — Но, Джоди, за да нямаме недоразумения, трябва да ви кажа, че не съм склонен да опитам да направя това.
По-рано този следобед тя може би щеше да погледне ужасена на неговото заявление. Сега за момент затвори очи, пое дълбоко дъх и събра силите си:
— Защо?
— Защото историята е такава — Коул, пристрастен към хероина, минава наблизо пиян и дори дрогиран рано в понеделник сутрин. Носи пистолет…
— Но той не е имал пистолет. Каза, че не е вярно.
Харди го знаеше, но какво от това?
— Съдебните заседатели ще са чули, че е носил пистолет. Търси кого да обере, така че да има пари за наркотици и попада на Илейн Уейджър. Когато полицаите пристигат две минути по-късно, Илейн е мъртва и Коул претърсва тялото за бижута. Побягва. Стреля. Няколко часа по-късно признава, че я е убил.
Харди смекчи гласа си почти до шепот:
— Съдебните заседатели ще чуят всичко това, Джоди. Има и веществени доказателства, с които ще го подплатят. Дори не съм казал, че мисля, че той го е извършил. Не става въпрос за мен. Говорим за заседателите. Ако се изправя пред тях и просто кажа „Не, всичко това е вярно, освен че не я е убил Коул“, знаете ли какво ще се случи? Те ще го обвинят във всичко. И когато ние започнем да спорим, че ще провалят живота му, доверието към нас иде бъде равно на нула.
Жената го погледна и знаеше, че е прав. Адвокатът трябваше да продължи:
— Мога да го направя, ако вземем такова решение. Ще се опитаме да накараме Коул да стои изправен, ще бъде и изтупан, и чистичък и ще отрече всичко, ще отрече, че Кълън му е дал пистолета, ще каже истината. Но в този случай не му предлагам най-добрата защита.
— Дори ако е вярно? Че не я е убил?
— Да, дори и ако не я е убил. Дори ако е бил най-големият карък на света в онази понеделнишка сутрин. Той няма алиби. В негова полза има безкрайно малко свидетелства, ако изобщо съществуват такива. — Харди знаеше, че нещата звучаха безнадеждно. И, което бе още по-лошо, колкото повече говореше за случая, толкова по-силно започваше да вярва, че е безнадеждно. За последен път се опита да обясни: — Джоди, бих искал да кажа на съдебните заседатели истината и вярвам, че независимо дали Коул е убил Илейн Уейджър, той е имал моментна загуба на разсъдък, както го дефинира законът. Няма да бъде екзекутиран.
— И затова ли трябва да се моля? Синът ми да не бъде екзекутиран?
Харди мрачно кимна. Той отново погледна към врабчетата навън, които още търсеха трохи по мъртвата зимна морава.
— Това може би ще бъде добро начало.
19
Джин Висър си подсвиркваше през зъби детската песничка „Светът е малък“, докато се любуваше на асансьора в мазето на Съдебната палата. Беше придружаван от своя приятел и работодател Даш Логан и един сержант от отдела за наркотици на име Биле Кийн, чийто баща е бил фанатичен привърженик на футболния отбор на Бъфало. Като дете, Биле бил достатъчно жилаво хлапе, за да израсне в унисон с името си. Той все още залагаше на отбора на Бъфало, който предишната вечер бе разгромил 49-те във футболния понеделник.
— Казвам ти, Даш, че това беше най-страхотната вечер в живота ми. Ето ме тук, дадох десет точки и сега половината от бюрото се реди на опашка, за да ми даде парите си.
Висър престана да си подсвирква.
— Заложил си десет на Биле? Следващия път ми се обади.
Кийн го погледна щастливо.
— Ще те включа в списъка си или можеш да направиш депозит на моя сметка.
— А колко спечели? — попита Даш.
Приближаваха се до рецепцията точно до стаята за записи и хранилището за доказателства. Часът беше малко след три следобед и те бяха единствените хора долу, с изключение на полицая, който се грижеше за сигурността на доказателствата.
— Петстотин и четирийсет долара.
Даш Логан впечатлено подсвирна.
— Надявам се, че ги декларираш.
— Всеки цент. — Кийн широко се хилеше, забавлявайки се страхотно през иначе скучния работен ден. Ченгето зад прозорчето се приближи и ги поздрави. — Включително и двайсетте на полицай Макдугъл тук. Хей, Гари. Какво ще кажеш за Биле, а?
— Би ли искал следващата седмица да заложа на двойно или нищо?
— Говорим за моите Бъфало Биле, нали?
Макдугъл беше обиден.
— Я слез на земята. Говорим за Деветте. Кой се интересува от Биле?
Логан също се наслаждаваше на разговора. Носът му явно беше потекъл и от време на време той деликатно подсмърчаше.
— Аз ли греша — попита Логан, — или на залагането все още не се гледа с добро око в този щат?
— Така е — отвърна Макдугъл с усмивка.
— То е остро критикувано — допълни Кийн. — Но нали знаеш, мафия.
Всички се забавляваха с този момент на мъжка солидарност.
— И какво ви води днес тук долу, господа?
Отново към бизнеса, Даш хвърли бърз поглед и постави куфарчето си на гишето.
— Следващия понеделник се явявам в съда с
Макдугъл поклати глава с привидно недоверие.
— Не зная как го правите.
Даш Логан го погледна въпросително.
— Кое?
— Да спасявате клиентите си, след като не поглеждате доказателствата до седмицата преди делото. Това не ги ли изнервя поне малко?
Изблик на смях, последван от подсмърчане.
— Какво? Да им кажа? Хайде, не говори глупости. — Но след това отстъпи малко. — Като цяло зная какво би трябвало да има тук. Обикновено е така. Ако не е, пиша докладна за липса.
— Той сви рамене. — Отработено е.
