Харди се усмихна и преведе:
— Значи нормално.
Нат заобиколи откъм монитора, наведе се над леглото и целуна сина си.
— Тук дали имат четки за зъби? Няма да е зле да използваш една.
Глицки бе имал изключителен късмет, въпреки че това не означаваше, че вече е извън опасност. Катедралата „Милосърдие“ на върха на Ноб Хол бе видяла множество сърдечни удари, повече дори и от прословутия и подходящо наречен Кардиак Хил, стръмният и дълъг хълм, на който някой архитектурен гений бе покачил централния вход на Трети общински парк. Почти всеки, който се приближаваше към „Милосърдие“ от някаква посока, трябваше да се катери и историята бе показала, че доста поостарели сърца — а и някои от по-младите — не издържаха усилието.
Поради тази причина всички добре организирани заупокойни служби, дори и такива като службата на Илейн Уейджър, обикновено включваха и присъствието на линейка и медици. Такъв екип имаше и в понеделник сутрин, когато сърцето на Глицки получи вентрикуларна фибрилация. Лекарите поставиха електроди върху него и въздействаха на мускула с електрошок, за да го извадят от неговия спазъм и при това, както всички се съгласиха, за учудващо кратко време.
— И какво казват лекарите сега? — Харди искаше факти, но те бяха отчайващо неточни. — Какви са прогнозите?
— Твърдят, че са умерени — информира го Глицки.
— И какво означава това? — намеси се Нат.
Ейб погледна баща си.
— Това повече или по-малко, означава, че си нямат идея какво ще се случи.
— Прекрасно — изкоментира Харди. — Наистина прекрасно.
— И на мен ми хареса — съгласи се с него Глицки. — Все пак, от цялата случка би могъл да излезе страхотен виц за умиране.
— Какви са възможностите? — поинтересува се Нат. Момчетата обичаха да подхождат към всичко с черен хумор, но според Нат нищо от станалото не беше забавно. — Какво наистина казват?
— Нищо, за което ги питам. Въпреки че, както обикновено, когато нищо не знаеш, не можеш да зададеш правилния въпрос. — Глицки отпи от чашата си с вода. Вдигна рамене. — Единственото, от което могат да разберат истинските поражения върху сърдечния мускул, е броят на ензимите, който, както се изразяват те, е умерено повишен. Също така ще ми направят ангиограма, преди да ме пуснат от тук, за да проверят дали нямам някоя блокирана артерия, което би било добро предположение. Тогава или ще ми направят байпас, или ще решат, че няма нужда.
— И какво означава умерено поражение върху сърдечния мускул? — настоя Нат.
— Може би, че не са ми умрели чак толкова много мускули, колкото биха могли и имам шанс да продължа да живея.
Нат се нуждаеше от изясняване.
— Имаш предвид, че в момента някаква част от твоето сърце може да е мъртва — от мускула — и ти да не го знаеш?
Глицки кимна.
— Тази част, която за дълго не е получавала достатъчно кислород, поне така го разбирам. Но според лекарите не е чак толкова много.
— Ами ако е? — настоя Нат.
Свиване на рамене.
— Това ще се прояви до няколко дни. И би представлявало проблем.
— Колко голям?
— Проблем — повтори Глицки. Ръката на баща му беше върху леглото и Ейб я покри със своята. — Но въпреки всичко съм щастливец, татко. Лекарите твърдят, че тези равнища на ензимите са добри. Нека го приемем. Ако нищо не се усложни, ще бъда навън за почивните дни. И ще танцувам.
Нат погледна над леглото към Харди.
— Бих искал да го видя.
Доктор Кемпиън — в средата на петдесетте, излъчващ компетентност — беше дошъл и си бе тръгнал. Бе накарал Нат и Дизмъс да излязат за сутрешния преглед. Когато приключи, той им каза, че е накарал сестрата да даде на Глицки леко приспивателно. Биха могли да влязат в стаята и да му кажат довиждане — посещението било достатъчно за тази сутрин. Предупреди и двамата да се въздържат от разговори за всичко, което би могло да го притесни. Усещането бе, че възнамеряват да му дадат още един почивен ден и след това да преценят ситуацията и да вземат решение.
Харди застана до леглото и изчака, докато Нат поговори за разни домашни проблеми. Най-малкият син на Ейб, Орел, днес беше на училище, но щеше да се върне за вечерното посещение. Нат бе успял да се свърже с най-големия, Айзък, чак в късните часове на предишната вечер. Днес той щеше да пътува с кола от Ел Ей и също щеше да дойде с тях по-късно. Нат не бе могъл да намери Джейкъб в Милано, но щял да продължи да опитва.
— Не го прави. — Ейб не беше очарован от идеята. — Няма причина да го безпокоиш.
— Не мислиш ли, че би искал да знае, че баща му е имал сърдечен удар? Ти не би ли желал да научиш, ако, да не дава Господ, аз някога получа инфаркт?
— Ти нямаш тези гени. Това — каза той, посочвайки гърдите си, — е от мама.
— Или от четирийсет години лоша храна и липса на упражнения.
Харди се усмихна съчувствено. Глицки го погледна и отговори на баща си.
— Освен това, какво ще прави тук Джейкъб?
— Какво ще кажеш да хване самолета и да се увери, че баща му е добре?
Ейб клатеше глава.
— Той няма пари за път.
— Аз ще платя, Ейбрахам.
Глицки повиши глас:
— Не се опитвам да се измъкна от плащането, татко. Просто казвам, че няма нужда да идва. По времето, когато пристигне, вече ще съм си вкъщи. Добре съм.
Нат потърси подкрепа у Харди:
— Той е добре. Сърдечният му мускул може да е почти мъртъв в гърдите му, но той е добре.
Харди реши, че трябва да се намеси:
— Ейб. Млъкни. Синовете ти имат нужда да са до теб. Всичките. Точка.
— Благодаря ти. — Нат докосна челото си в знак на признателност. — Послушай приятеля си, Ейбрахам. Той знае какво е добро за теб.
Глицки ги изгледа и въздъхна:
— Господ да ми е на помощ.
Нат излезе навън мърморейки. Ейб направи жест на Дизмъс да остане за минута. Сега Харди седна отново.
— Доктор Кемпиън каза да сме кратки. И не трябвало да те безпокоим.
— О, така ли? — отвърна равнодушно болният. — Добре е направил.
— Освен това спомена, че сестрата ти е дала успокоително. Мисля, че си го скрил в ръка или нещо такова.
— Сигурно още не е подействало. — Но на Харди му изглеждаше, че вече започва. Глицки постави глава на възглавницата и за момент затвори очи, след това очевидно събра сили, така че да може да говори: — И какво съм пропуснал по делото на Илейн?
Адвокатът поклати глава.
— Това влиза под общия знаменател на нещата, които биха те разтревожили.
— По-лошо ще е да не ми кажеш. Има ли нещо?
Дизмъс въздъхна. Той не знаеше за словесната атака на Трея Гент предишния ден и затова не мислеше,
